„Екопак България“ запазва лидерската си позиция с пазарен дял от 41.85 %

Двете стратегии на Европейската комисия – за кръгова икономика и пластмасовите отпадъци поставят по-високи цели, които са и предизвикателство за „Екопак България“ през следващите години.  В частност става въпрос както за нов екодизайн на опаковките, въвеждане на ново определение за рециклируемост, нов тип контейнери за отпадъци та дори и продукти, чието производство ще бъде забранено.  Това коментира пред журналисти изпълнителният директор на „Екопак България“ Тодор Бургуджиев при представянето на отчета за дейността за предходната 2018 година и визията за бъдещето.


Събраните и рециклирани отпадъци от опаковки през 2018 г. са 100 959 т, което е 60,69% от декларираните от производителите количества опаковки на българския пазар при поставена от МОСВ цел 60%. По думите на Бургуджиев, „Екопак България“ запазва лидерската си позиция  с  пазарен дял от 41.85%.

1189 компании, членуващи в организацията, са декларирали, че през 2018 г. са пуснали на българския пазар 166 371 т опаковки. От тях „Екопак България“ е събрала разделно и предала за рециклиране 100 959 т  отпадъци от опаковки.

46 667 т  от тези опаковки са били хартия и картон, 24 103 т -  стъкло, 18 003 т - пластмаса, 5064 т - метал и 7079 т - дървесина.
“За последните 5 години организацията отчита среден ръст на година от 5% на събраните и рециклирани отпадъци от опаковки”, каза Бургуджиев.  

В същото време той посочи, че в страната ни все още има градове, които нямат площадки за депониране на отпадъци.

Какво следва, постави въпрос Бургуджиев и визирайки двете стратегии на ЕК – за кръговата икономика и за пластмасовите опаковки обърна внимание на все по-високите цели до 2030 г.

Европейската стратегия за опазване на планетата поставя много високи цели и за рециклиране на останалите видове опаковки, посочи още изпълнителният директор на „Екопак България“.

Като  едно от най-големите предизвикателства пред организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки Бургуджиев посочи събирането и рециклирането на алуминиевите опаковки. До момента конкретна цел за алуминия не е поставяна, тоест сега е нула,  а има обща цел за рециклиране на отпадъци от метални опаковки. Според пакета “Кръгова икономика” целта е до 2030 г. страните-членки да събират и рециклират 60 % от този вид опаковки, каза той.

“През следващите години са нужни сериозни инвестиции за изпълнение на целите, както реализацията на нови проекти за осигуряване на по-големи количества отпадъци за рециклиране. Такъв пилотен проект „Екопак България“ започна тази година - отпадъците от ХОРЕКА и търговски обекти в избрани общини събираме и извозваме за наша сметка”, съобщи Бургуджиев.

Темата за отговорността на всеки жител на планетата за нейното опазване става все по-актуална. От основаването си преди 15 години до днес „Екопак България“ приема за своя мисия екологичното възпитание от най-ранна детска възраст. Един от проектите за осъществяване на тази мисия е създаването на платформата “Рециклиращо училище. Учители за чиста природа” и разработването на безплатни методически указания и помагала за провеждане на еко час на класа от 1 до 12 -и клас. За 2018 г. към нея са се присъединили  178 учители от 107 училища в цялата страна”, съобщи Мариана Петкова, мениджър “Връзки с обществеността и комуникации”.

В отговор на въпрос за вноса и износа на отпадъци, Бургуджиев посочи, че това е проблем, който предстои да се реши. Той припомни решението на Китай от миналата година да спре вноса на отпадъци, което се е превърнало в сериозно предизвикателство. Припомняме, че Малайзия преди ден взе решение да връща пластмасовите бутилки, които остават като отпадък след употребата на съдържанието в тях на страните, от които е осъществен вноса.
Западните страни изнасят отпадъците си към държавите от Източна Европа, каза Бургуджиев. Като пример той посочи цената на полиетилена, която е минус сто евро на тон и страните, които го потребяват нямат икономическа изгода от преработката му. Затова той се изнася и на страните, които решават да го приемат за рециклиране се заплаща по сто евро на тон.

България има силно развита рециклираща индустрия, посочи още Бургуджиев и по думите му в този сектор държим лидерското място на Балканите. В подкрепа на думите си той припомни, че в страната ни е най-големият завод за рециклиране на хартия. Имаме и три стъкларски завода.

Най-близкото предизвикателство пред България е определянето на такса смет, смята изпълнителният директор на „Екопак България“. По думите му тя не трябва да се определя на база на данъчната оценка на имота, както е сега а трябва да стъпи на основата на генериране на отпадъци.




За „Екопак България“

ЕКОПАК България АД е най-голямата организация за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки в България и единствената, която обслужва система с три цветни контейнера – син, жълт и зелен. В организацията членуват 1189 производители и вносители на опаковани стоки. ЕКОПАК България не разпределя печалба.    
Организацията работи с 24 рециклиращи предприятия в страната и с 20 площадки за сепариране и 16 сортиращи инсталации.

През 2018 г. ЕКОПАК България събра и предаде за рециклиране тонове отпадъци от опаковки, с което:

Спаси от изсичане 606 600 дървета.
Спести над 320 млн. кВтч електроенергия, 1 483 090 млрд. л питейна вода и 152 676 барела петрол.
Намали обема на депонираните отпадъци на градските депа с над  419 787 куб.м.

ЕКОПАК България ще продължи да инвестира в образователни и информационни  дейности, защото разчита много на грижата на хората за околната среда и отговорното ползване на системите за разделно събиране на отпадъците от опаковки. “Процесът е продължителен, свързан с изграждането на нови навици, но усилията си заслужават!“ е посланието на компанията към хората. Повече информация за разделното събиране на отпадъци от опаковки може да откриете на www.ecopack.bg или на безплатна Зелена телефонна линия – 0 800 1 5253.