Декември 2021 г. е бил шестия най-топъл от 1943 г. насам

Декември 2021 г., шестият най-топъл декември за последните 43 години, запази тенденцията за масови наднормени условия в глобален аспект, но и показа склонността на определени места към големи температурни контрасти. В Литън, Канада през юни бяха отчетени близо 50 °C, а през изминалия месец температурата се понижи до – 26°C. Това посочва в свой анализ авторът на "Климатека" Симеон Матев, който е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“ и е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“. Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през декември 2021 г. в глобален план е с 0,52 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,32 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. По-този начин декември 2021 г. се нарежда като 6-ти най-топъл месец декември за последните 43 г. и е с близки стойности на аномалията, както през 2016 г. и 2018 г., но е по-топъл от всеки един декември до 2015 г. (Фиг. 1).

По света

За положителната аномалия на декември допринасят по-високите от нормалните средни температури в близо 3/4 от планетата ни. С най-голяма по стойност аномалия, доближаваща на места 7 до 10°C се открояват някои югоизточни щати на САЩ, Североизточна Канада и Западна Гренландия. В Тексас, изминалият декември е най-топлият за повече от 130 години, като месечната аномалия в щата варира между 5 и 9°C. Високите температури, в комбинация с продължаващ период на малко валежи, поставят 2/3 от щата в състояние на суша, а за 10% от територията засушаването се оценява вече като екстремно. Според думите на щатския климатолог Нилсен-Гамън, климатичните промени са причина сезонните температури в Тексас да станат средно с около 2°C по-високи, спрямо тези през ХХ-ти век. 

Видно и от Фиг. 2, с по-високи от средното се отличават обширни територии от Африка, Азия, Австралия и Южна Америка. С положителна аномалия са и големи части над Атлантическия и Индийския океан. 

След като има толкова топли райони, защо декември 2021 г. не е рекордно топъл? 

Защото, както и през останалите месеци от годината, има немалко територии с отрицателни температурни аномалии, като тези аномалии на места имат значителни стойности. С 5 до 8°C по-студено от обичайното е било в Западна и Югозападна Канада. Това доведе до любопитни и интересни факти. Литън, Британска Колумбия, регистрира сериозна годишна температурна амплитуда от 75°C, след като на 26 декември минималната температура е -25.4°C, а през юни бе поставен исторически рекорд с фамозните 49,6°C. На въпросната дата в Югозападна Канада са поставени няколко дневни температурни рекорда по отношение на минималните стойности, като се подобряват рекорди с 10 — 20 годишна давност с по няколко десети. Т.е. въпросната студена вълна се случва веднъж на 10 – 20 г., докато „топлият“ рекорд е исторически в цялата метеорологична история на Канада. Т.е. за тази температурна амплитуда от 75°C , по-голяма роля в случая играе безпрецедентната топла вълна от лятото. За информация, подобна годишна температурна амплитуда около 75 °C  имат и редица станции в България, разположени, както в Дунавската равнина – като Кнежа, Видин, Плевен, така и такива в Тракийската низина, както Пловдив и Чирпан, имащи абсолютни минимални температури между -31 и -36°C и абсолютни максимални от 43 до 45°C. 

А с отрицателна месечна аномалия се открояват още и Сибир, където в някои дни минималните температури се понижиха под -50°C, Централно-азиатския регион, Южна Африка и Източна Австралия. Една от причините за подобно разпределение на температурните аномалии в Западния Пасифик е, че те започват да намаляват, което е в синхрон с отслабващата към този момент Ла Ниня. 

В Европа

В Европа декември 2021 г. е най-студеният от 2013 г. Аномалията спрямо периода 1981 – 2010 г. е 0,42°C, а спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. е с отрицателна аномалия от -0,21°C. 

В много дни от месеца имаше подходящи условия за интензивен пренос на студени въздушни маси с арктичен произход от север на юг, но повечето пъти, поради голямата динамика на атмосферата, потенциалът на тези нахлувания се реализираше в северните райони. Затова и с отрицателна аномалия се отличават Източна Германия, Полша, Прибалтика, Скандинавието и северната половина на Европейска Русия (Фиг. 3).

