Александър Николов vs Теменужка Петкова. Теменужка Петкова vs Александър Николов

Енергетика / България
3E news
384
article picture alt description

източник: bTV

Дълбоко разделение вместо приемственост, каквото би трябвало да има заради националната сигурност на страната по тема енергетика демонстрираха в сутрешния неделен блок на Би Ти Ви бившият и настоящ министри на енергетиката Теменужка Петкова и Александър Николов.

Петкова призна, че ГЕРБ са предложили мораторум върху цените на електроенергията, парното и водата, като посочи и една част от разликата с гласувания по-късно вариант.

„Ние от партия ГЕРБ, вслушвайки се в управляващото мнозинство, направихме предложение да бъде наложен мораториум. Буквално от следващия ден битовите потребители щяха да бъдат изненадани с нови по-високи цени на електроенергията. Това, което впоследствие беше прието от управляващото мнозинство се различава съществено. Ние предложихме вариант без срок на мораториума“, заяви Теменужка Петкова. Бившият енергиен министър обясни, че идеята е била да се даде време на новото правителство, а когато са готови с мерки за защита на потребителите, мораториумът да се отмени. Тя уточни, че не са подкрепили мораториума с конкретен срок.

Настоящият енергиен министър Александър Николов от своя страна зае друга позиция, заявявайки, че иска да коментира работата на парламента, което обаче поставя редица други въпроси. „Не бих си позволил коментари за работата на парламента. Работата на енергийното министерство, БЕХ и дружествата под неговата шапка е свързано с това да направим максималното, така че функционирането му да бъде достатъчно ефективно и разходите, както за бизнеса, така и за домакинствата да са социално поносими. След това при създалата се ситуация и при взетите мерки от Народното събрание ние се съобразяваме с тях – правим съответните разчети какво и как трябва да се направи. Към момента нещата изглеждат балансирани“, изрази удовлетворение той, допълвайки, че от енергийната криза е засегната цяла Европа.

Бившият енергиен министър Петкова изрази несъгласие с това, заявявайки, че компенсациите за смекчаване на ценовия шок за бизнеса са недостатъчни. По думите й фирмите ще бъдат подпомогнати с около 30 % от цената на електроенергията, а предложението на ГЕРБ е до 75 %.

Несъгласие с това обаче изрази настоящия енергиен министър Александър Николов.

„Когато се управлява финансова и енергийна система, най-важното е да има устойчивост и дългосрочно мислене. Когато няма контрол, има възможност за спекулации. Налагането на таван е в полза за бизнеса, тъй като и разходите , които могат да бъдат понесени в системата на държавата, в която има пари на всички данъкоплатци, не са на бизнес, Би Ти Ви, или на който и да е трябва да бъдат планирани. Когато от 31 декември нататък всеки ден сме в контакт с представители на бизнеса под една или друга форма, в края на месец декември поради динамиката на цените те имаха изключително тежки прогнози за цената. Първо не е вярно, че не може да се стигне до размер от 75 % от компенсацията. Може, когато този размер не е над 30 % от разликата. Дали ще са 30 или 35 %, или повече, както се обсъжда с финансовия министър зависи и от прогнозните стойности на свободен пазар. България в момента е с възможно най-висока степен на интегрираност със съседите си, с тези от ЕС. Съответно цените в България зависят в изключителна степен и от международния пазар и съответно, за да са компенсациите необходими по размер и да задоволят нуждите текущо да се запази конкурентоспособност и социалния ефект следва да се наблюдава динамиката на пазара. Затова не може да се закове стойност към момента, а трябва да има предвидимост и затова има таван“ , каза Николов.

Петково опонира, че не това иска бизнесът и отправи апел за по-бързо влизане в ролята на управляващи и за поемане на отговорност, защото „много скоро българският бизнес ще влезе във фалит“, докато се вземе решение какъв да е размерът на помощта.

В отговор на твърдението на Петкова, че мерките са недостатъчни, Александър Николов каза пък, че „трябва да се преценява ефекта като цяло върху цялото общество, а не върху отделни субекти“. „С бизнеса и с всички организации сме в контакт, поради това, че най-вече оперативните разходи за един бизнес могат да бъдат покривани от държавния бюджет до определен размер. Първо. И второ. Когато са специфични разходи, както такива за електроенергия, те са част от общите разходи на бизнеса и част от общото тегло. В България, сравнено с всички 27 членки на ЕС разходите са на най-ниско ниво след компенсацията“, категоричен бе настоящият енергиен министър.

„Ако българският бизнес фалира, вие няма да има на кого да предлагате мерки“, заяви в отговор на твърдението Петкова.

