Задава ли се след „енергийната криза“ и „транспортна“ заради горивата ?

Тенденция за поевтиняване на горивата. Това е най-добрата новина, която може да зарадва собствениците на автомобили и голяма част от населението и бизнеса. При едно условие обаче - доколко е устойчиво това намаление, тъй като е в зависимост от пазара на петрол, а там новините са доста противоречиви.

Все пак през месец ноември на световните пазари при сорта Brent бе отчетен спад със 17 %, така че поне през следващите дни очакванията може и да се потвърдят. И още едно уточнение - ако има поскъпване то ще е временно. Ако погледнем в малко по-далечна перспектива обаче нещата не са особено обещаващи - задава се не само 2022 г., но и 2023 г., а европейските директиви казват ясно - горивата за сегашните автомобили ще поскъпнат драстично. В същото време изграждането на инфраструктура е нещо като футуристично намерение. А отделно стои и пакетът "Готови за 55", за който България не е защитена, а и няма позиция. Така излиза, че страната ни все още е в окото на бурята "енергийна криза", а се задава и новата "транспортна криза".

На практика, ако досега пазарът на петрол движеше цените на горивата, то в бъдеще те ще попаднат във фокуса на влияние на Системата за търговия с емисии, ВЕИ и енергийната ефективност. Заместването на петролния монопол с изкуствени пазари, създадени с административна намеса задава много въпроси.

Как се движат цените на бензина и дизела у нас

С изключение на метана, цените на всички други основни горива, както и на пропан-бутана вървят надолу. Засега спадът е трудно да се усети, но по-важната новина в този момент е, че очертаваната тенденция е "понижение". За да стане по-ясно каква е картината е достатъчно да се проследят тенденциите при бензин А95 и дизела.

За последния месец бензин А95 е поскъпнал с 0,01 лв. (0,41 %) за литър, а за последните 3 месеца - с 0.15 лв.

За 1 година поскъпването е с 0,61 лв. за литър или с 33,70 %. Тоест ако на 3 декември 2020 г. бензин А95 е струвал 1,81 лв. за литър, то днес е 2,42 лв. за литър. Трябва да се има предвид обаче, че 2020 г. мина изцяло под знака на пандемията от коронавируса. Масово бяха прилагани ограничителни мерки, движението бе почти замряло, пътуванията се осъществяваха при определени условия.

Ако се върнем в годината преди пандемията - 2019 г. то ще установим, че спрямо нея поскъпването е само с 0,20 лв. за литър или с 9,01 %. Тоест, ако на 4 декември 2019 г. бензин А95 е струвал 2,20 лв. за литър, то днес е 2,42 лв. за литър.

В годината, в която изобщо пък нямаше пандемия - 2018 г. цената на бензин А95 е била още по-ниска - 2,04 лв. за литър, а поскъпването спрямо тогава е 18,63 %.

Малко по-различно и по-оптимистично сякаш е движението при дизела. За последната седмица по данните на fuelo.net дизелът е поевтинял с 0,03 лв. за литър или (минус) с 1,20 % - от 2,51 лв. на 2,48 лв. за литър. За последния месец обаче поскъпването е с 0,05 лв. за литър, или 2,06 %.

Сравнението с цените сега с тези отпреди година сочи поскъпване с 38,55 %. Тоест, ако дизелът през годината на пандемията е струвал 1,79 лв. за литър, то сега е 2,48 лв. за литър. Както споменахме обаче 2020 г. е необичайна заради ограниченията за пътуване (не само в България). Затова сравнението с данните от 2019 г. сочат за поскъпване, както и при бензина с 0,20 лв. за литър, когато дизелът е струвал 2,20 лв. за литър.

Пазарът на горива в България и участниците на този пазар много често са атакувани заради цените на горивата. Сравнение с двете съседни държави членки на ЕС - Румъния и България показва, че бензинът и дизелът са по-евтини в Румъния (бензин А95 - 2,11 лв. за литър и дизел - 2,13 лв. за литър).

