Валентин Николов: Очаквам през октомври в България да има работеща борса за търговия с природен газ

Комисията по енергетика организира кръгла маса, на която бе представена концепцията за реализация на газовия хъб „Балкан“. На дискусията представители на законодателната и изпълнителната власт, както и представители на енергийния сектор, са очертали необходимите промени в законодателството – промени, които трябва да дефинират, да определят задачите, ролята и мястото на институциите в този процес. Кои са ключовите елементи на концепцията за реализацията на газовия хъб „Балкан“ и какво трябва да се промени в българското законодателство с оглед нейното изграждане? Въпросите са към Валентин Николов, председател на парламентарната комисия по енергетика, организатор на кръглата маса.

Водещ: Г-н Николов, как се променя енергийната стратегия на България заради създаването на газов хъб „Балкан“?

Валентин Николов: Ние променихме енергийната стратегия на България, която свършва 2020 година, с цел да можем да развием както инфраструктурата, така съответно и пазара на газ, който при нас знаете, че досега беше един с доставчик, досега беше от една входна точка и три изходни точки, съответно вътрешен пазар. Сега, с промяната на енергийната стратегия, реално погледнато, както един компютър, за да работи, се нуждае от хардуер и софтуер, така и при нас. Ние създаваме хардуера, тоест технически обезпечаваме различни източници на газ, които трябва да внесат в България. Това от една страна е Русия, разбира се, другата е Азербайджан, третата е през LNG терминала през Гърция. Ние имаме реверсивна връзка с Румъния. Чакаме там да се направи компресорна станция, за да можем да внасяме оттам газ, съответно. Разбира се, от нашите находища очакваме положителни новини, дадени са, знаете, на концесия. Така че реално погледнато имаме повече от три източника, което е едно от условията, за да може да работи един хъб. Газовото хранилище в Чирен се разширява и съответно се увеличава капацитетът, който може да се добива на ден. И в крайна сметка откъм хардуер всичко е започнато и трябва да бъде завършено 2020-2021 година най-много, за да можем да черпим както съответно източниците, така съответно и трасето. От друга страна обаче ние трябва да развием софтуера, тоест трябва да направим платформата. Към настоящия момент това не е уредено в закона по принцип, затова сега търсим вариант и опит от държави, които са развили този пазар, такава е Австрия, която има един от най-големите хъбове в Европа – „Баумгартен“, разбира се и другите държави. И съответно ползваме и личен опит от електроенергийната борса в България, която вече работи няколко години. Виждаме грешки, които сме правили, виждаме и позитивите, които сме създали, и ползваме и този опит. Така че ние имаме някаква основа, върху която градим. С експерти от „Булгартрансгаз“ и експерти от Народното събрание вече сме изработили текстове, които в сряда ще публикуваме на сайта на Световния енергиен съвет в България, от където ползва за обществено обсъждане този законопроект. Какво се предвижда там? В началото беше предвидено да бъде лицензионен режимът, но виждаме, че има съпротива, тоест не смятам, че е добър вариант лицензията да изпреварва развитието на газовия пазар. Затова ние ще направим регистрационен режим и след това на всички участници на пазара ще се създаде борса. Тази борса ще бъде лицензирана от КЕВР. Даваме големи правомощия на комисията пак, тя да може да следи за прозрачността, за ликвидността на борсата и т.н., които дейности тя извършва и към Българската независима електроенергийна борса. И съответно задължаваме всички участници, които могат да доставят газ, включително процент от „Булгаргаз“, да дадат началото на тази газова борса. Включително недостиците и излишъците също трябва да бъдат реализирани там, тоест да могат да се балансират през тази газова борса. Така че очакваме да има положително развитие. Получихме поздравления от Европейската комисия. Те застават зад нас, зад тази реформа, която правим. Имаше представител от сектор „Енергетика“ в Европейската комисия на кръглата маса. Така че вървим в положителна посока и чакаме да се случат нещата.

Водещ: Законовата и регулаторна рамка за либерализацията на пазара на газ в България, за която току що говорихте, господин Николов, кога да ги очакваме?

Валентин Николов: Очакваме работата по тази законодателна рамка да привърши към средата на септември, документът да влезе в сила и октомври месец да имаме вече работеща платформа с работеща регулаторна рамка.

Водещ: Съответно и работеща борса за търговия с природен газ, така ли?

Валентин Николов: Точно така.

Водещ: Господин Николов, ще задам въпрос, който според информациите на кръглата маса е задал и Валери Симеонов, той е ваш заместник в комисията. Въпросът е, защо газовият хъб „Балкан“ трябва да бъде при Варна, а да не е примерно в Южна България?

Валентин Николов: Не, той имаше предвид защо тръбата, която трябва да бъде на изходяща точка на Сърбия, трябва да минава през Северна България, защо не мине през Южна България? Отговорът е много прост – защото „Булгартрансгаз“ изкупи активите на „Южен поток“-България. Там имаше отчуждителни процедури, знаете ОВОС и всички тези неща, които тепърва трябва да се правят за новата тръба евентуално, ако минава през Южна България. Тоест де факто ние лягаме върху всичко, свършено за „Южен поток“-България и може съответно да се ползват тези активи. Моят отговор на този въпрос – знаете, че „Южен поток“-България трябваше да влезе тръбата във Варна и от Варна най-късият път беше през Северна България в точката, където е Сърбия. Сега просто ще се ползва същото трасе. Малко по-дълго е от това, което предлага Валери Симеонов, но реално погледнато, от друга страна всичките тези пари, нерви и прочие, които трябва да се минат, ще бъдат спестени.

