Три данъчни законопроекта одобри правителството

По предложение на Министерството на финансите правителството одобри три данъчни законопроекта изменение на: Закона за ДДС, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за акцизите и данъчните складове. Трите законопроекта бяха предложени за обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 6 декември.

Вижте още: Намаленото ДДС на 9% за ресторантьорите скара работодатели и синдикати

Правтелството одобри и първия законопроект за изменение на Закона за ДДС, въпреки че не беше приет от всички членове на НСТС, против бяха Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, а подкрепа получи от другите три работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

Като цяло предлаганите законопроекти за изменение и допълнение на трите данъчни закона, заради необходимостта да бъдат въведени в българското законодателство приети и действащи директиви, но заудно с това се предлагата и други промени, като например удължаване на срока на действие на намалената данъчна ставка на 9% на някои храни и услуги до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на страната, крайният срок на която засега е 31 март 2021 година.

Какво предвиждат промените в Закона за ДДС

Одобреният от Кабинета проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) въвежда в националното данъчно законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2021/1159 на Съвета от 13 юли 2021 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на временните освобождавания при внос и някои доставки в отговор на пандемията от COVID-19 (Директива (ЕС) 2021/1159) и Директива 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза (Директива (ЕС) 2019/2235).

Предвижда се освобождаване от ДДС при закупуването на стоки и услуги, предназначени за дарение от Европейската комисия или от агенция или орган, създаден съгласно правото на Европейския съюз, при изпълнение на задачи за справяне с последствията от пандемията COVID-19. Предвижда се и освобождаване от ДДС, което обхваща доставката на стоки или услуги, предназначени или за ползване от въоръжените сили на държава членка на ЕС или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато тези сили участват в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана извън своята държава членка.

Със законопроекта се предлагат и промени, в резултат на констатирани несъответствия с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В тази връзка, се предлага да отпадне разпоредбата, с която ваучерите за храна са изключени от обхвата на ваучерите с конкретна цел и многоцелевите ваучери.

Заради необходимостта от привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз (СЕС) с цел гарантиране принципите на правна сигурност и на неутралност на ДДС, в проектозакона са предвидени разпоредби, които дават възможност за корекции при грешно данъчно третиране на доставка, при наличие на влязъл в сила ревизионен акт.

С проектозакона са направени и предложения за промени, свързани с прецизиране на разпоредби във връзка с прилагането на режим извън и в Съюза, а така също и режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.

Законопроектът съдържа и предложения за редактиране на разпоредби във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

С цел справяне с последиците от пандемията от COVID-19 с проектозакона се предлага да бъде удължен срока за прилага на намалената ставка от 9 на сто за някои стоки и услуги до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на страната, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19.

Какво предвиждат промените в Закона за корпоративното подоходно облагане

Във връзка с необходимостта от транспониране на разпоредбата на чл. 9а от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, изменена с Директива (ЕС) 2017/952 от 29 май 2017 г. за изменение на Директива (ЕС) 2016/1164 по отношение на несъответствията при хибридни образувания и инструменти, включващи трети държави (Директива (ЕС) 2016/1164), в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се предлага в случай на учредени или установени в страната хибридни образувания, които не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗЗПКО, същите да бъдат приравнени на данъчно задължени лица, при условие че едно или повече чуждестранни образувания, които са свързани предприятия и общо държат пряко или косвено 50 на сто или повече от правото на глас, дяловия капитал или правото върху дела от печалбата на хибридното образувание се намират в юрисдикция или юрисдикции, които считат хибридното образувание за данъчно задължено лице за целите на закона. Тези правила не се прилагат за колективна инвестиционна схема, която е инвестиционен фонд или схема, отговаряща едновременно на условията да има множество собственици, да притежава диверсифициран портфейл от ценни книжа и да е предмет на нормативна уредба в защитя на инвеститорите.

Предложено е изрично уточняване на данъчното третиране на резултата от договорите за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти.

С цел отстраняване на несъответствие на транспонирането в българското национално законодателство на Директива (ЕС) 2016/1164 и по-конкретно несъответствие с чл. 1 и чл. 7, пap. 1 от Директивата, се предлага да се отмени разпоредбата от ЗКПО, с която се освобождават от прилагане на режима на контролираните чуждестранни дружества тези данъчно задължени лица, чиито контролирани чуждестранни дружества в юрисдикцията си на учредяване или установяване се облагат с алтернативни на корпоративния данък форми на облагане.

С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат

промени и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

съгласно които се предоставя възможност справките за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски да могат да бъдат подавани от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците или от техните законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи. Във връзка с това се предвижда и преходен режим, съгласно който промяната да може да бъде приложена и за справките, за които задължението за подаване възниква след 31 декември 2021 г.

Какво предвиждат промените в Закона за акцизите и данъчните складове

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) се предлага заради необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз, на Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета от 29 юли 2020 година за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; свързани са и с въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза. Предлагат се изменения заради въвеждането на принципите и изискванията на Директива 2020/262/ЕО на Съвета от 19 декември 2019 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 2008/118/ЕО.

Целта на промените е да се засили борбата с данъчните измами и премахването на определени данъчни пречки при свободното движение на акцизни стоки между държавите членки. Предвижда се разширяване на функционалността на компютърната система, която досега се използва за движението на акцизни стоки под режим „отложено плащане на акциз“, чрез възможност за обхващане и движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на една държава членка и се движат към територията на друга държава членка, с цел да бъдат доставени там за търговски цели. По този начин ще се опрости мониторингът на тези движения и ще се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар. С оглед въвеждането на новите режими, се въвеждат нови понятия и правни субекти.

Измененията относно въвеждането на Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета от 29 юли 2020 година за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки са свързани с пояснение на разпоредбите за измерването на градусите Плато на бирата и по- конкретно разпоредбите във връзка с измерването на градусите Плато на подсладената или ароматизираната бира. Предложено е и актуализиране на определенията, свързани с позоваванията на кодовете по Комбинираната номенклатура, използвани за описание на алкохолните продукти.

С цел повишаване на правната сигурност за икономическите оператори, се поясняват разпоредбите, свързани с режима за освобождаванията на денатуриран алкохол.

С предложените промени, свързани с въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/2235 на Съвета от 16 декември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза, е предвидено освобождаване от акциз на въоръжените сили на всяка държава членка, различна от държавата членка, в която се дължи акцизът, за ползване от тези сили, за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато тези сили вземат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана.