Ясна структура на Националния фонд за декарбонизация трябва да е една от първите задачи на новата власт

Политиките в секторите енергетика и земеделие от Националния план за възстановяване и устойчивост не са достатъчно амбициозни, смятат експерти

Енергетика / България
Рая Лечева
568
article picture alt description

Да се направи ясна структура на Националния фонд за декарбонизация е една от първите задачи на новата власт, каза експертът  Петков Ковачев по време на събитие по проект за разширяване на обществената ангажираност по въпроса за зеленото възстановяване и устойчивост на България. Проектът се осъществява от Зелената европейска фондация в сътрудничество с фондация „Блулинк“ и с финансовата подкрепа на Европейския парламент.

Участие на цялото гражданско общество в енергийния преход

Независимо, че България може да се надява на средства следващата година все още фондът има неясна структура, а говорим за привличане на милиарди. Фондът за Справедлив енергиен преход е част от трети стълб на Програмата „Региони в растеж“, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма капацитет. Нито е ясно кой ще ги управлява, нито как ще си взаимодействат. Утре ако миньорите не получат справедливост при затваряне на въглищната индустрия, а плановете са това да се случи 2038 година, ще бъдат прави, защото някой няма да си е свършил работата, коментира Петков. Грешка ще бъде само финансисти и консултанти да бъдат оставени да формулират структурата и управлението на тези два изключително важни за енергийния преход у нас фонда. Затова трябва в управлението им да се включат представители на държавата, общините, бизнес, синдикати и неправителствени организации. Ако проектите са добри, ще привлекат и частен капитал, но всички засегнати трябва да бъдат включени в този процес, подчерта енергийният експерт.

В новия План за възстановяване и устойчивост има повече реформи, той е по-добър, но отново не достатъчно амбициозен, смятат природозащитниците. При работещ парламент има много законодателни промени, които трябва да бъдат приети, а не да се чака до 2023-2026 година. Успяхме да прокараме цяла серия реформи, при работещ парламент всички могат да бъдат приети, а не да се чака 2023-2026 година. Една от тях може да е стимулирането на кооперирането, което и в новия план, така и небе възприето като възможност.

За разлика от нас например Португалия има ясни цели за намаляване на емисиите с 40-45% до 2026 година, 45% дял на ВЕИ в крайното потребление, а нашите цели дори не доближат 30% в тази посока. Знаем, една от основните критики и на новия план и на всички нормативни документи е, че няма стратегия как и по какъв начин, с каква енергия ще излезем от зависимостта си от въглищата и пак ще останем изненадани след 20 години. А сега половината от енергетиката ни е зависима от въглищата. В България няма анализ дали ресурсът ще е достатъчен ако се насочи само за стимулиране на домакинствата да имат собствени инсталации или да се насърчават енергийните кооперативи между съседи и бизнеси. Инициативата за изграждане на 30 kW за собствени нужди се превърна в страхотна схема за монополизиране на цели села за частни цели, коментират експертите.

Планът не е отделен документ, необходими са още сериозни промени, за да успеем да се откажем от въглищата до 2038 г. или да постигнем нулева неутралност до 2050 година.

Все още липсва дългосрочна рамка за декарбонизация до 2050 година, който е по-основен документ дори от интегрирания план Енергетика-климат, последният е много лош и си противоречи с енергийната стратегия до 2030 година, която беше приета преди две години.

Като част от липсата на амбициозни цели Ковачев посочи, че има намаляване на разходите за газопроводи, но не са премахнати. Идеята е същата инфраструктура да се използва за пренос на водород, но това са средства, които няма да се възстановят. Това не кореспондира с плановете на ЕС до 2035 г. използването на природен газ да бъде преустановено. Наскоро дори излезе проучване, че самият пренос води до изпускане на метан, който е един от най-силните парникови газове. Освен емисиите, колко време ще правим тези инвестиции в газопроводи, колко време ТЕЦ ще правят газификация и до 2035 какво ще бъде възстановено като направени инвестиции и какво не, такива планове няма, коментира още Ковачев.

Обхватът на проектите за енергийна ефективност беше разширен и беше включена възможността от 2023 г. домакинствата да доплащат за саниране, защото сме на мнение, че безвъзмездната помощ беше практика, която развращаваше собственици, които не се интересуваха и общини и бизнес, които се възползваха неправомерно.

Според Ковачев обаче не са се осъществили две големи идеи, именно за насърчване на кооперативи в индустриалните зони между предприятията и всеобхватно преминаване на ВЕИ на всички обекти на НКЖИ в жп транспорта, а не само на някои, което няма да доведе до устойчивост, а можеше да бъде възможно напълно обезпечаване на енергийната потребление с ВЕИ.

Не достатъчно амбициозни се оказват и политиките в сектор земеделие.

От планираните в първия вариант на плана 850 млн. лева за напоителна инфраструктура в нереформираните структура на „Напоителни системи“ остават само малко над 200 млн. лева за напояване, които няма да стигнат за всички земеделски производители, коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“. Фондът за модернизация на селско стопанство включва средства за напояване, за стимулиране на късите вериги на доставка, модернизация на производството. Но и в плана липсва приоритизиране на сектор биологично производство. В стратегията от фермата до трапезата е записано да обърнем внимание на екологична продукция, няма по-екологична от произведена по биологичен начин, каза Симеонова. Биологичните производители са намалели от 7500 на 6000 тази година само за времето от кризата насам, 8% трябваше да е делът на биопроизводството, а е само 2%, а е необходимо да станат 20-25%. В Гърция дават само 450 млн. евро за биологична, традиционна българска продукция, във Франция отпускат бюджет на местните власти за изкупуване на биологични продукти. В детските заведения на много европейски страни има изискване да се предлагат 15% биологични продукти, при нас са пет на сто, а и повечето са вноснни. Липсва политиката на протекционизъм, която се надявам младите момичета и момчета от новия кабинет да случат, обясни Симеонова.

Затруднение за българските производители ще бъде и изискването 50% от инвестициите да са за тяхна сметка. Животновъдството, плодовете, зеленчуците и пчеларство са приоритетни сектори, но трябва да бъдат също розите и лозарството, смята биопрозиводителят Албена Симеонова.

Все още е възможно да бъдат направени промени в Плана за възстановяване и устойчивост, за да бъде по-амбициозен, дори и с риск да се забавим, но имаме възможност за последни корекции до началото на следващата година, казват еколозите.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща