Енергийните преговори в ЕС пропаднаха заради въглеродни спорове и битки за зелено финансиране

Разговорите между лидерите на страните от Европейския съюз относно енергийната политика завършиха без споразумение, тъй като държавите се скараха как да реагират на рекордно високите цени на въглеродните емисии и предстоящите за приемане правила за зелените инвестиции.

Лидерите на държави от ЕС се събраха в Брюксел за среща на върха, за да обсъдят няколко въпроса, включително покачващите се цени на енергията. Но някои държави-членки – особено Полша – принудиха ЕС да ограничи волатилните цени на пазара на въглеродни емисии чрез ограничаване на спекулативната активност. Тази позиция бе в противоречие с идеята на други страни, включително Германия.

Появи се друг спор относно това дали ЕС трябва да означи природният газ и ядрената енергия като инвестиции, които благоприятства опазването на климата. Някои държави се стремят да насочат Европейската комисия да предложи този месец правилата за своята „таксономия за устойчиви финанси“ - политика, която се превърна в фокус на интензивно лобиране от страна на правителствата. Преговорите бяха прекъснати без съгласие по енергийните въпроси, след като лидерите не можаха да постигнат съгласие по окончателния текст, предаде Ройтерс, цитирана от Euractiv.

„Осъзнахме, че на масата имаше различни мнения и не успяхме да постигнем съгласие по представените заключения“, каза председателят на срещата на върха на ЕС Шарл Мишел. Той добави, че лидерите ще обсъдят въпроса отново на бъдеща среща.

Полша и Унгария атакуваha въглеродния пазар на ЕС

Полският премиер Матеуш Моравецки разкритикува колебанията в цените на CO2, които според него са облагодетелствали предимно спекулантите. „Цените на ETS трябва да бъдат сравнително постоянни и разумно предвидими, а не в скокове“, каза Моравецки, добавяйки, че Полша е предложила промени по отношение на въглеродния пазар на Европейската комисия. Моравецки беше подкрепен от унгарския премиер Виктор Орбан, който дойде на срещата на върха в четвъртък, обвинявайки „лошата регулация в Брюксел“ за повишаване на цените на енергията.

Референтната цена на въглерода в Европа се покачи до рекордно високи нива от 90,75 евро за тон миналата седмица. Увеличението е с повече от 50% от началото на ноември на фона на покачващите се цени на газа и предстоящото изтичане на опциите за ETS. Цената на CO2 започна годината от около 31 евро за тон. Анализаторите казват, че бързото покачване на цените на електроенергията е причинено главно от нарастващото търсене на газ в световен мащаб и икономическото възстановяване след пандемията, съчетано със свиване на доставките на синьо гориво, идващи от Русия.

Данните, публикувани от мозъчния тръст Ember, също показват, че цените на въглеродните емисии имат само малък принос за нарастващите цени на електроенергията – анализ, който беше споделен и от обкръжението на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

В една от последните чернови на подготвеното споразумение на заключенията от срещата на високо равнище поиска Европейската комисия да задълбочи наблюдението си върху търговията с парникови квоти, включително възможни спекулации от финансови посредници. Испания също призова за ограничаване на спекулативната дейност през последните месеци. Но идеята отпадна, защото лидерите на ЕС не можаха да се споразумеят за обща позиция.

Българският президент Румен Радев поиска по-задълбочен анализ на причините за поскъпването на тока. „Според мен докладите не са в необходимата дълбочина, защото казват, че не са открити спекулации“, сподели той. „Очакваме този анализ да продължи“, добави българският държавен глава.

Таксономия

Другата кавга беше свързана с таксономията на ЕС за зелено финансиране, която посочва кои видове инвестиции в Европа могат да бъдат обозначени като „устойчиви“, „преходни“ или „даващи възможност“ при прехода към климатично неутрална икономика.

Друг опит за сделка в енергийните преговори щеше да поиска Брюксел да реши дали да обозначи природния газ и ядрената енергия като благоприятни за климата инвестиции до края на този месец. Комисията заяви, че планира да предложи правилата този месец, но се бори да разреши конфликтите между държави, които не са съгласни кои горива заслужават „зелен“ етикет.

Франция е начело на група от дванадесет държави от ЕС, които настояват за признаване на ядрената енергия като зелен енергиен източник съгласно таксономията. България подкрепя това предложение. Но Австрия заплаши да съди Европейската комисия, ако включи ядрената енергия в таксономията и заяви победа, след като референциите към на ядрената енергия бяха изтрити от заключенията на срещата на върха.

„Спечелихме битка днес, но все още не и войната за използването на ядрената енергия в Европейския съюз“, каза австрийският канцлер Карл Нехамер след срещата. „Австрия даде да се разбере, че ядрената енергия няма бъдеще“, каза той. Германия, която ще спре ядрените си централи през 2022 г., зае по-примирителна позиция.

„Хората надценяват важността на този въпрос“, каза Олаф Шолц, новият германски канцлер, който даде пресконференция след срещата на върха заедно с френския президент Еманюел Макрон. „Не бива да преувеличаваме значението на тази тема“, добави Шолц, като каза, че въпросът е свързан главно с финанси и няма да пречи на индивидуалния път на страните от ЕС да станат въглеродно неутрални.