Българско ядрено дружество с шест препоръки към таксономията на ЕС и идеята АЕЦ да са част от зеления преход

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
438
article picture alt description

АЕЦ във Франция, източник: france24.com

Българско ядрено дружество подготви свое становище с шест ключови препоръки по повод на идеята на Европейската комисия ядрената енергия да бъде обявена за зелена заедно с природния газ и този вид източници да се използват като преходно гориво в процеса на декарбонизация на икономиките.

Българско ядрено дружество е неправителствена организация създадена преди повече от 25 години, част от Европейското ядрено дружество, чиято цел е да съдейства за всестранното развитие на науката, технологиите и практиката за безопасното използване на ядрената енергия.

Поради основната сфера на интерес на дружеството, а именно безопасното използване и развитие на ядрената енергетика, считаме за задължително да вземем отношение по така представения проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС.

Документът е публикуван в информационния сайт Euractiv, и класифицира определени дейности от областта на  ядрената енергетика като устойчив източник на енергия, допринасящи съществено за постигането на първите две цели от Регламента за таксономията и отговарящи на критерия „do not significant harm“ („да не се нанася значителна вреда“) по отношение на останалите четири.

Включването на ядрената енергетика в този важен документ е несъмнено стъпка в правилната посока, защото ядрените централи са доказан източник на сигурна, надеждна и чиста енергия.

Днес, ядрените централи осигуряват около 25% от брутното електропроизводство в рамките на Общността, а техният дял в нискоемисионното електропроизводство надвишава 50%. Припомняме, че ядрените централи отговарят на основния критерий за нисък въглероден отпечатък, поставен като водещо изискване в Таксономията, а именно да имат емисионен фактор под 100 gCO2/KWh, докато в действителност една ядрена централа емитира около 12 gCO/KWh по време на жизнения си цикъл. В този смисъл, ядрената енергия е доказано чист и дългосрочно устойчив инструмент/технология за постигането на общоевропейските цели в областта на климата и енергетиката.

По отношение на представения вариант на проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС и отчитайки безспорните усилия на Комисията за максимално разширяване обхвата на чистите енергийни източници, смятаме, че има някои спорни моменти, които трябва да бъдат разрешени, а именно:

Първо. Изискването за използване на „accident-tolerant fuel“ (ядрено гориво с подобрени параметри*, устойчиво на инциденти) за съществуващите и новите ядрени централи към настоящия момент е по-скоро пречка, отколкото възможност, защото подобен вид гориво все още няма натрупан експлоатационен опит. Такъв тип гориво е в различна фаза на тестови изпитания в световен мащаб и все оше не е лицензирано от нито един национален регулатор в рамките на Общността. Към настоящия етап не е въведено в промишлена експлоатация. Затова смятаме, че условието за използване на неапробирани технологии е несъвместимо с все по-строгите изисквания по безопасност на експлоатацията. Ядреното гориво, устойчиво на инциденти несъмнено ще изиграе ключова роля в подобряването на безопасността и надеждността на производствените процеси в ядрените реактори в бъдеще, но към момента не считаме, че така поставеното задължение за използването му отговаря на етапа на неговото развитие. Допълнително, следва да се отчет и фактът, че съгласно заложените скрийнинг критерии, дадената дейност, за да бъде призната за устойчива, следва да е получила разрешение/оторизация от ядрения регулатор съответно през 2045 г. (за изграждане на нова мощност) и 2040 г. (за ПСЕ на действаща мощност). Това предполага, ако бъде прието изискването за използване на ATF, подобен вид гориво трябва да е въведено в експлоатация и да има вече натрупан значителен експлоатационен опит с цел доказване на безопасността му.

Второ. По отношение на изискването за представянето на проект и/или изграждането на хранилище за погребване на високоактивни радиоактивни отпадъци (ВАО) до 2050 г., смятаме, че това условие би било приложимо единствено след края на експлоатационния срок на ядрените централи. Практиката е доказала, че отработеното ядрено гориво (ОЯГ) е достатъчно безопасно да бъде съхранявано на площадката на ядрените инсталации до края на експлоатационния им живот. Именно площадките на ядрени централи са доказани като най-безопасното място за съхранение на това гориво. На следващо място, съгласно българската нормативна уредба, високоактивните радиоактивни отпадъци се получават чак след преработката на ОЯГ, т.е. България като страна-членка на Общността, посредством националната си регулаторна рамка постулира, че отработеното ядрено гориво не е високоактивен радиоактивен отпадък. Следователно, изискването за изграждането на хранилище за съхранение на ВАО, особено за проект за нова ядрена мощност, трябва да се разглежда в контекста на времевия хоризонт на експлоатацията на ядреното съоръжение. На базата на това считаме, че трябва да бъде възприет индивидуален подход,  който не е обвързан с конкретна година (в случая 2050 г.) за въвеждането в експлоатация на подобно хранилище за ВАО, а отчита конкретните нужди на Държавата членка и плановете ѝ за развитие на ядрените програми и стратегии.

Също така припомняме, че ядрената индустрия е една от малкото индустрии въобще, която се грижи за безопасното съхранение на генерираните отпадъци по време на целия жизнен цикъл на ядрените съоръжения, като стриктно следва основния екологичен принцип на ЕС „замърсителят плаща“. Свидетелство за това проактивно поведение са специално обособените фондове за извеждане от експлоатация и фондове за радиоактивни отпадъци, в които ядрените централи ежегодно заделят финансови средства, които да осигурят безопасното и сигурно преработване и съхранение на отпадните продукти. Тези фондове гарантират също така наличие на достатъчно финансови ресурси, тогава когато са налични, за адекватно извеждане от експлоатация на експлоатираните ядрени съоръжения. По този начин, ядрената енергетика отново е един от малкото сектори от енергетиката, която работи активно за неправомерно прехвърляне на отговорността на бъдещото поколение.

