Нов доклад "Пластмаси и устойчивост" предупреждава да бъдем внимателни при избора на алтернативи

Пластмасите са по-устойчиви от алтернативните материали, когато се вземат предвид оценките на жизнения цикъл, сочи доклад, публикуван от Асоциацията на пластмасовата индустрия (PLASTICS). Премахването на пластмасите би навредило на непрестанните усилия за устойчивост, подобряването на системите за рециклиране е решение с голяма практическа стойност.

Докладът анализира научни данни за въздействието на пластмасите върху околната среда. Изготвен от учения по околната среда Кенет Грийн и озаглавен „Пластмаси и устойчивост“ (Plastics and Sustainability), 

„Твърде често виждаме известни кръгове да критикуват пластмасите, използвайки ненаучна информация. Докладът обобщава това, което данните сочат от години: пластмасата е по-лека и по-издръжлива от алтернативите и оставя по-малък отпечатък върху околната среда“, посочва Тони Радошевски, президент и главен изпълнителен директор на PLASTICS.

„Преминаването към алтернативни материали не само би навредило на индустрия, в която работят милиони хора, но също така би оказало негативно въздействие върху околната среда и нашето благополучие“.

Пластмасата се използва главно за опаковане, но малка част от нея се събира правилно и се рециклира. Най-големият й дял е в сектора на опаковането.

Докладът „Пластмаси и устойчивост“ изследва множество оценки на жизнения цикъл, за да определи разликите в методологиите за измерване на устойчивостта на различни материали, включително стомана, алуминий, стъкло и др. Докладът отчита, че устойчивостта на пластмасите може и трябва да продължи да се подобрява с течение на времето.

„Оценката на устойчивостта трябва да включва въздействието на пластмасата върху физическата среда, както и върху климата, включително производството на пластмаса от изкопаеми горива и изхвърлянето на пластмасови отпадъци в околната среда. Но трябва да сме особено внимателни при избора на алтернативи“, посочва авторът на доклада Кенет Грийн. „Сравнителните проучвания и здравият разум ни казват, че алтернативните материали също ще окажат въздействие върху околната среда, много вероятно дори по-лошо от пластмасите, които евентуално може да заменят“.

Докладът потвърждава редица научни изводи относно жизнения цикъл. Едно такова проучване от University of Michigan’s School for Environment and Sustainability, публикувано през 2020 г., установява, че пластмасата има по-малко въздействие върху околната среда от стъклото за еднократна употреба. Това показва, че нарастващата тенденция да се заменят пластмасовите опаковки за еднократна употреба със стъклени опаковки за еднократна употреба е „особено обезпокоителна“ от гледна точка на устойчивостта.

Кои са изводите на доклада „Пластмаси и устойчивост“

Настоящите системи за рециклиране са икономически неефективни. Пълното рециклиране на пластмасовите мономери обаче би доближило използването на пластмасовите материали до настоящите схващания за устойчивост на околната среда.

Противно на разпространеното мнение, научните оценки за жизнения цикъл на пластмасите и алтернативните материали сочат, че пластмасите имат по-нисък въглероден отпечатък, което ги прави по-устойчивия вариант в сравнение с други материали.

Тези оценки на жизнения цикъл също така показват, че заместването на пластмасите с други материали би било равносилно на екологичен компромис, тъй като алтернативите биха били по-малко устойчиви с оглед на околната среда.
Пластмасите като сравнително нов материал в историята на производството на стоки придобиват решаващо значение за поддържането на процъфтяващи технологични общества. Предложенията за прекратяване на използването на пластмаса много вероятно биха се оказали пагубни за просперитета както на хората, така и на околната среда.
Как работят настоящите системи и какъв е идеалният вариант за кръгова икономика при пластмасовите продукти?

Пластмасови материали са новост в геоложката история на Земята и еволюционната история на човечеството. Но те навлизат масово в производството след Втората световна война. Въпреки че на практика не са съществували преди 1900-те, материалите, които сега познаваме като пластмаси, се използват масово както в развитите, така и в развиващите се общества.