Николов пък заяви, че ще има ефект и изрази несъгласие с Петкова, като каза, че разликата не е толкова драматична. „Защото разликата за месец декември е приблизително 50 лв. на МВтч. Ако това води до фалит в бизнеса, аз бих се изненадал изключително неприятно относно устойчивостта на българския бизнес“.
В отговор на въпрос на водещата, дали е имало възможност цените да се запазят на нивото от 110 – 120 лв. за MWh, а не както сега са над 4и0 лв. за MWh, енергийният министър каза, че „Да, можеше да ги запазим, ако излезем от ЕС с безкрайно удоволствие щяхме да ги задържим“, каза той.

Бившият енергиен министър Теменужка Петкова от своя страна каза, че цените, макар и малко по-високи от нивото от 120 лв. за MWh са могли да се задържат, ако „двете служебни правителства назначени от президента Румен Радев бяха продължили преговорите с ЕК за определяне на т.нар. „механизъм за капацитет“. Който механизъм за капацитет щеше да ни даде възможност нашите въглищни централи да получат държавна помощ, на база на тази държавна помощ да могат да предлагат на свободния енергиен пазар електрическа енергия на цени, които са абсолютно достъпни, които са абсолютно нормални, тъй като те ще бъдат подпомогнати от държавата и това щеше да внесе спокойствие на пазара. Колегите често дават за пример Полша, че там цените са по-ниски. Ами там цените са по-ниски, защото въведоха механизъм за капацитет“, каза Петкова. Тя припомни, че механизмът за капацитет трябваше да бъде факт до 1 юли 2021 г. „За съжаление след 12 май преговорите са спрели и ЕК така и не ни одобри механизъм за капацитет“, допълни тя.

Настоящият енергиен министър пък каза, ме министър Петкова би трябвало да изпитва „неудобство“ по отношение на механизма за капацитет, а „неслучването му е една доста интересна тема“. Той заяви, че въглищните централи в България работят на пълна мощност и „по една много по-интересна специфика, свързана назад във времето преди служебните правителства. Преди служебните правителства работата на ТЕЦ „Марица Изток 2“ бе силно субсидирана от държавата и от БЕХ. След встъпването в длъжност на служебните правителства „ТЕЦ Марица Изток 2“ работи на пазарен принцип и работи с доста по-добри финансови резултати към момента от една страна. От друга страна повече от 2 млн. МВтч са пуснати на свободен пазар, което води до максимално потискане на цената особено в пикови часове и всички мощности са включени на пълен капацитет. От трета страна това води до ситуация, в която волативността на цените на пазара на дневна база, което ще рече промяната, която така много тежи на бизнеса е свита максимално. А относно това дали един механизъм за капацитет променя нещо, или не, сам по себе си той не води до по-голямо предлагане на количества в системата“, заяви Николов.

Бившият министър Петкова отново заяви, че механизмът за капацитет води до по-ниски цени, но настоящият министър Николов каза, че това не е така. По-ниски цени може да има, ако се наливат пари от бюджета, обяви той. Петкова разясни пък, че не става въпрос за пари от бюджета, а за държавна помощ, което е различно и припомни, че има т.нар. „цена задължение към обществото“.

Александър Николов обаче игнорира това и насочи разговора в по-различна посока. Така по думите му, „Когато дългосрочно се цели да се намали цената се изследват възможностите за предлагане на нови мощности, или липсата на такива. В НЕК към момента след 3-годишни ремонти съвсем случайно липсват близо 1 ГВт балансиращи мощности, които могат да доведат до съвсем различна цена на пазара“, каза настоящият министър.

„Това категорично не отговаря на истината“, опонира бившият министър Петкова, обръщайки внимание, че става въпрос за ремонта на ПАВЕЦ „Чаира“, като обясни, че той трябва вече да се финализира и че изпълнителите са избрани по правилата на финансиращата банка ЕИБ. Настоящият министър пък каза, че „там, където трябва съответните органи ще си свършат работата“. По думите на Николов този ремонт е трябвало да бъде извършен в рамките на 6 месеца, а е забавен повече от три пъти. Министър Николов пък каза, че не става въпрос за ПАВЕЦ „Чаира“, но не обясни за каква друга балансираща мощност става въпрос и заяви, че се правят проверки, а когато трябва ще се намесят и съответните органи.

Двамата министри на енергетиката – бившият Теменужка Петкова и настоящият Александър Николов не постигнаха разбиране и по отношение на газовата връзка с Гърция.

„Функцията на цената на природния газ в България се формира от няколко компоненти. Най-важната в тях е цената, която идва, с най-голямо тегло, цената, която идва от Русия, от „Газпром експорт“. 2020 г. знаете, че лицето Бойко Методиев Борисов се похвали, че е променил формулата, която формула в момента има управление и ефекти в България – точка А. Тока Б – относно доставките от Азербайджан и дългосрочните договори, така дългосрочното говорене, че има проблем, че не могат да се доставят до определена точка е абсолютно невярно. Всъщност целият размер, всички количества от договорения дългосрочен договор могат да влезнат в България. Защо не са влезнали и кой е отговорен за това също е в момента предстоят проверки“, каза Николов.

Петкова от своя страна заяви, че не е съгласна. „Категорично не съм съгласна. Това са поредните инсинуации, опити да се представят фактите по някакъв съвсем различен и неверен начин. Първо, когато вие свършите толкоз много работа, колкото е свършил премиерът Борисов, аз лично ще ви поздравя“, каза Петкова и допълни, че не вижда как ще достигнат да направят и една десета част от направеното през всичките тези години.

„Да се водят преговори с „Газпром“ съвсем не е лесна работа“, поясни Петкова.

Министърът на енергетиката Николов зададе директно въпроса: „Кой разписа формулата“ и получи отговорът на Петкова: „Европейската комисия“. Тя посъветва министър  Николов да прочете решението на ЕК от 2018 г. след антимонополното дело срещу руската газова компания. Николов й опонира, че промяната във формулата е от 2020 г., а Петкова поясни, че да, това е така, защото тогава са приключили преговорите с „Газпром“.

„Това е решение на Европейската комисия“, каза Петкова.

„Какъв е ефектът за България, сега ?“, попита от своя страна настоящият министър на енергетиката и получи отговор от Петкова – „Положителен“, за което обаче Николов изрази съмнение.

„За интеконектора България-Гърция ви оставихме готов проект, финансиран, с проведени пазарни тестове, проведени обществени поръчки, финализиран проект и вие не можахте да довършите няколко десетки километра до 31 декември 2021 г.“, продължи Петкова.

В отговор на въпрос на водещата „Защо ?“, настоящият министър каза, че „линейната част и всичко, което трябва да се случи в България е финализирано“. „Нека да ви кажа нещо интересно. Вчера, дори в събота с премиера, с господин Петков сме имали среща с изпълнителя и със собствениците. Отделно от това има доста интересни детайли по самото изпълнение като например, защо е забавен напредъка в Гърция. Госпожа Петкова вероятно знае. До встъпването в длъжност на служебните правителства разрешението за строеж на Комотини не е било факт. Разрешението за строеж на Комотини се случва съвсем случайно след срещата на господин Петков с господин Мицотакис“, каза Николов.

„Господин Николов, вие говорите откровени лъжи“, заяви от своя страна Петкова, допълвайки, че или не е подготвен, или лъже. „Това не е вярно“, заяви тя.

„Разрешението за строеж, на гръцка територия, знаете ли откога е – от 7 февруари 2019 година. Този проект знам по дати какво сме правили, защото цялата работа сме свършили ние“, каза бившият енергиен министър.

Настоящият пък поясни, че става въпрос за газмитеринг станцията в Комотини. „Ясно е, че тези детайли няма как да са широко достъпни за публиката, но нека кажа следното – за пръв път от много време насам има график дата по дата, има наложени компенсации, има предприети всички механизми да се защитава интереса на България. И за пръв път има директна комуникация, която е на седмична база, със седмичен доклад  за напредъка, за това как ще се случват нещата. Така че вместо да се бави нещо 12 години и да се стига до това да се сравнява с нещо, което няма полза за България, защото е транзитна тръба и реално по нея остават много малко количества, но се построява за две години, да се случи така, че в рамките на 6 месеца…“, каза Николов.

Петкова от своя страна отново заяви, че това са лъжи и допълни, че от гръцката компания има представен график по дни за строителството още от самото начало. „И престанете да говорите за тези 12 години“, каза тя. „Вие знаете ли, как идва азерската газ до България ?“у попита тя, обяснявайки, че азерския газ идва по изградена инфраструктура – газопроводите ТАП (в експлоатация от ноември 2020 г.)и ТАНАП (ноември 2019 г.), изградени преди около две години. „Вие оставихте проекта без действащ договор в момента. Или проектът трябваше да бъде завършен на 31 декември, или трябваше да намерите начин да уредите правните отношения. Кажете сега на каква правна рамка се базират отношенията на двете компании- Ай Си Джи би и компанията изпълнител ? “, постави въпрос Петкова.

Николов в отговор на въпрос на водещата поясни, че „графика(за строителството) е изготвен така, че да може всички необходими технически действия, изпълнението на линейната част и приключването й в Гърция да позволи реално търговско функциониране на интерконектора след 1 юли 2022 година“. По думите му докладите на изпълнителя ще отиват оттук нататък до проектната компания и до двамата премиери – на Гърция и България.

Бившият и настоящият енергиен министър си размениха реплики и по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“ и настоящото финансово състояние в енергийния сектор.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща