Турция се справи с икономическата криза, но тя може да се върне

Нова политика за облекчаване на валутната криза в Турция привлича вниманието към една исторически устойчива област на икономиката: банките.

Вярата в местната банкова система остава непоклатима въпреки многократното обезценяване на валутата, уволнението на управители на централните банки и циклите на бум и спад. Кредиторите са в центъра на спасителния план на правителството за лири, представен тази седмица. Според този план, турците трябва да държат банкови депозити в лири и да не теглят пари от банковата система, въпреки събитията на валутните пазари, обобщава The Wall Street Journal.

Засега разпродажбата на лирата е силно ограничена и валутата успя да компенсира част от огромните загуби, които претърпя спрямо долара тази година. Някои, обаче, са скептични относно дългосрочната перспектива. Нарастващата инфлация и силната доларизация на банковата система правят този нововъзникващ пазар по-уязвим, смятат много аналидатори.

Какво може да влоши ситуацията?

Изземването на долари, съхранявани в турската банкова система, или лишаването от достъп на турските банки до международните доларови пазари може да замрази финансовата система. В резултат на това правителството може да премине към още по-решителни действия, включително капиталов контрол.

„Мисля, че след няколко години ще определим това, което се случва като преломен момент за Турция“, каза Джейсън Тави, старши икономист по нововъзникващи пазари в лондонската консултантска компания Capital Economics.

Рискове от доларизацията

Една от причините за доверието на турците към банките се крие във факта, че те държат там не само спестяванията хората и бизнеса в лири, но и много по-големи по размер депозити в долари и евро. Почти две трети от депозитите в банковата система са в чуждестранна валута.

От поколения турците съхраняват спестяванията си в долари, злато и други физически активи. Въпреки това натрупването на долари се ускори след валутната криза през 2018 г.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган уволни няколко висши служители на централната банка и настоя за понижаване на лихвените проценти, въпреки рязко нарастващата инфлация. Това подкопава доверието към лирата.

„Основната причина за всичко, което се случва, е инфлацията. Ако инфлацията не беше толкова висока, доларизацията нямаше да е проблем“, каза Едуард Ал-Хюсейни, старши анализатор в американската компания за управление на активи Columbia Threadneedle Investments.

Освен депозити, турските банки получават долари чрез заеми от чужбина. Въпреки че тази сума е по-малка от преди 2018 г., тя все още е голяма: според Capital Economics около 83 милиарда долара трябва да бъдат дължими през септември през следващите 12 месеца, което се равнява на около 11% от брутния вътрешен продукт на страната.

Доларовите дългове на банките

Банките запазиха достъп до доларовите пазари въпреки колебанията в обменния курс на лирата. Едно от големите турски търговски банки Yapi Kredi Bank съобщи тази седмица, че е осигурила около 560 милиона долара дългосрочно финансиране в долари и евро.

„Все още има признаци, че банките могат да навлязат на пазара“, каза Линдзи Лидел, ръководител на рейтингите на турските банки във международното агенция за кредитен рейтинг Fitch.

Има, обаче, и предупредителни знаци. Процентът на изтичащия доларов дълг падна под 100%, което означава, че банките теглят по-малко нови заеми, отколкото дължимия.

Доларовите кредити за правителството

Друг източник на риск е, когато турските банки насочват долари. Все по-често ги дават на заем на правителството. Част от него отива за закупуване на турски държавни облигации, емитирани в долари.

Търговските и инвестиционните банки също така отпускат долари на централната банка за над 60 милиарда долара под формата на валутни суапове. Някои долари на банките се държат от централната банка като задължителен минимален резерв.

Централната банка използва долари, взети на заем по тези суапове, за да интервенира на валутните пазари, за да подкрепи лирата. В резултат валутните резерви на централната банка станаха отрицателни.

Според икономисти, най-лошият сценарий предполага, че турските вложители ще вземат долари от банките. На свой ред банките ще поискат от централната банка да върне доларовите им резерви и може да се опитат да обърнат суаповете. Ако централната банка не може да изпълни това изискване, банките няма да могат да върнат парите на вложителите. Тогава може да се случи както по време на финансовата криза в Ливан през 2020 г., припомня The Wall Street Journal.

Сега на практика няма недостиг на долари в банките. Според анализатори на американската банка Goldman Sachs процентът, който турските банки трябва да плащат по депозитите в долари, е около 0.5%. Това е повече, отколкото американските вложители получават за своите долари, които държат в банките. Процентът се повиши рязко по време на кризата през 2018 г., но засега остава непроменен.

Ръст на кредитите и инфлация

Мерките, предприети от Ердоган в подкрепа на лирата, рискуват да предизвикат девалвация в дългосрочен план. Съгласно спестовния план, правителството ще гарантира възвръщаемостта на депозитите в лири при процент, подобен на този, който те биха получили в чуждестранна валута, като компенсира всяко по-нататъшно обезценяване спрямо долара. В замяна турците трябва да държат лирата в банката за 3, 6, 9 или 12 месеца.

При инфлация над 20%, разбира се, лирата ще продължи да се обезценява спрямо долара поради загуба на покупателна способност на населението. Правителството ще трябва да взема заеми или централната банка ще трябва да печата пари, за да изплати на турските вложители в съответствие с плана за депозити, което пък ще увеличи инфлационния натиск.

Планът се изпълнява въпреки бързото нарастване на кредитирането в лири.

Но въпросът е: къде отиват тези заеми, след като парите не се връщат в банковата система под формата на депозити. Това може да означава, че парите са инвестирани в брокерски фирми, които инвестират лири в краткосрочни дългови фондове извън банковата система или се използват за закупуване на стоки или услуги от нерезиденти.

„Като се има предвид, че прогнозата за инфлацията е предизвикателство, някои клиенти на банки може да теглят заеми в лири и след това да купуват чуждестранна валута или други активи като акции или може би дори криптовалута“, прогнозира Ухрас Улку, ръководител на екипа за анализи на пазарите в развиващата се Европа в базирания в САЩ Институтът по международни финанси, в който членуват над 450 банки от 70 държави.