Според шведската метеорологична служба, Швеция регистрира най-студения декември от 2012 г. В Санкт Петербург, Русия на 5 декември са измерени –20,9°C, което е с 0,4°C по-ниска температура от предишната най-ниска на този ден, измерена преди 128 г., през далечната 1893 г. В останалата по-голяма част на Европа средните температури бяха над норма, като интересното е, че огромни площи се отличават със сравнително еднаква положителна аномалия. Последният ден от годината за редица места в Западна и Централна Европа беше най-топлият от началото на метеорологичните измервания, като на места новите стойности са с 3 до 5°C по-високи от старите. 

В България

В нашата страна декември 2021 г., подобно на месец ноември, се отчете с по-високи средни температури. Спрямо периода 1981 – 2010 г. положителната аномалия в равнинната част на страната варира между 1 и 3°C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, декември 2021 г. е с по-големи отклонения от нормите на места в Северозападна и Югоизточна България, а по-близки до обичайните са били температурите в югозападните райони. Във височина положителната температурна аномалия намалява и над и около 1500 м.н.в. средните температури са около нормата, а по-нагоре и под нея. Т.е. декември 2021 г., в средния и високопланински пояс на страната, е със средни температури около и под норма. 

За последните 22 г. или от 2000 г. до днес преобладават месеците с положителни аномалии, което не е изненадващо предвид климатичните промени. Но за разлика от повечето други месеци в годината, то през декември се наблюдават цели 8 случая, през които средните температури са били около и под норма (Фиг. 4).

Интересен факт е, че и един от най-студените месеци декември, изобщо в историята на България, се случва през този век – през 2001 г., когато отрицателната аномалия надминава 5°C и това е един от малкото месеци в годината, през които отрицателната аномалия е по-голяма от положителната по максимална стойност.

Декември 2021 г. ще се запомни с валежи над нормата, като на места в страната превишението достига 300%. Основните валежни количества паднаха през първата половина на месеца, като през първите дни на второто десетдневие на места в Родопите, както и по склоновете на Беласица паднаха екстремни 24 часови количества от 100 до 150 мм. Това доведе до бедствена ситуация в някои райони на Родопите и в Югозападна България, като най-критично беше положението около село Триград и високите квартали на град Петрич. В резултат на наднормените валежи в средните и високите части на планините се натрупа значителна снежна покривка, която на височина около 2200 м н.в. в Пирин надвиши 200 см, а в останалите планини достигна около 100 см. 

Ледена покривка

В Арктика площта с морски лед за декември 2021 г. е с 5% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.) или с около 0,6 млн. км2 под нея. Тези стойности определят тазгодишния декември с най-голяма ледена площ от 2014 г. и далеч от рекордно ниските нива, достигнати през 2016 г. За това неминуемо спомогнаха условията за близки до средните температури в по-голямата част от Арктика. 

В регионален план по-висока от обичайното е концентрацията на леда в Карско и Баренцово море, както и в Чукотско и Берингово. Обратно в резултат на аномално топли условия, ледената покривка е с по-малко от средния обем в Хъдсъновия залив, около п-в Лабрадор в Атлантика (Фиг. 5).  

В Антарктика през декември 2021 г. обхватът на морския лед е под средните стойности за 1981 – 2010 г. Изчислената площ с антарктически лед е с около 9% под средното. Тази стойност се нарежда на 6-то най-ниско място в 43-годишната база данни и са подобни на тези измерени през 2017 – 2019 г. През миналия век има две години – 1979 и 1982 г., които отчитат по-ниски стойности. Единствената година с много по-ниска площ на морския лед е била отчетена през декември 2016 г., с около 20% по-малка площ спрямо средното.

В регионален план повечето крайбрежни води и морета се отличават с по-малка концентрация на морски лед. Особено добре това личи около Антарктическия полуостров, както и по крайбрежните части на морета Рос и Амундсен. Площите с положителни стойности на аномалията, по отношение на концентрациите на морския антарктически лед, са пръснати в различни сектори и се характеризират с разпокъсаност и сравнително малки размери. 

Декември 2021 г. отново е с положителна глобална аномалия, но стойността ѝ не е впечатляваща, което повечето климатолози анализатори отчитат, че е резултат от няколко месечната Ла Ниня. Въпреки не особено голямата месечна аномалия, впечатление правят големите площи с наднормени месечни температури, заемащи близо 75% от територията на Земята. Някои събития от изтеклия месец затвърдиха очакванията на редица учени за увеличаващи се екстремни метеорологични явления. Трябва да отчетем и изводите на климатолозите в Тексас, че климатичните промени са причина за по-голямо повишение на сезонните температури и последващи негативни тенденции в редица икономически сектори, като най-важният от тях е водният сектор.