Банковият регулатор на Турция обвинява журналисти и икономисти за кризата с лирата

Турският банков регулатор е подал жалба в прокуратурата срещу повече от 20 души, включително бивши управители на централната банка, журналисти и икономист, с обвинения за опити за манипулиране на валутния курс на страната, но според наблюдатели това е опит да бъдат смекчени критиките към икономическа политика на правителството по препоръка на президента Реджеп Ердоган, обобщава „Файненшъл таймс“.

Обвинението

Агенцията за банково регулиране и надзор съобщи в Туитър в понеделник, че е завела съдебен иск срещу 26 души с акаунти в Туитър за „техните публикации в социалните медии“ по време на валутната криза, която доведе до спад на стойността на лирата през тази година с 35%.

Сред обвиняемите личат имената на Дурмуш Йълмаз, който оглавяваше централната банка от 2006 до 2011 г., а сега е опозиционен политик. В списъка, публикуван от банковия надзор, е и друг бивш шеф на Централната банка - Рушду Сарачоглу.

Според регулатора, жалбата е съставена в съответствие със Закона за банковата дейност, който забранява да се правят изявления в медиите, които биха могли да навредят или да уронят репутацията на банката.

Турското правителство често се обръща към съдилищата, за да заглуши критиците: то заведе дела срещу журналисти и потребители на социални медии заради изявления, направени по време на предишни случаи на нестабилност на финансовите пазари, припомня британското издание.

Спасителните мерки на президента Ердоган

Държавният глава на южната ни съседка Реджеп Тайип Ердоган каза, че отслабването на лирата ще стимулира износа и икономическия растеж и нареди на централната банка да намали лихвените проценти, въпреки че официалният процент на инфлация е над 20%. По неговите думи, противно на всякакви икономически теории високите лихвени проценти подхранват инфлацията.

Ердоган беше принуден да наложи спешни мерки на 20 декември, когато лирата падна до рекордно ниско ниво от 18.4 лири за един щатски долар, губейки 60% от стойността си за една година. Спасителните планове, които включват държавни гаранции за компенсиране на вложителите в лири в турски банки при девалвация на валутата, помогна на лирата да се възстанови до 11.5 лири за долар.

Резкият спад на валутните резерви на Централната банка на Турция в началото на миналата седмица накара много анализатори да направят извода, че държавните агенции са купили милиарди лири, за да укрепят националната валута. През първите два дни на миналата седмица нетните чуждестранни активи на Турция спаднаха с 5.9 милиарда долара, според изчисленията на „Файненшъл таймс“, базирани на данни на централната банка.

Министърът на финансите Нуредин Небати каза в телевизионно интервю в понеделник, че на 20 декември не е имало такива интервенции и че лирата си е върнала по-голямата част от загубите, след като турците "се втурнаха да продават долари" след обещанието на Ердоган да защити депозитите им в лири в турските банки.

Вижте още: Турция се справи с икономическата криза, но тя може да се върне

Икономистът Гюлдем Атабай, която пише за уебсайта Para Analiz и е включена в списъка на на обвинените журналисти от банковия регулатор, каза пред „Файненшъл таймс“, че все още не е получила официално уведомление за жалбата. Но тя подозира, че този ход е свързан с опасенията, които тя изрази относно потенциалните рискове около новия депозитен инструмент.

„Съдебните искове са заплаха за други икономисти, които също обръщат внимание на политическите грешки на правителството“, каза тя. „Ще продължа да информирам хората за това, което виждам, какво се случва и предстои да се случи на базата на цифри и технически данни.“