Бизнесът иска от държавата онлайн платформа за Зеления преход и "Готови за 55"

Държавата да създаде онлайн платформа, която да синхронизира действията между централна власт, бизнес и местни власти по отношение на Зеления преход. В нея трябва да бъдат публикувани всички изисквания, на които трябва да отговори страната ни и нейната индустрия според ЕС, но също така и чрез тази платформа бизнесът да може да се информира в каква посока да работи и по какъв начин може да получи подкрепа. Такова предложение направи председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев по време на форума „Power Summit Власт, чувай!“.

Според думите трябва да бъде създадена специализирана структура, интернет платформа, на която цялата информация за Зеления преход и за плана „Готови за 55“ да бъде публикувана и така да бъде сведена до знанието на всеки един българин, на всеки предприемач, за да знаят какви са изискванията и възможностите. Само така целите могат да бъдат постигнати, смята Митрев. Той допълни, че индустрията трябва да бъде наясно как да се трансформира, за да намалява въглеродния си отпечатък и в крайна сметка да го сведе до нула.

Председателят на БСК отбеляза, че резултатите от традиционното за бизнес организацията допитване до членовете й за състоянието на икономиката и предприятията у нас, представени вчера, са показали, че над 50% от малките и средни фирми у нас не са наясно какво точно означава Зелената сделка и „Готови за 55“. Затова държавата трябва да осигури комуникация с бизнеса чрез изграждането на такава интернет платформа. „Българският бизнес и особено микро-, малките и средни предприятия нямат капацитета да четат хиляди страници с регулации. Затова държавата трябва да стане активен комуникатор, да представи на достъпен език ключовите параметри на Европейската зелена сделка“, призова Митрев. И допълни, че тази платформа трябва да има опция и за обратна връзка, чрез която фирмите да могат да отправят своите коментари и запитвания към държавата.

Той отбеляза още, че цифровизацията също трябва да залегне като един от основните приоритети на държавата, тъй като чрез нея може да бъде заместен безкрайно ценния ресурс, който бизнесът губи заради демографската криза и липсата на работна ръка, особено квалифицирана. „През последните 30 години България съкрати с 60% емисиите си. Но това ни струва 40% спад на заетостта, намаляване на населението с над 20%“, каза Митрев. За да бъдат преодолени тези проблеми, държавата трябва да разработи нова Енергийна стратегия, нов Интегриран план „Енергетика и климат“, като паралелно с това се даде приоритет на всички изостанали проекти, чрез което максимално бързо да може да се отговори и на новите предизвикателства. „Не трябва да оставим на поколенията неподредена, мръсна аналогова държава“, категоричен бе Митрев.

Идеята му за създаване на дигитална платформа за целите и методите за декарбонизация срещна подкрепата на новия министър на енергетиката Александър Николов. Той обеща едно от нещата, на които ще наблегне новото редовно правителство, е описанието на всички конкретни инструменти, до които могат да имат достъп различните бизнеси по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по другите механизми за финансиране. „Наистина не е нужно да се четат хиляди страници, а да бъдат описани конкретни стъпки, за да може абсорбацията на средства да се случва много бързо и съответно да има ефект от тези проекти“, каза той.

Надежда, че не всичко ще бъде дигитализирано изрази Стоян Ставрев от КРИБ. Той отбеляза, че цифровизацията безспорно е необходима и полезна, но все пак има и аналогови технологии, които имат предимство пред дигиталните. „Дигитализацията е само инструмент. Дали той ще се използва по положителен и изграждащ иновативен начин, зависи от самите нас. По пътя, който предстои, вярвам, че ще успеем да намерим начина да запазим своята идентификация и тя да не бъде задължително дигитална. Или дигиталната да бъде поставена в полза на хуманната идентификация“, каза Ставрев.