Асеновград и Габрово имат амбицията да се превърнат във въглеродно неутрални към 2050 година

В България към момента две общини се отличават с амбицията да се превърнат във въглеродно неутрални към 2050 г. – Асеновград (62 хил. души) и Габрово (60 хил. души). Как енергийните планове ще подпомогнат пътя към постигането на въглеродна неутралност на тези общини? За въглеродна неутралност говорим заради все по-сериозните промени в климата, на които ставаме свидетели всеки ден.

По-голямата част от съществуващите проблеми, свързани с околната среда и дълготрайното намаляване на ресурсите, са резултат от допускането, че икономическият растеж трябва неизменно и постоянно да се умножава, за да е налице развитие, коментира Мария Манолова в своя анализ за climateka.bg .

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

Въглеродна неутралност

Въпреки че климатичните промени вече не могат да бъдат спрени изцяло, тяхната честота и интензивност могат да бъдат повлияни на глобално, локално и дори на индивидуално равнище чрез мерки за намаляване на емисиите на парникови газове (Хеър, 2009). Големите играчи на политическата сцена най-после започнаха да демонстрират известен ангажимент за предприемането на стъпки в тази посока. Целта на Европейския съюз до 2050 г., например, е да се превърне в първия въглеродно неутрален континент. 

Китай, най-големият източник на въглероден диоксид, следван от САЩ, от своя страна също заяви своята амбиция и обяви своята дългосрочна цел за въглеродна неутралност до 2060 г. Изненадващо, САЩ и Китай подписаха декларация за сътрудничество в областта на климата през следващото десетилетие по време на срещата на върха COP26 в Глазгоу. В декларацията се казва, че и двете страни ще „припомнят своя твърд ангажимент да работят заедно“ за постигане на целта за температура от 1,5 градуса, заложена в Парижкото споразумение от 2015 г.  

Въглеродната неутралност (или нетни нулеви емисии) е понятие, все по-широко разпространено по целия свят, а през 2006 г. дори става дума на годината – ежегодна инициатива на американския университет Оксфорд. Накратко, да бъдеш въглеродно неутрален включва усилията за изчисляването на въглеродния отпечатък на даден човек, компания     индустрия, държава, и постигането на нулеви емисии на въглероден диоксид, където е възможно. В случай, че останат допълнителни емисии, те могат да бъдат компенсирани посредством т.нар. въглеродно компенсиране (carbon offset) като, например, подкрепа за засаждане на дървета, закупуване на възобновяема енергия или инвестиране във възобновяеми технологии, въвеждане на промени в индустриалните и земеделски процеси, за да се минимизира възможно най-много производството на въглероден диоксид. 

Въглеродните проекти (carbon projects) и търговията с емисии са често използвани за намаляване на въглеродните емисии, а в някои случаи отделянето на въглероден диоксид в атмосферата може да бъде напълно предотвратено (чрез “въглеродно изчистване” –  carbon scrubbing оr removal и “въглеродно улавяне” – carbon capture). 

Приносът на плановете за енергия и климат 

Превръщането на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г., основната амбиция на Европейската комисия, ще се осъществява стъпка по стъпка с помощта на методите за дългосрочно планиране и прогнозиране. Резултатите от състоянието на енергийното планиране към края на 2019 г., съгласно годишния отчет на инициативата „Споразумение на кметовете“, която включва ангажиментите за намаление на въглеродните емисии, поети доброволно от местни общности в ЕС чрез изготвянето на енергийни планове в рамките на инициативата, възлиза средно на 31%  или с 11% по-амбициозни от целта на ЕС (цел на ЕС до 2020 г. – 20%). С помощта на плановете за устойчива енергия и климат местните власти имат за себе си ефективен инструмент и могат по структуриран начин да използват наличните ресурси и енергии. Отново, чрез тези инструменти те ще влагат своите усилия и енергия за постигането на целите до 2030 г. (55% по-малко СО2 емисии) и до 2050 г. (въглеродна неутралност).

Наред с амбициозната програма на Европа, съществуват редица подобни примери от континента и света с по-ранна дата и на местно равнище. Още през 2012 г. местното ръководство на датската столица Копенхаген (с население около 550 хил. души) решава да стане първата въглеродно неутрална столица в света до 2025 г. Интересно е да се спомене, че датската зелена трансформация се осъществява благодарение на националната политика, но и в много голяма степен от визионерските представи на местните власти и население.

За да постигне въглероден неутралитет местната власт изготвя амбициозен енергиен план, в който с ясна последователност са описани необходимите стъпки към целта. Реално, енергийното планиране на града е организирано в три фази (2012 — 2017; 2017 – 2020 и 2020 — 2025) и план за всеки период. В отделните планове се залага особено на колаборацията между отделните участници в града (граждани, бизнес, администрация) в четири основни направления – енергийно потребление, производство на местна възобновяема енергия, мобилност и инициативи на местната администрация. 

Ще има ли скоро България въглеродно неутрални общини?

В България към момента две общини се отличават с амбицията да се превърнат във въглеродно неутрални към 2050 г. – Асеновград (62 хил. души) и Габрово (60 хил. души). 

В своя план до 2030 г. община Асеновград ясно заявява своето желание за въглероден неутралитет в дългосрочен план, а целта до 2030 г. е 48,77% намаление на емисиите спрямо базовата 2007 г. Тези цели се предвижда да бъдат постигнати чрез дейности в три основни сфери – енергийна ефективност, възобновяема енергия и транспорт. Община Габрово заяви своята амбиция в средата на 2021 г. чрез декларация за ангажираност и присъединяване към целите на ЕС за въглеродна неутралност към 2050 г. Постигнатите до момента резултати, съгласно поетите ангажименти от общината към Споразумението на кметовете, показват спад на емисиите с 23,6% през 2016 г. и с 25,6% през 2018 г. спрямо базовата 2008 г., отчетени в официално публикуваните мониторингови доклади.

Отчитането на индивидуалните особености за успеха на енергийните планове

Постигането на въглеродна неутралност до средата на века, е в пряка зависимост от настройката на индивида да приеме или отхвърли нуждата от съответната промяна в поведението и навиците си. Поведението на хората и неговата промяна имат сериозно значение за управлението на процеса по задържане на глобалната температура под 1,5°С. Климатичните промени, със своите слабо изразени (към момента) физически проявления, хипотетично биват приемани за събития, които имат малка вероятност да се случат точно на нас. Поради това проблемът с възприемането на климатичните изменение се превръща за повечето хора в абстракция или преувеличена аномалия, която по-скоро ще отмине с времето, и съответно бива игнориран. 

В този аспект изключително важна е ролята на местните власти. Тъй като те са най-близо до хората,  могат да създадат среда на доверие и специфична комуникационна структура, която да предоставя специализирана и пълна информация в сферата на намаление на емисиите и оптимизиране на енергийната консумация. 

Пълният текст на статията в climateka.bg.