ЕП постига споразумение със Европейския съвет за енергийните проекти от общ интерес

• Енергийна инфраструктурна политика за постигане на целите за неутралност по отношение на климата
• Финансовите средства следва да подкрепят инфраструктура за пренос на водород, улавянето и съхранението на въглероден диоксид
• Разходите по проектите не трябва да увеличават сметките за енергия за потребителите
   

Актуализираните правила за избор на енергийни проекти, които ще получат подкрепа от ЕС, бяха неофициално договорени между евродепутатите и словенското председателство на Съвета в сряда. Това съобщиха от преслужбата на Европейския парламент.

В проектозакона се определят критерии и методология за подбор на енергийни проекти от общ интерес (ПОИ), като изграждането на електропроводи за високо напрежение, тръбопроводи, съоръжения за съхранение на енергия или интелигентни мрежи, които биха се възползвали от ускорени административни процедури и биха отговаряли на условията за получаване на средства от ЕС. Целта е съществуващият регламент да бъде приведен в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.

Подпомагане на инфраструктурата за водород, постепенно отпадане на помощите за природен газ

По време на преговорите членовете на ЕП подкрепиха включването на финансирането на разработването на водородна инфраструктура, като електролизьори, както и улавянето и съхранението на въглероден диоксид. Допустимите проекти трябва също така да стимулират интеграцията на пазара и да повишат сигурността на доставките, се казва в договорения текст.

Избраните проекти ще трябва да помогнат на държавите от ЕС да преустановят използването на твърдите изкопаеми горива като въглища, лигнитни въглища, торф и битуминозни шисти. Членовете на ЕП осигуриха финансиране за проекти, които пренасочват съществуващата инфраструктура за природен газ за пренос или съхранение на водород по време на преходен период. Такива проекти ще могат да получават финансова помощ от ЕС до 31 декември 2027 г.

Евродепутатите също така договориха по-активно участие на заинтересованите страни в процеса на подбор и по-широко представителство на различни сектори в консултациите за тези проекти. Те настояха и за насърчаване на проекти за възобновяема енергия от разположени в морето инсталации и за улесняване на тяхното интегриране в европейските мрежи с цел постигане на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата и целта за добиването на 300 GW енергия от такива източници до 2050 г.

Прекратяване на енергийната изолация на Кипър и Малта

Проектите, основани на природен газ, вече няма да отговарят на условията за финансиране от ЕС. Временна дерогация е договорена за Кипър и Малта, като всяка държава ще получи финансиране по един проект за природен газ с цел свързването му с мрежата на ЕС при строги условия.

Потребителите не трябва да бъдат санкционирани

Евродепутатите отново подчертаха, че допустимите проекти трябва да бъдат в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“, който гласи, че икономиите на енергия са най-лесният начин да се спестят пари за потребителите и да се намалят емисиите на парникови газове. Разходите по проектите ще трябва да гарантират, че потребителите не са прекомерно обременени, особено ако това би могло да доведе до енергийна бедност.

В заключение, законодателството няма да засегне правото на дадена държава да определя как да използва енергийните си ресурси и да определя своя собствен енергиен микс.

Следващи стъпки

Неофициалното споразумение трябва да бъде официално одобрено от Парламента и Съвета, за да влезе в сила. Комисията на ЕП по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) ще гласува текста на 26 януари 2022 г.

Контекст

В своята резолюция от 10 юли 2020 г. Парламентът призова за преразглеждане на Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), който определя насоките на ЕС за трансграничната енергийна инфраструктура и очертава процеса на подбор на проекти от общ интерес (ПОИ). През декември 2020 г. Европейската комисия прие предложение за преразглеждане на Регламента за TEN-E.

ПОИ са инфраструктурни проекти, за които се счита, че са от съществено значение за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката, включително подобрена взаимосвързаност между националните пазари, по-голяма конкурентоспособност, сигурност на доставките и насърчаване на възобновяемите енергийни източници.