Намаленото ДДС на 9% за ресторантьорите скара работодатели и синдикати

Равносметката от днешното заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество (НСТС) е от предложените три законопроекта на Министерството на финансите два бяха одобрени и един неодобрен от всички участници. Всъщност първият обсъждан законопроект - изменението на Закона за ДДС не срещна одобрението на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и двата синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, но беше одобрен от другите три работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза за стопанска инициатива (ССИ).

Докато другите два данъчни законопроекта за изменение на Закона за данъка върху корпоративното подоходно облагане и на Закона за акцизите и данъчните складове, бяха одобрени от всички участници в НСТС.

Препъни камъкът се оказа намаленото ДДС на 9% за ресторантьорите

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) са въведени няколко европейски директиви. Едната е по отношение на временното освобождаване от внос и някои доставки, които са в отговор на пандемията. Другата директива е свързана с освобождаване от ДДС, което обхваща доставките на стоки и услуги, предназначени за ползване на въоръжените сили на държави членки на ЕС. Третото предложение е в резултат на констатиране на несъответствия с разпоредбите на ДДС директивата. ДДС законодателството трябва да се приведе в съответствие с практиката на Съда на ЕС. Предложени са и някои редакционни разпоредби, които са свързани с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона, пише в аргументите на правителството.

Правителството предлага облекченията по косвения данък да действат до края на извънредното положение (след удължаването му крайният срок в момента е 31 март 2021 година). В момента с данък от 9% се облагат  бебешките храни и пелени, автобусните превози, сервираните храни в заведенията и част от туристическите услуги, които бяха извън намаления обхват преди пандемията.

АИКБ подкрепи проектозакона, а председателят на организацията Васил Велев посочи, че въвежда някои норми, които правят прилагането на закона по-лесно и спестяват разходи на държавата при осъдителни присъди в някои случаи. АИКБ подкрепя и удължаването на срока за намалена ставка по ДДС. Специално за намалената ставка за книгите, Велев поиска да остане за постоянно, като целта е да се насърчи четенето на книги. Той препоръча да се преосмисли облагането с ДДС на ваучерите за храна, тъй като това ще оскъпи процедурата или ще постави в неравностойно положение нерегистрираните компании по ДДС. "Като цяло подкрепяме законопроекта", каза Велев.

Председателят на БСК Добри Митрев заяви, че камарата принципно подкрепя промените в ЗИД на ЗДДС. С оглед "спасяването на българските компании от хранително-питейната индустрия" и с цел да се задържат цените на хранителните продукти, от БСК предлагат да се намали ставката на българските храни от 20 на 9 процента, с изключение на алкохолни напитки.

Аргументът на КРИБ да не подкрепи предложените от правителството промени, че трябва да има по-детайлно обсъждане на част от тях, като специално внимание обърна на ваучерите за храна.

Двата синдиката не подкрепиха законопроекта, защото диференцираното ДДС няма да доведе до поевтиняване на цените на стоките. Любомир Костов от КНСБ счита, че бизнесът може да бъде подкрепян през разходите, а не и през приходите. От КНСБ искат да се намали общата ставка, за да има ефект по цялата верига на производството, включително и до крайния продукт. Дори да е диференцирана ставка за ДДС за отделни отрасли или икономически дейности, то цените няма да намалеят. От КНСБ предлагат да се намали общата ставка на ДДС на 15 процента, за да има ефект за всички.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подчерта, че мярката за намаленото ДДС за заведенията е подарък, който е бил направен през данъчната система. Според нея, 200 млн. лева могат да се ползват много по-далновидно, особено в ситуация на пандемия. Тя изтъкна, че ако някой се опасява за цените на стоките от първа необходимост, най-бързият вариант е намаляването на ДДС със засилен контрол върху прилаганите крайни цени, плюс регулация на надбавките на крайните търговци. "Абсолютно недопустимо е 50 процента от цената на хляба да е формирана от такива надбавки", изтъкна Григорова. От КТ "Подкрепа" нямат нищо против продължаването на намаленото ДДС за книгите, но и там също трябва да има контрол, тъй като значимо намаление на цените на книгите няма.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха одобрени

Премените на Министерство на финансите са свързани с въвеждане на разпоредби на европейска директива по отношение на правилата и несъответствията на хибридни образования. Тази директива беше приета преди няколко години, една част от нея е включена в националното законодателство, поясни зам.министър Людмила Петкова. Тя каза, че са предложени някои промени, свързани с уточняване на данъчното третиране на резултата от продажбата с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг в случаите, когато се прилагат международните счетоводни стандарти. Направени са и някои промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица - когато има починали еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, да бъде предоставена възможност на наследниците да подадат декларациите и съответните необходими документи. Това беше празнота в закона, отбеляза зам.-министър Петкова.

Всички представители на бизнеса - АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, Съюзът за стопанска инициатива, подкрепиха без коментари промените. Синдикатите също подкрепиха промените. Любослав Костов от КНСБ отбеляза, че прави добро впечатление, че НСТС разглежда данъците законопроект по законопроект, а не всички наведнъж в преходните и заключителни разпоредби. Изпълнителната власт прави това за първи път от много години, което ние адмирираме, отбеляза Костов. По думите му не може да не се отбележи ниската степен на амбиция за корпоративното подоходно облагане. Ние искаме 15 процента да стане данък печалба върху доходите на юридическите лица, тъй като средноевропейските ставки са много по-високи, каза той. В момента ставката е 10 на сто.

Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" подкрепи промените като каза, че КТ "Подкрепа" няма възражения по предложените промени. По нейните думи, не се забелязва обаче никакво желание за по-големи промени, които са крайно наложителни. Тя посочи и конкретен пример: 1.250 млрд. лв. трябва отнякъде да се вземат, за да се възстанови минималната справедливост за обществото. Над 200 млн. лв. могат да дойдат от отмяната на намаленото ДДС върху заведенията и ресторантите, подчерта Григорова. Освен това, по нейните думи, при отпадане на максималния осигурителен доход над 3 млрд. лв. ще влязат в осигурителните фондове, което ще освободи средства от държавния бюджет за всички останали дейности, присъщи на държавния бюджет. Многократно сме настоявали за увеличаването на корпоративния данък, каза Григорова и не посочи конкретна ставка, като КНСБ, които поискаха 15 процента.

Тя допълни, че има някакво осъзнаваме от страна на правителството, че не може да продължаваме да прилагаме най-ниските ставки на корпоративния данък, когато са нужни много повече от стандартните средства, залагани в бюджета за справяне с икономически, социални и здравни предизвикателства. Време е да преразгледаме изцяло данъчната система, каза в заключение Григорова.

Одобрени бяха и промените в Закона за акцизите и данъчните складове

с които се въвеждат няколко европейски директиви. Първата е за определяне на общия режим за облагане с акциз. Втората е за изменение на директивата за хармонизиране структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Трета е за изменение на ДДС директивата, която е относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на ЕС.

Четирите работодателски организации – АИКБ, БСК, БТПП и ССИ, подкрепиха предложените промени, но от КРИБ се въздържаха. Одобрение законопроекта получи и от синдикатите.

От БТПП предлагат да се определи нула лева акцизна ставка за мегаватчас електроенергия, която е произведена за собствени стопански нужди от предприятията. Това би било в унисон с цялостната политика по Зелената сделка и насърчаване на инвестициите в подобни инсталации. Второто предложение на палатата е да отпадне задължението за лицата, които използват собствена електрическа енергия, произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5 мегавата.

От ССИ предлагат да се предвиди още една форма на обезпечението, което се предоставя от лицензирания складодържател пред митническите органи, като целта е да има възможност като такова обезпечение да се използват и застраховките.

Следващата стъпка

е одобрените законопроектите да бъдат внесени за одобрение от правителството и пратени в Народното събрание. По принцип неодобрен законопроект от НСТС не би трябва да се внася за одобрение в кабинета, но тъй като тристранката е консултативен орган, Министерство на финансите може да внесе своя законопроект за одобрение от правителството, още повече, че ЗИД за ЗДДС беше одобрен от четирите работодателски организации, с изключение на КРИБ.