България реализира проекти за климатична и енергийна дипломация в Грузия

Кавказкият и Каспийският регион са от изключително значение за осъществяване на стратегията на ЕС за диверсификация на енергийни източници в региона.

Климат / България
Рая Лечева
1198
article picture alt description

Кавказкият и Каспийският регион са от изключително значение за осъществяване на стратегията на ЕС за диверсификация на енергийни източници в региона, съобщи Taня Михайлова, директор на Дипломатическия институт (ДИ) към министъра на външните работи по време на онлайн дискусия.

На събитието бяха представени проекти, реализирани по линия на Българската официална политика за развитие и хуманитарна помощ. Един от проектите е свързан с провеждането на семинари на тема „Енергийна и климатична дипломация, енергийна ефективност и енергиен мениджмънт“ в Грузия. Фаза II  проект „Изграждане на институционален капацитет на Дипломатически институт към Министерството на външните работи и европейската интеграция (МВнРЕИ) на Р Молдова” беше реализирана също през 2021г.

Молдова и Грузия са важни стратегически партньори на Европа и целта е да се разшири възможността за тяхната европейска интеграция, но всяка от тях е различно подготвена. В Молдова доскоро нямахме партньор и по молба на техния външен министър успяхме помогнем активно в създаването на Дипломатически институт Молдова, допълни Михайлова.

Грузия е важна страна транзитьор на нефт и газ и енергийната политика, която реализира е от важно значение за развитието на региона, но и за осъществяване на сигурни доставки за ЕС, в рамките на стратегията му за диверсификация на енергийните източници. Това подчерта Димитър Иванов от Дипломатическия институт, който отговаря за проекта климатична и енергийна дипломация в Грузия. Кавказката република планира намаляване на емисиите с 35% до 2030 година като част от нейния международен ангажимент в рамките на Парижкото споразумение за климата от 2015г. 

За разлика от България, Грузия има малък дял на въглища в своя енергиен микс и 80% от електроенергията се дължи на ВЕЦ. Хидроенергията доминира, защото има много пълноводни реки и високи планини и страната не среща същите предизвикателства, пред които България е изправена. Актуалните теми на семинарите в страната са били не само диверсификацията на енергийни източници, но и преодоляването на енергийната бедност, защото големите трансформации засягат най-бедните. Интересно е да се проучи добре възможността в комплекса "Мини Марица Изток" да се внедрят технологии за складиране на въглеродни емисии.  Това са проекти, които биха представлявали интерес и за Грузия.  Сътрудничество се реализира и в посока дигитализация на електроенергийната система.  Преходът е свързан не само със внедряване на ВЕИ, но и със стимулиране на процесите по дигитализация в енергетиката. Едно от енергийните дружества в Грусия, което оперира и в България е постигнало споразумение за инспектиране и картотекиране на електропреносната мрежа на Грузия с дронове.

ЕС подпомага страните от Черноморския регион в целите им да намаляват емисиите, да увеличават енергийната ефективност и да внедряват ВЕИ мощности. Знаем, че климатичното предизвикателство е енергийно такова, защото 75% от парниковите газове са свързани с енергийната индустрия. Тук е изключително важна ролята на природния газ като преходен енергиен източник, този процес е от още по-голямо значение в Азия, защото голяма част от континента е зависим от въглищата. Въпросът е актуален и в Източна Европа и в България, където делът на производство на електроенергия достига над 50% през зимата.

Целите са еднакви, но отделните държави са изправени пред различни предизвикателства заради разликите в техния енергиен микс и пътят за постигане на тези цели ще бъде индивидуален, обясни Иванов. Сред мерките са използване на по-устойчив транспорт, рециклиране на отпадъци, спестяване на енергия и вода. Но за реализиране на всички тези стъпки е важно да се повишава капацитета и знанията на администрацията, която трябва да реализира политиките.

От изключително значение са редовните посещения и обмен на опит между страните, съобщи Стефан Младенов, който разказа за проекта по изграждане на институционален капацитет в Молдова и работата с новия Молдовски дипломатически институт. Ние гледаме на това партньорство като дългосрочен проект, който тепърва ще се развива и ще обогатява сътрудничеството между двете страни. Фокус са кризисната дипломация, дигитален брандинг, актуализиране и подобряване на софтуерните и електронни инструменти, допълни Младенов.

Дипломатическият институт (ДИ) към министъра на външните работи, в сътрудничество със Стопанския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" са реализирали и онлайн семинар за студентската общност в Грузия, на който участие са взели 30 студенти от различни университети в страната. Темата на уебинара е била „Енергийна геополитика и енергийни пазари“.

Следващата година отново в рамките на Българската официална политика за развитие и хуманитарна помощ, Дипломатическият институт ще проведе Годишния семинар по климатична и енергийна дипломация, както и трета фаза от проекта в Молдова.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща