Мартин Георгиев: Глобалните фактори имат все по-голямо отражение при цените на електроенергията, но изкарват на показ недостатъците на пазарния модел в България

 „Гладът“ за електроенергия принуждава купувачите да завишават офертите си, за да са сигурни, че ще си осигурят необходимите количества и няма да останат на балансиращ пазар.

Глобалните фактори имат все по-голямо отражение на цените у нас. В случая причините са извън рамките на страната, но те изкарват на показ недостатъците на пазарния модел, действащ у нас.

Търговците също са потърпевши от високите цени на електроенергията, коментира в интервюто си председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) Мартин Георгиев.

Господин Георгиев, от половин година сме свидетели на непрекъснато покачващи се цени на електроенергията на свободния пазар. Какво всъщност се случи и продължава да се случва ?  Какъв е вашият анализ?

Цените тръгнаха неочаквано нагоре още през пролетните месеци на 2021 г., за да достигнат сегашните екстремни стойности. Причините са множество, но основните от тях са драстично увеличение на цената на квотите за въглеродни емисии, рекордни цени на природния газ, по-студени месеци март и април и лято с по-високи температури от средните, неочаквано бързо възстановяване на търсенето след  пандемията, намалено производство от вятърни и фотоволтаични централи, ремонти на базови мощности, липса на достатъчно инвестиции в нови мощности, извеждане на централи от експлоатация и др. Европейската комисия отбеляза, че за последните месеци ефектът от увеличението на цената на газа върху цената на електроенергията е девет пъти по-голям от ефекта от увеличението на цената на въглеродните квоти. Последните дни наблюдаваме сериозен ръст и при квотите, които достигат нови рекорди. Тоест все повече може да говорим за комбиниран ефект, който допълнително покачва цените.

Все още не известно до кога ще продължи периода с високи цени. Фючърсните пазари, които служат за прогнозиране на тенденциите, показват, че електроенергията ще остане скъпа за продължителен период от време. Спад се очаква през 2рото тримесечие на 2022 г., но нивата към момента са в диапазона над 160 €/MWh, на фона на очакваните около и над 250 €/MWh за първото тримесечие на 2022.

През относително продължителен период различни браншови организации търсиха причини за покачването на цените и в работата на БНЕБ. Предлагат се различни нови продукти, сочат се недостатъци в Правилата за търговия, но това ще доведе ли до спад на цената и до подобряване на работата на пазара?

Енергийните пазари стават по-свързани, така че глобалните фактори имат все по-голямо отражение на цените у нас. В случая причините са извън рамките на страната, но те изкарват на показ недостатъците на пазарния модел, действащ у нас. Имам предвид задължителната продажба за производителите през борсата и пренасочване на основна част от търговията през краткосрочния сегмент ден напред. Именно това не позволи на търговци и потребители да закупят на дългосрочна база необходимите им количества и да „заключат“ цената поне до края на годината или дори за част от 2022 г. В развитите пазари ефектът от високите цени върху бизнеса не е толкова голям, именно благодарение на двустранната търговия извън борсата и възможности за дългосрочна покупка. Такива договори липсваха на пазара у нас през пролетните и летни месеци, когато цените бяха поносими.

Разбира се браншовите организации имат своите причини да са недоволни от работата на борсата, но тя не беше основният двигател за ръста, който наблюдавахме. Удачно е обаче да се използва ситуацията за промени в организацията на БНЕБ с цел да се върне доверието в борсата и да се разсеят съмненията за злоупотреби. Например стъпки в такава посока биха били: въвеждане на клирингова къща, за да може да се намали финансовият риск и всеки регистриран на БНЕБ участник да може да търгува с всеки друг; по-стриктни правила за защита от неизпълнение, за да не се стига до ситуации, каквито наблюдавахме през 2020 г., когато конкретни фирми спряха да изпълняват сключени дългосрочни договори с АЕЦ Козлодуй, като ощетена накрая беше ядрената централа; намаляване на таксите, защото към момента те са инструмент за генериране на печалба; контрол с цел предотвратяване на съмнителни сделки, каквито не веднъж сме виждали и други. Разбира се борсата трябва да бъде само един от каналите за търговия, нужно е пазарът да бъде освободен от задължението да търгува през борсата. По този начин ще се засили двустранната търговия, отново брокерите ще могат активно да подпомагат сключването на сделки и ВЕИ производителите ще могат да продават електроенергията си без това да е обвързано с избора им на координатор на балансираща група.

По отношение на Правилата за търговия наистина новите промени предложени от КЕВР са меко казано притеснителни и сериозно ще разтърсят пазар. Става дума за предложението балансиращите групи да не могат да се обединяват. По-голяма част от пазарните участници са членове на такива обединения и ползите за тях са по-ниски разходи за небаланс. Ако промяната влезе в сила, мнозинството от крайни клиенти и ВЕИ производители могат да очакват чувствително нарастване на тези разходи. Именно обединенията позволяват на малките и средни координатори да са конкурентноспособни на пазара, отпадането им ще доведе до отпадане на координатори и влошаване на конкуренцията.

Напоследък по темата „цена на електроенергията на свободния пазар“ се чуват различни становища и се прави опит да се наложи мнението, че няма как тази цена да е висока предвид разходите на производителите. Има ли резон да се търсят проблеми при работата на търговците?

България е нетен износител, произвеждаме повече електроенергия отколкото се потребява в страната. За последните месеци сме нетен износител към всички наши съседи с изключение на Турция. Именно цените на регионалния пазар оказват влияние на цените у нас. Унгарският, румънският, гръцкият, сръбският и северномакедонският пазари през 2021 г. са по-скъпи от българския и потокът на електроенергия e от България към тези страни. Друг фактор е начинът, по който се формира цената на спот пазара. Класиралата се най-висока ценова оферта определя цената за всички останали. По този начин може да си обясним и високите постигнати цени, където ценово определящи са най-скъпите централи, а това най-често са въглищни и газови централи, чиито производствени разходи заради високите цени на газа и въглеродните квоти надхвърлят границата от 150 – 200 евро/MWh. Всичко това на фона на „глад“ за електроенергия принуждава и купувачите да завишават офертите си, за да са сигурни, че ще си осигурят необходимите количества и няма да останат на балансиращ пазар.

Търговците също са потърпевши от високите цени – по две основни причини. Едната е, че високите цени изискват по-висок работен капитал от търговците за финансиране на дейността и извършване на доставките. Търговците обикновено получават плащанията си от клиентите 10-20 дни след като изтече месецът. Тоест през целия месец те закупуват електроенергия за нуждите на клиентите си, като накрая очакват тя да им бъде заплатена. През миналата година цената през зимните месеци беше около 90-100лв./MWh, в момента надхвърля дори 500 лв./MWh в някои дни, което означава, че търговците имат нужда от 4-5 пъти по-голям работен капитал, за да осигурят същите количества електроенергия на крайните си клиенти. Другият основен проблем е намалената събираемост на вземанията от клиентите. При толкова високи сметки някои отказват да платят или не могат да платят, какъвто е примерът с част от ВиК дружествата. При това положение рискът за търговците значително се повишава и може да доведе до фалити.

Бихте ли обяснил какво е значението на преносните способности и как те се отразяват върху цените на електроенергията?

Трансграничните преносни способности зависят от техническите възможностите на електропроводите за пренос на електроенергия от една държава в друга.  При ценови разлики електроенергията се движи в посока от по-евтината пазарна зона към по-скъпата. Но количеството, което може да се изнесе или внесе е ограничено до размера на преносния капацитет. Така например електроенергията в Турция през тази година достига максимални нива от около 65 €/MWh, докато в България тя се търгува над 200 €/MWh през последния месец.

Въпреки това вносният капацитет от Турция към България е само 100 MW в момента и евтината електроенергия не може да окаже съществено влияние на цените у нас, където потреблението е в границите 4000 до 6600 MW. Друг фактор са и цените на преносните капацитети, които допълнително оскъпяват вноса. Така например цената за капацитет може да надхвърли цената на внасяната електроенергия и да я доближи до нивата на пазара, където се внася. При наличие на достатъчен преносен капацитет обаче, ефектът би бил доближаване на цените или дори уеднаквяване. Такива примери вече имаме между България и съседните на нас пазари Гърция и Румъния.