Водещ: И още един въпрос – как вървят двата основни процеса по двата компонента от концепцията за изграждане на газоразпределителен център, а именно: изграждане на липсващата инфраструктура между България и съседните държави и създаването на борса за търговия с природен газ? Как вървят във времето, паралелно или ще създадем борса и след това ще доизграждаме инфраструктурата?

Валентин Николов: Те вървят паралелно, даже някои вече са привършили. Примерно реверсивната връзка с Гърция в момента физически ни доставя от даден LNG терминал с Гърция американски газ. И към момента вече имаме възможност до 5 милиона кубични метра- 4,5- 5 милиона кубични метра, на ден да се теглят американски газ, който е купен на търг обявен от Булгаргаз. А другото нещо – ICGB тръбата, която се свързва с Посейдон, т.е. Гърция- България също беше направена първа копка на премиера Борисов, съответно с премиера Ципрас. Вече всъщност е обявено началото на строителството, което ще завърши 2020г. Съответно очакваме румънците да направят компресорната станция от другата страна на тръбата и съответно да бъде готова и сръбската връзка, виждате, че вчера министър Петкова беше в Сърбия, за да се увери, че изграждането на сръбската връзка върви по план. Всичко върви абсолютно по план, но ние трябва през това време да свършим работата със законодателната рамка и регулаторна, съответно да тестваме борсата, така че когато вече имаме достатъчно ликвидност и достатъчно източници да няма проблеми.

Водещ: Къде ще се разположи борсата за търговия с природен газ?

Валентин Николов: Тя по принцип е виртуална, тя ще бъде тук в София. Но ще се ползва виртуална точка за търговия, така че няма никакъв проблем къде ще бъде борсата, това е просто един софтуер, който фактически ще ползва опитът, от „Баумгартен“ в Австрия, там имат голям опит и консултациите ни са оттам. Включително тя ще кореспондира и с борсата за капацитети, така да се каже ще се борят двете програми между тази платформа, която е за търговията с газ и за търговията с капацитети на Булгартрансгаз.

Водещ: Какви са вашите впечатление, какъв е интересът към тази борса за търговия с природен газ на Балканите? Има ли вече такъв?

Валентин Николов: Ами голям, аз бих казал, че представители на едни от най-големите фирми бяха в залата, дошли, макар и за такъв кратък срок, озовали се на нашата покана. Те бяха тук, проявиха голям интерес. Много силно ще се развива LNG търговията, защото на подпазара тя е доста по-евтина от тази на традиционните източници. Разбира се, ние ще ползваме и двата, въпросът е да имаме диверсификация, за да можем да си търсим цена.

Водещ: И още една тема, ако позволите, г-н Николов. Използвам възможността, че сте наш гост. С над 50% ще поскъпнат парното и тока, ако бъдат удовлетворени исканията на енергийните дружества. Това е информация, която предостави след заседание от Комисията за енергийно и водно регулиране нейният председател Иван Иванов. Тази информация реално ще се случи ли, защото тя плаши, тя стряска? 50% поскъпване на парно и на ток е доста сериозен разход за всеки семеен бюджет.

Валентин Николов: Категорично няма да се случи, затова Комисията за енергийно и водно регулиране балансира интересите и успява без да наруши закона да задоволи както инвестиционните интереси на дружествата, така и да не може те да влияят върху рязкото повишаване на цената за потребителите. А ние сме направили, знаете 2015 г. реформа, така че с Фонд за енергийна сигурност да компенсираме разликите, така че те да са компенсирани от този фонд, но аз предвиждам, че след някоя друга година, не много задължения към обществото вече няма да има, т.е. няма да се ползва, цената ще бъде абсолютно конкурентна и ние трябва лека-полека да изкарваме на пазара, като задоволим съответно енергийно бедните задължително, така че да не почувстват проблем. Ще изкарваме постепенно на свободния пазар цената на домакинствата.

Водещ: Т.е. все пак цената на парното за домакинства ще се повиша, макар и постепенно за домакинствата, така ли?

Валентин Николов: А не, цената на парното зависи от цената на газа, който е подписан между Булгаргаз и Газпромекспорт. А реално погледнато цената на газа на подпазара в момента, цената на газа е доста по-ниска. Но това са временни явления за съжаление и няма как да ги ползваме към момента, докато не развием нашата борса. Развием ли нашата борса, ще можем да ползваме тези облекчения и моменти, когато подпазара е по-нисък от дългосрочните договори.

Водещ: Т.е. и тогава вече цената на парното няма никакво основания да се увеличава, поради ниската цена на газа?

Валентин Николов: Точно така. Абсолютно.

Автор: Цоня СЪБЧЕВА, Радио „Фокус“