Скъсване на язовирна стена и размита отговорност на 6 януари 2012 г. почерня село Бисер, дали помним уроците?

На 6 февруари 2012 г. се къса стената на язовир „Иваново“. Село Бисер е на пътя на водната стихия и сутринта селото е удавено, загиват осем души, а 56 семейства остават без къщи. Властта изплаща по 10 000 лева на семейства на удавен при трагедията. Обещаните 22 нови къщи не са построени, а селото 10 години след трагедията е все по-опустяло.

Вчера, 10 години след събитието, Районния съд в Харманли даде ход на наказателното дело за наводнението в с. Бисер през 2012 година. Единствен подсъдим е бившият областен управител на Хасково Ирена Узунова. Тя е обвинена от прокуратурата, че в качеството си на длъжностно лице не е изпълнила задълженията си за планиране на защита при бедствия и организиране на разработването на областен план за защита при бедствия, съвместно с централната и местната власт, се припомня в съобщението. Също така, не е организирала и контролирала изпълнението на превантивни мерки за недопускане или намаляване на последиците от бедствия, не е осъществила необходимата организация и техническа експлоатация на язовир, и не е осъществила поддръжка и ремонтно възстановителни дейности на хидротехническо съоръжение.

Обвинението е за причиняване на наводнение с жертви по непредпазливост. Съдът насрочи делото за разпит на свидетели и вещи лица от 4 до 7 януари 2022 г. Делото ще се гледа за втори път, след като веднъж бе прекратено от съда заради съществени нарушения на процесуалните правила. Хасковският окръжен съд обаче го върна за ново разглеждане след протест на прокуратурата.

„Разследването е изключително тежко и затова продължи толкова много време. Това, че сме внесли обвинителен акт, показва нашата позиция. Представили сме всички доказателства, които считаме, че подкрепят нашата обвинителна теза“, заяви прокурор Румяна Зайкова. Ирена Узунова обясни, че не се чувства виновна: "Обвинението от самото начало казах, че го приемам като огромно недоразумение, което с днешна дата се надявам да не се превърне в съдебна грешка. Не съм аз отговорният човек за случилото се бедствие в село Бисер през 2012 година". Според нея по недвусмислен начин е установена собствена на язовира, който се стопанисва от община Харманли и тя би трябвало да носи отговорност за случилото се.

И за съжаление много често се получава, че общата отговорност е размита безотговорност. Да припомним управлението на водните ресурси се размива между шест отговорни институции и звена. Министерството на околната среда и водите управлява комплексните и значими язовири, извършва мониторинг и контрол на водните ресурси, издава разрешения за концесии и контролира. Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява държавното участие във ВиК дружествата и е отговорно за инфраструктурата. Министерството на икономиката и енергетиката е отговорно за сигурността и изправността на язовирите, използването на язовирите за енергийни и промишлени цели. ДКЕВР определя цените за бизнес потребителите и цената на услугата за крайните потребители. Към Министерството на земеделието, храните и горите са малките микроязовири и язовирите за напояване. „Напоителни системи“ проучват, поддържат и инвестират в съоръженията, работят в посока на научна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд. Но постоянно през годините е недофинансирано от държавата чрез ресорното ведомство- земеделското министерство. Функционирането на тази структура постоянно е обект на критики, а често се цитират анализи на Световната банка,които препоръчват закриването й.

Голяма част от язовирите са към общините, които често не се контролират. Заради състоянието на напоителните системи те не се използват по предназначение за напояване и са заплашени от преливане, констатират от неправителствения сектор. След 1889-1990 г. големите земеделски производители разчитат на собствени сондажи или решават въпроса самостоятелно. Всяка институция отхапва парче за интересите на своя бранш без да се интересува, че подкопава устойчивостта на системата, която все повече затъва.

Това е най-подходящата почва за прехвърляне на топката. Няма друг подобен сектор в България, който да е разхвърлян така по ведомствата.

Преди две години беше сформиран Български ВиК Холдинг, който трябваше да контролира новосъздадените Асоциации по ВиК и да играе ролята на консолидационен орган, но Законът за ВиК, който формулира функциите на новия ВиК Холдинг така и не е приет все още. Коалиционните партньори се обединиха за решаване на проблемите и във водния сектор, но започнаха да разсъждават от най-далеч - от подготвяне на цялостна водна реформа. Конкретни цели обаче все още не са набелязани.

В интервю преди Нова година пред в. "24 часа" министърът на околната среда и водите и вицепремиер по климата Борислав Сандов коментира темата, че по-скоро не се мисли в посока общо управление. "Под обща координация - да. Под общо управление вероятно няма да може да стане, защото например енергийните язовири трудно биха се управлявали от друг, освен от Министерството на енергетиката. Има проблем с "Напоителни системи" и управлението на техните язовири ще бъде поето от друг орган. Идеята да се сложат всички в едно ведомство може да се окаже грешка, но събирането им в две или три с постоянен координационен орган между тях би било полезно," обясни той. Но важно е всяка институция да има ясни отговорности и всеки собственик на язовир да се грижи ефективно за живота и здравето на хората и осигуряване на питейните нужди на населението преди всичко останало. Важно е да помним и да правим своите правилни изводи, за да намираме правилните решения. Предстои да видим дали ще има промяна в начина на управление на водите.