Европейската комисия даде доста внимателно насоки за намеса от страна на държавата на електроенергийния пазар с цел облекчаване на потребителите от високите цени. Адекватна ли беше реакцията на служебното правителство?

Мерките в България бяха адекватни, доколкото не се стигна до промени в пазарния модел или инвазивна намеса в работата на пазара като цяло. Това беше голямата опасност да не се изкриви пазарът и това да доведе до отрицателни последствия. До подобна ситуация не се стигна, като страната ни се съобрази с препоръките на Европейската комисия. Компенсациите за бизнеса от 110 лв./MWh са приемлива мярка за смекчаване на ценовия шок, но е удачно тя да бъде продължена и допълнена, за да има ефект и при настоящите ценови равнища. Търговците на електрическа енергия са основен участник при реализацията на програмата разплащайки компенсациите на потребителите и затова е изключително важно да получават своевременно плащанията на компенсациите от страна на Министерство на Енергетиката, в противен случай работният им капитал се утежнява допълнително.

Господин Георгиев, все по-често се говори за въвеждане на дългосрочни договори с цел хеджиране на рисковете, както от високи, така и от твърде занижени цени на електроенергията на свободния пазар. От ваша гледна точка изход ли са те от ситуацията с високите ценови нива?  Не създават ли възможност за някакви нови зависимости?

Възможности за сключване на дългосрочни договори съществуваха и преди ценовия ръст. За жалост обаче те бяха силно ограничени, главно поради липсата на предлагане на такива договори от страна на основните български производители. Изход от настоящата ситуация, щяха да бъдат дългите договори, ако бяха сключени навреме, но вече сме закъснели с тази мярка. Въпреки това може да извлечем важен урок и пазарът да се върне към по-устойчивия модел с доминиращо двустранно договаряне. На база на него стартира свободният пазар в България и работи успешно последните повече от 17 години. При него производители, търговци и потребители успяваха да си гарантират стабилни цени на електроенергията за по-дълги периоди от време - половин година, година и повече.

В момента страната ни живее в един т.нар. хибриден модел – от една страна имаме свободен пазар, от друга регулиран. Как се отразява това на системата като цяло и в частност на търговците на електроенергия?

При подобен модел винаги ще има ощетени потребители и диспропорция между цените на единия и другия пазар. Ако през 2015 и 2016 година, малките потребители доброволно излизаха на свободен пазар заради по-ниските цени, в края на 2017, 2018 и 2019 години се връщаха към регулирания сегмент, защото там цените бяха по-ниски. Всякакви подобни миграции се отразяваха негативно на търговците, защото те губеха клиенти. Сега всички небитови клиенти са на свободен пазар и плащат над 2 пъти по-високи сметки спрямо битовите потребители на свободен пазар. Разбира се това е несправедливо. Подобни изкривявания ще продължат да съществуват, докато действа хибридния пазарен модел.

Безспорно процесът на либерализация, тоест на излизането на битовите потребители на свободния пазар ще трябва да се състои и това време не е толкова далеч. Как виждате ролята на търговците на електроенергия в този процес? Разполага ли страната ни с достатъчно кадри, така че да посрещне подобно предизвикателство?

Търговците ориентирани към сегмента на най-малките клиенти ще трябва до да автоматизират процесите си, за да могат да обслужват големия брой свои абонати. Очаквам интересът към този сегмент да е сравнително ограничен, ако пазарът е динамичен, какъвто е в момента. Нужни са сериозни инвестиции не само в софтуер и кадри, но и в добра мрежа за обслужване на клиенти, а това е нещо, което малко компании могат да си позволят. Търговците съвместно с институциите е удачно да се включат в широка информационна кампания преди да излязат битовите потребители на свободния пазар. От една страна така ще се спомогне за увереността на клиентите в работата на пазара и ще се подпомогнат доставчиците, тъй като бъдещите им клиенти ще са запознати с процеса и ще са се ориентирали какво търсят като услуги.  

Интервюто е публикувано първо в dir.bg