В Гърция обаче цената е по-висока с малко над 1 лв. за литър спрямо българския пазар (бензин А95 - 3,45 лв. за литър, дизел - 2,96 лв. за литър).

От съседните страни, които са извън ЕС най-ниски са цените в Турция (бензин А95 и дизел - 1,22 лв. за литър), но в момента там икономическата ситуация е коренно различна, което се отразява съответно и на пазара на горива.

Какво да очакваме

Следващата 2022 година ще е най-трудната за компаниите от сектора, поради две причини - неяснотата около акцизите и позицията на България по пакета "Готови за 55" в частта за горивата. Политиците в България при идването си на власт разчитат на пълненето на бюджета най-вече от акцизите от горива. Когато обаче стане въпрос за защита на сектора той се оказва най-назад. Това означава, че няма кой да защити и българските потребители, наредени на колонките по бензиностанциите, които понасят прекият ефект. На практика в сектора на горивата се задава нещо, което вече се случи на пазара на електроенергия. Причината - липсата не на желание и визия, а на начина, по който да се случва прехода към коли с ниски емисии та до електромобили.

Европейските институции отчитат, че най-труден и бавен е напредъкът в частта, свързана с транспорта. Напоследък има значителни съмнения, че Европа е в състояние да изгради достатъчно бързо необходимата инфраструктура, така че да приложи визията си за бързото навлизане на електромобилите. Предполага се обаче, че ако там се наложи по-дълъг преходен период, то това няма да важи за синтетичните горива. Това само по себе си също оскъпяване на горивата. Сега средно 10 % от поскъпването на горивата по бензиностанциите е именно в резултат на биокомпонентите.

Задаващата се 2022 г. може да е последната година на евтин бензин, дизел, пропан-бутан. Независимо дали ще поскъпнат с няколко стотинки. На практика заради предлаганият от европейските институции начин на облагане на горивата през 2023 г. се очаква формиране на т.нар. административно поскъпване от 1,00-1,10 лв на литър без ДДС за всички горива. Намерението е заложено в пакета "Готови за 55". Досега нито един политик не

На този фон срокът за транспониране на директивата от страна на България е 2023 г. Тоест трябва да се случи до 1 година. На практика, България ще бъде най-засегнатата страна, тъй като е и с най-малки възможности и с много голяма част енергийно бедно население. Директивата не предоставя възможност за дерогация. Към това трябва да се прибавят изискванията за внедряване на ВЕИ в транспорта, което означава 26 % оскъпяване за собствениците на бензиностанции. Съответно това ще се прехвърли върху цените на горивата. При включване и на директивата за енергийната ефективност и новите изисквания за енергийна инфраструктура излиза, че цените на настоящите горива ще се оскъпят като цяло от 150 % до 200 %. Предвид факта, че все още няма окончателни решения, тези изчисления може да се окажат твърде оптимистични.

Все пак има някаква надежда за отлагане на този забързан ход на Европейската комисия, предвид факта, че не само България, а и други страни се оказват в невъзможност за изпълнение на тези забързани изисквания.

"Според последните информации от кулоарите в Брюксел пакета "Готови за 55" е оспорен от няколко държави-членки на ЕС. Това дава надежда, че и изготвената българска позиция от министерството на финансите ще бъде представена и защитена. А тя би следвало да е в посока да не се увеличават рязко акцизите, както на конвенционалните горива, така и на ВНГ и природния газ. Но към настоящия момент все още съществува реалния риск през 2023 г. да се наложат увеличени данъчни ставки, които да покачат бензина и дизела с 50-60 стотинки без ДДС. Също така този пакет е сбор от множество законодателни инициатива и борбата ще бъде доста трудна и е необходимо участие на всички български министерства, които да защитят националния интерес", каза Бенчев.

В тази връзка трябва да добавим, че Европейската комисия има намерение да разшири обхвата на Системата за търговия с емисии и върху транспорта. Това означава допълнително натоварване на цените на горивата. По последни данни 15 от страните членки имат сериозни възражения като цяло по отношение на разширяването на Системата за търговия с емисии, а и по различните части от пакета "Готови за 55". През април следващата година може да се очаква преработеният вариант.

Разбира се, предвидена е и система за компенсации чрез т. нар. Социален фонд за климата, който трябва "да предостави допълнително финансиране за подобрения в строителството, развитие на инфраструктурата и пряко подпомагане на доходите, което може да помогне на гражданите през началната фаза на екологичния преход. Фондът, в размер на 72,2 милиарда евро, е специално насочен към групи от населението (домакинства, ползватели на транспорт, микропредприятия), които са уязвими на предизвикателствата, произтичащи от предложеното разширяване на търговията с емисии, така че да обхване секторите на строителството и автомобилния транспорт. По линия на Фонда могат да се осигурят ресурси за държавите членки за предоставяне на временно пряко подпомагане на доходите. С предложение за използване на съответстващо финансиране от държавите членки Фондът ще мобилизира 144,4 милиарда евро", коментират от Европейската комисия.

Зависимост от цените на петрола

Големите агенции, които се занимават с прогнозните цени на петрола през миналата година изразиха различни очаквания. Така например, в началото на годината Агенцията за енергийна информация към Министерство на енергетиката на САЩ (EIA) прогнозира цена на петрола Brent през първото тримесечие на настоящата 2021 г. от 56 долара за барел и 52 долара към края на годината. Три месеца по-късно прогнозата за средната цена бе коригирана в посока нагоре - до 62 долара. През септември даде нова прогноза - 68,61 долара за барел. Горе-долу в този диапазон се движеха очакванията и на другите големи консултантски къщи, банки и агенции.

Може би сравнително по-точна ще се окаже прогнозата на Bank of America ( BofA) за тази година. Експертите на банката изразиха неотдавна очакване, че цените на петрола през тази година ще останат над 70 долара за барел. Засега обаче няма основание да се очаква, че прогнозата им от 100 долара за барел за следващата година ще се сбъдне.

Напоследък цените на черното злато се движат засилено в посока надолу, но до края на годината има достатъчно дълго време. На този етап е ясно само решението на министрите на страните от ОПЕК+, които се договориха за запазване на плана за увеличаване на добива на петрол с 400 хил. барела на ден. Както и продължаването до края на юни 2022 г.и действието на механизма за компенсиране на добива предвид желанието на някои от страните от ОПЕК+, които не спазват квотите за добив. Ясно е и намерението на САЩ - продължаване на координираните действия с други страни за освобождаване на петрол от стратегическите резерви.

"Ситуацията на международния пазар е изключително динамична поради появяването на новия Южноафриканския вариант на коронавируса. Както е било винаги характерно за българския пазар, дневните отклонения на цената на суровия петрол не може да се отразят директно и висекидневно на цените на горивата. За да има повишаване или понижение на цената трябва да има ясен тренд в рамките на поне десет четиринадесет дни. В този смисъл ако има трайно понижение на цените, то то ще се отрази и на бензиностанциите", коментира главният юрист и експерт от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев.

Пандемията се отрази пагубно на компаниите през 2020 година. Компаниите се оказаха с празни джобове. "Кризата се отрази най-ясно в първите месеци от пандемията когато продадените обеми намаляха рязко до 70% поради наложените ограничение в придвижването в началото на пролетта през 2020г. Все пак компаниите от сектора запазиха всички свои служители, въпреки трудностите които преживяха. Към настоящия момент пазарът все още не е достигнал предкризисните нива, а разпространението на новия вариант на вируса поставя отново под заплаха краткия период на възстановяване", коментира Светослав Бенчев.

Очакваните затруднения, които може да предизвика пакета "Готови за 55" може да се окажат обаче по-трудни за преодоляване. Заедно с щетите от пандемията те може да предизвикат нови сътресения в обществото.

Подготвянето за заместване на настоящия пазар на петрол с един нов, непознат, административно създаден изкуствен пазар може да доведе до непредвидими последици, ако тежестите не бъдат равномерно разпределени във времето.

Текстът е публикуван първо в dir.bg