Обединените електроенергийни пазари в перспективата на 2022 година

Статия на Никола Габровски - проектен мениджър в БНЕБ ЕАД и Константин Константинов - изпълнителен директор на БНЕБ ЕАД за сп. Енергетика - Електроенергийни ракурси

През тази година с екипа на БНЕБ ЕАД завършихме интеграционни проекти от особена важност за пазара на електрическа енергия в България. Същевременно стартирахме и такива, които ще повишат неговата ефективност и ще ни приближат към реалните резултати от усилията за реализиране на „Зелената сделка“. Когато казваме „особена важност“, имаме предвид не само директна за участниците на пазара на електрическа енергия, но и индиректна – такава за всички потребители на тази стока както индустриални предприятия, така и крайни потребители.

С риск да повторим някои детайли от предишни броеве на изданието ще си позволим отново да изброим проектите за пазарна интеграция, подредени по техния приоритет за БНЕБ ЕАД и - според нас, по тяхното влияние върху българския електроенергиен пазар. Първата крачка, както знаете, беше направена още на 19.11.2019 г. с първото пазарно обединение на сегмент „в рамките на деня“ на границата с Румъния, в което участваше българската пазарна зона. Ефектите са очевидни за всички, силно положителни и, бихме добавили, очаквани. Търговията на този сегмент нарасна повече от 5 пъти, като за първи път българските потребители, производители и търговци получиха пряк достъп до пазара на ЕС чрез българо-румънска граница.

 Към настоящия момент най-значимият и вече завършен проект от гледна точка на ефект върху пазара в България, в който фокусирахме огромни ресурси и енергия, е проектът за интеграция на сегмент „Ден напред“ на Румънска граница. Обединението на тази граница стартира успешно на 27.10.2021 г., като вече се разпределят имплицитно около 1 000 MW. Благодарение на това е постигната почти пълна корелация на цените в българската пазарна зона и тези в региона (пазарните зони на Румъния, Унгария, Чехия и Гърция).

 Особено ценен за нас от гледна точка на придобития опит, а защо не и на самочувствие от първия успех, е проектът за пазарно обединение с Гърция. Този проект стартира в реална работа на 11.05.2021 г., като на тази граница имахме първото имплицитно разпределение на преносен капацитет.

Осъществяването на проекти с такава насоченост не е самоцел на пазарния оператор, както и не е продиктувано от стремеж към максимизиране на финансовия резултат. Напротив, тези планове се реализират въз основа както на нашата мисия да осигурим един модерен европейски пазар, предлагащ прозрачност, ясни правила и отлични възможности за управление на енергийните портфолиа на нашите активни участници, така и на убеждението, че това е единственият справедлив начин за разпределяне на енергията между купувачите и продавачите.

Разбира се, правилата за функциониране на краткосрочните пазари с физическа доставка в Европа са в огромна степен унифицирани, което всъщност гарантира равнопоставеността на българските потребители, производители и търговци с тези в останалите страни от ЕС.

За да илюстрираме в най-общ план регулаторната и правна рамка на функционирането на пазарите „Ден напред“ и “В рамките на деня“, прилагаме една опростена структура на съществуващите Регламент, план и договори, определящи рамката на функциониране

на пазарите:

БНЕБ ЕАД администрира пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“ на територията на страната от началото съответно на 2016 и 2018 г. в съответствие с правилата и принципите, възприети от PCR2 консорциума и SDAC3 проекта, като същевременно е страна по всички споразумения, свързани с пазарната интеграция – точки 3, 4, 5, 6 и 7 от диаграмата на Фиг. 1.

Пазарната интеграция, респективно активното членство в SDAC, означава присъединяване към един паневропейски проект, обхващаш всички страни членки, който от своя страна има следния обхват:

-        27 държави членки на ЕС;

-        35 Преносни оператора (ОПС) и 17 Номинирани оператори на пазари на електроенергия (НОПЕ);

-        общи търгувани количества за 2020 г. в размер на 1530 TWh;

-        95% от общата консумация на ЕС се покрива от членовете на SDAC;

-        повишаване на общото благосъстояние на общността на стойност повече от 1 млрд. евро при дневен оборот на пазарните оператори за 2020 г. от около 200 млн. евро;

С горното не бихме искали да внасяме объркване сред читателите, представяйки всички тези абревиатури, структури и статистически данни. По-скоро, целта ни е да покажем еднозначно, че дейността на пазарния оператор се подчинява задължително на Европейската правна рамка и е част от един общ проект със споделено управление, и всякакви опити на местно ниво да се промени това състояние неминуемо ще доведат до нарушения на законодателството на европейско ниво, до санкции и сериозни щети за имиджа на страната, за електроенергийния пазар и субектите, участващи на него.

В резултат от успешно реализираните проекти в сегмент „Ден напред“ на румънска и гръцка граници през 2021 г. допринесохме за завършването на географското разширение на SDAС. Последната граница, чието включване ще финализира обхвата на проекта, е границата между Хърватска и Унгария, която е част от проекта CORE с вече планиран старт през първото тримесечие на 2022 г.

Това, което предстои през 2022 г., е още едно усилие в посока на завършване на интеграцията на българския електроенергиен пазар, както и много работа по проекти, свързани с повишаване на ефективността на функциониране на единния пазар на Общността. От гледна точка на пазарната интеграция бихме посочили проекта за обединение на пазарите в сегмент „в рамките на деня“ на гръцка граница чрез участието ни в т.нар. Local Implementation Project (LIP) 14, с което ще завърши интеграцията на българската пазарна зона на двете граници, част от ЕС във всички сегменти. Първоначално беше планирано проектът да завърши през месец септември 2021 г. и ние бяхме готови за това, но за съжаление поради технически пречки пред гръцкия пазарен

оператор, стартът в реална работа се отложи с около година за четвъртото тримесечие на

2022 г. Нагледна представа за етапите на пазарна интеграция на този сегмент читателите могат да придобият от картата по-долу:

Друг приоритетен за БНЕБ ЕАД проект отново свързан с пазарната интеграция, чието планирано въвеждане в реална работа е определено за 1.06.2022 г., е проектът за продукти с 15-минутна резолюция на сегмент „в рамките на деня“, които ще се търгуват и на българо-румънска граница, като част от SIDC5. В сътрудничество с ЕСО ЕАД предвиждаме и едновременно преминаване на балансиращия пазар на 15-минутна резолюция, което е и необходимо условие за разширяването на продуктовия микс на сегмента „в рамките на деня“.

На последно място, но не по значение, бихме искали да споделим и проектите с по-дългосрочен хоризонт, по които през 2022 г. ще се осъществи основната част от подготовката за успешна реализация. Това е на първо място проектът за стартиране на т.нар. „търгове в рамките на деня“ (или IDAs – Intraday auctions), който ще осигури на

търговските участници в Европа допълнителна възможност за търговия в рамките на деня чрез механизъм, подобен на този на сегмент „ден напред“. В този случай се предвиждат три търга след този на „ден напред“, като провеждането им ще бъде съответно в 14:00 СЕТ и 20:00 СЕТ в деня D-1 (деня преди доставката) и в 8:00 СЕТ в деня D (деня на доставка). В допълнение към новата възможност за търговия този механизъм ще позволи и формиране на цена на трансграничния капацитет, а оттам и приход за преносните оператори, който при съществуващата организация на пазара „в рамките на деня“ не се формира. Планираният старт на този проект е началото на 2023 г.

На последно място от гледна точка на планиран срок за въвеждане в реална работа е проектът за преминаване на пазара „ден напред“ към продукти с 15-минутна резолюция, което поради голямата техническа и процедурна сложност е предвидено да стартира през 2024 г.

Средства и механизми за успокояване на ценовите равнища

 При анализа на темата ще се стремим да се придържаме към строго експертната си роля с цел да бъдем максимално обективни и да представим пред читателите гледната точка на българския пазарен оператор, въпреки че предвид събитията и динамиката от последните месеци се изкушаваме да даваме и препоръки към политически ангажираните институции.

За да бъдем максимално актуални и полезни на читателите, ще се опитаме да дадем оценка на няколко от множеството предложения за реакция, излъчени в публичното пространство във връзка с безпрецедентното повишение на цените на електрическата енергия през последните месеци.

На първо място бихме искали дебело да подчертаем липсата на връзка между реализираните проекти за пазарна интеграция и повишението на цените на енергията в пазарната зона на Република България. Тази липса на връзка не е наше лично мнение, а логично следствие от познаването на механизмите на действие на пазара, както и от обективната оценка на процесите на регионално и европейско ниво. На графиките по-долу са илюстрирани търговските обмени на българо-гръцка и българо-румънска граници от началото на 2021 г., т.е. преди и след осъществяването на пазарните обединения.

От графиките става достатъчно ясно, че обменът между съответните пазари, както и предоставеният за разпределение капацитет остават непроменени преди и след пазарното обединение, т.е. взаимното ценово влияние между пазарите остава на същото ниво. Оттук е очевиден изводът, че обединението не допринася за допълнително ценово влияние между пазарите. Доказателство за това са и среднодневните цени за същия период:

На второ място бихме искали да посочим, че твърденията, определящи цените на българския пазар като най-високи в Европа, визирайки отделни дни доставка, не са коректни, тъй като за подобен извод е необходимо да сe сравняват поне средномесечни стойности. Все пак никой не купува електрическа енергия само един ден в месеца или дори няколко. В тази връзка на диаграмата по-долу са илюстрирани средномесечните цени

на някои от най-големите пазарни оператори, администриращи пазарите във Франция,

Германия, Италия, Унгария, Румъния, Гърция, съпоставени със стойностите на българския пазар „ден напред“.

На следващо място бихме определили като спекулативно и нелогично лансираното в публичното пространство мнение, че отпадането на монопола на БНЕБ ЕАД от гледна точка на притежанието на лиценз за организирането на борсов пазар, съгласно чл. 43 от ЗЕ, ще доведе до понижение на цените. В европейски мащаб т.нар. НОПЕ с монополно положение (NEMO with legal monopoly) обхващат всички по-нови пазари, като основният смисъл от тази опция, допусната в разпоредбите на Регламент 1222/2015 на ЕК, е да се даде възможност и време на тези оператори и пазари за развитие и достигане на техническото и организационно ниво, необходимо за постигане на конкуренция с двата най-големи пазарни оператори в Европа – EPEX SPOT и Nord Pool Group AS.

Излишно е да правим предвиждане какво би се случило, ако БНЕБ ЕАД, функционирайки на основата на “Service agreement” с Nord Pool Group AS, бъде поставено в конкурентна среда с някой от двата големи оператори, и дали това ще доведе до понижение на цените при запазване и дори увеличаване на нивото на свързаност на българската електроенергийна система. 

С гореописаните примери и факти бихме искали да изразим твърдата си позиция, че противодействието на нарастването на цените на електрическата енергия в България не може да става за сметка на промени в начина на функциониране на пазара и не може да се различава от мерките, предприемани в страните от ЕС. С други думи, реакцията на институциите по наше мнение трябва да бъде насочена от една страна, към мерки, компенсиращи уязвимите потребители и отрасли, а от друга, да се търси начин за дългосрочно хеджиране на риска на купувачите, каквито възможности вече съществуват.

Както е добре известно, от 2016 г. БНЕБ ЕАД администрира сегмент за търговия с дългосрочни договори с физическа доставка, като от 2019 г. съществува и друг инструмент за управление на риска, чрез сключване на сделки с енергийни деривативи с финансов сетълмент. Става въпрос за възможността за сделки с български енергийни фючърси на Европейската енергийна борса (EEX AG). През 2020 г. тези продукти имаха оборот от над 2 TWh. Тенденцията и усилията на БНЕБ ЕАД са насочени към увеличаване на тяхната роля. Разбира се, изборът за начина на управление на риска и диверсифицирането на портфолиото зависи изцяло както от компетентността на съответния участник на пазара, така и от спецификата на неговите нужди от електрическа енергия и тяхната прогнозируемост.

В допълнение и във връзка с горното бихме искали да информираме читателите и за стартиралия наскоро проект на едноличния собственик на капитала на БНЕБ ЕАД -БФБ АД, свързан с развитието на пазар на деривати, в това число и формирането на клирингова институция за обезпечаване на разплащанията и непрекъсваемостта на този бъдещ пазар.

В заключение, отново уверяваме всички участници на електроенергийния пазар в България, а и всички, които изпитват негативните последствия от неговата отрицателна динамика през последните месеци, че БНЕБ ЕАД ще продължава да развива пазара с доказаната през годините енергия и ентусиазъм и ще остане източник на независима

експертиза, и гарант за справедливото, прозрачно и законосъобразно управление на пазарите на електрическа енергия в обхвата на неговата лицензия.