Wood Mackenzie: Още през 2030 г. зеленият водород ще струва 1 долар за килограм

На зеления водород се гледа като едно от основните горива на бъдещето и постигането на въглероден неутралитет на планетата. Особено за производства, в които електрификацията е невъзможна, труднопостижима или просто прекалено скъпо струваща. По-активното навлизане на зеления водород в икономиката естествено ще зависи и от цената му. И тук вече има добри новини, поне според доклад на консултантската компания Wood Mackenzie (WoodMac). Според документа още до 2030 г. цената на килограм от това екологично гориво може да падне драстично до 1 долар за килограм в определени държави, а в други цената му ще бъде до 2 долара, като разликата идва от спецификите на съответната страна и цената за производството му. Но дори и да се вземе за пример по-високата цена, тя представлява драстично намаление спрямо сега действащите, които средно са около 4.75 долара за килограм, като има държави и региони, в които тя е регулирана, както и места, където е субсидирана и дори малко по-ниска.

Според анализаторите една от основните причини за поевтиняването на зеления водород в рамките на следващите 8 години е очакваният спад в цените на електролизаторите. При различните типове тя се очаква да падне между 35 и 50% още през 2025 г. Втората причина ще е намаляването на цените на електроенергията от възобновяеми източници, която се използва за производството на зелен водород. И именно тук вече се появява и регионалният фактор. Най-евтино производство ще могат да постигнат държавите, в които климатът позволява производството на много, а съответно и евтина, ел.енергия от фотоволтаични и вятърни централи. „Разходите за производство зависят и се намаляват поради редица фактори, включително икономии от мащаба, нови участници на пазара, по-голяма автоматизация и повишена модулност“, се посочва в доклада на Wood Mackenzie.

„Намаляването на капиталовите разходи ще помогне и за спада на общите производствени разходи за зеления водород. В комбинация със споразумения за съвместно закупуване на електроенергия от възобновяеми източници на много пазари, потенциалът производство на зелен водород с ниска цена, базиран на зелена електролиза, наистина започва да расте”, коментира анализаторът на WoodMac Бриджит ван Дорстен, предаде rechargenews.com.

Според доклада постигането на цена под 1 долар за килограм зелен водород, условието е цената на възобновяемата енергия, използвана за електролизата, да бъде поне 10 долара за мегаватчас или по-ниска. Това би било възможно при използването на хибридни вятърно-соларни доставки на ток, каквито пък са възможни в региони със голямо

За да се достигне изравнена цена на зелен водород под 1 долар/кг, възобновяемата енергия, захранвана към електролизаторите, ще трябва да струва 10 долара/MWh или по-малко, показва докладът. Това би било възможно при вятърно-слънчеви хибридни проекти в страни с продължително слънцегреене и силни ветрове. Като пример за такива държави могат да се посочат Бразилия и Чили.

Т.нар. сив водород, произвеждан чрез използването на газ или въглища, какъвто е между 95 и 99% от използвания в момента в света, през 2019 г. беше оценен от Международната агенция по енергията на средно 1.70 долара за килограм. Но поради рекордния скок на цените на природния газ през настоящата година анализатори като компанията ICIS започнаха да стигат до заключения, че зеленият водород всъщност още сега е по-евтин за производство днес от сивия. Например във Великобритания към началото на ноември производствената цена на „чистия“ се изчислява на 3.39 британски лири (4.47 долара) за килограм, докато тази на „мръсния“ - на 4.16 британски лири (5.49 долара). А Бриджит ван Дорстен отбелязва, че разликата в себестойността между сивия и синия водород (който се извлича от метан с улавяне и съхранение на въглерода) е станала по-неблагоприятна, отколкото преди година.

“Ние вярваме, че зеленият водород към 2030 г. ще бъде конкурентоспособен поне на 12 пазара в света – тези с най-високи нива на употреба и най-ниски цени на електроенергията от възобновяеми източници“, отбелязва Ван Дорстен. Затова дава и пример с Бразилия и Чили, които са сред лидерите в използването на евтини ВЕИ за производство на зелен водород.