Трето. От регулаторна гледна точка се създават пречки и неизпълними условия както за съществуващите ядрени централи, така и за новите ядрени проекти. Изземването на компетенции и функции от независимите национални ядрени регулатори на страните-членки няма да допринесе за устойчивостта и адекватното финансиране на проекти в ядрената енергетика в рамките на Общността. Опитът за въвеждане на наднационално регулиране на ядрените дейности е в пряка колизия с Договора за ЕВРАТОМ, който е учредителен за Общността и цели създаването на условия за развитие на ядрената енергетика в рамките на ЕС. Затова считаме, че е некоректна и недопустима практика в Делегиран акт на ЕК да се прави опит за промяна или игнориране на клаузи от Договора за ЕВРАТОМ.

Четвърто. Изискването за допълнителни „стрес-тестове“ не кореспондира с националната регулаторна рамка, която изисква на всеки един етап от ядрения проект да бъде представен Отчет за анализ на безопасността. Освен това, във връзка с критерия за ненанасяне на значителна вреда, този аспект се разглежда във всеки един Доклад за оценката на въздействието върху околната среда при всяко ядрено съоръжение. В допълнение на това може да се изтъкне, че стрес-тестовете представляват малка част от Отчетите за анализ на безопасността и не са толкова задълбочени като последните. В заключение, считаме, че дублирането на тези дейности на практика усложнява ефикасното изпълнение на ядрените проекти и не добавя стойност – нито към безопасността, нито към устойчивото им финансиране.

Пето. Както правилно се отбелязва в т.9 (стр.8) от проекта на „Делегиран акт за таксономията на ЕС“, ядрената индустрия в глобален мащаб полага усилия за безопасното изграждане и експлоатиране на нови ядрени мощности и използването на напреднали (advanced) ядрени технологии. Допусканията и критериите за „напреднали и усъвършенствани ядрени технологии“, направени през 2022 г. вероятно, обаче, няма да са релевантни към следващите десетилетия. Във връзка с това считаме, че обвързването с дългосрочни срокове (като посочената референтна 2050 г.) не може да бъде индикатор, защото не е напълно известно какви ще са критериите за усъвършенствани ядрени технологии тогава. На базата на това изразяваме принципна подкрепа за използването на най-добрите налични технологии, но след като те са лицензирани, апробирани и са достигнали технологична зрялост.

Шесто. Налице е несъответствие по отношение на изискванията, отбелязани в „Technical Screening Criteria“. В т. (c) е отбелязано, че налице трябва да бъдат заделени ресурси за обработка и съхранение на РАО, и средства за извеждане от експлоатация към края на жизнения цикъл на ядрените централи, докато по-долу в т.(f) е поставено условието хранилището за ВАО да бъде въведено в експлоатация до 2050 г. Това представлява пряко несъответствие с поставените условия, тъй като жизнения цикъл на всяка една ядрена инсталация е строго индивидуален, а срокът до 2050 г. представлява ограничаващо условие за дългосрочното планиране при изграждането на нови ядрени мощности. Ето защо е необходимо да се въведе задължително разделение между действащи ядрени централи и бъдещи ядрени проекти по отношение прилагането на критерия за наличие на хранилища за ВАО. Все пак, трябва да отбележим и усилията за адекватното създаване на детайлен план за изграждането на такива хранилища като част от устойчивото развитие на ядрената енергетика, но изискванията трябва да бъдат конкретизирани. Така, при нови ядрени проекти, изискването за хранилище за ВАО трябва да се отнася към очаквания край на полезния живот на ядрената централа, което не кореспондира с ограничаващото условие това хранилище непременно да бъде въведено в експлоатация до 2050 г.

В обобщение, относно разглеждания проект на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС смятаме, че при така поставените условия използването на ядрената енергия за постигането на целите за беземисионна енергетика и устойчивост на инвестициите в енергетиката, е поставено под въпрос. От една страна се признава безспорния принос на ядрената енергетика за безопасно, надеждно и чисто електропроизводство, но от друга се поставят ограничаващи, в някои случай дори неизпълними, условия както за развитието на съществуващите, така и за изграждането на нови ядрени мощности. Ето защо, считаме, че условията, заложени в проекта на Допълващ делегиран акт по Регламента за таксономията на ЕС, касаещи ядрената енергетика, трябва да бъдат преразгледани, за да може ядрената енергетика да бъде напълно равнопоставена на останалите беземисионни електропроизводствени технологии и да се признае като устойчива дейност, вкл. в дългосрочен план.  От изготвянето на адекватни изисквания, отчитащи технологичните и икономически реалности в развитието на ядрената енергетика, до голяма степен зависи успешният ѝ принос за изпълнението на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Свежо ядрено гориво, което има подобрен/нов състав на обвивката на топлоотделящия елемент и нов дизайн на горивната таблетка. Този вид гориво използва предимствата на новите материали за намаляване натрупването на водород, подобрява задържането на продуктите на делене и структурно е по-устойчив на радиация, корозия и по-високи температури.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща