Коалиционните партньори все още обмислят каква структура да управлява горите

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” предлага да бъде отделена Агенция по горите, подчинена на Министерския съвет

Климат / България
Рая Лечева
703
article picture alt description

Снимка: Авторът

След дебатите за коалиционно споразумение в различните сектори, включително екологията между "Продължаваме промяната", БСП, ИТН, Демократична България миналата седмица остана отворен въпросът за бъдещето на сектор гори в ново коалиционно правителство. Още по време на прегоовите партиите обсъждаха извеждането им от структурата на Министерството на земеделието, храните и горите и сформирането на отделна агенция. Но имаше и други мнения, че създаване на поредна структура няма да реши проблемите в сектора.

Макар да е привърженик на идеята за отделна агенция, Тома Белев от Асоциацията на парковете в България и Демократична България сподели, че това е свързано с прехвърлянето на всички структури и горски предприятия, което също поражда доста разнопосочни мнения. Това ще бъде въпрос на политическо решение. Знаем горите са били управлявани и от Държавна агенция по горите, което не е било особено ефективно за сектора и спирането на нерегламентираните дейности в тях. 

Но каквото и политическо решение да се вземе, най-важно е да има прозрачност и възможност за активно участие на гражданите в отделните политики, смята Белев.

Изпълнителна агенция по горите и нейните поделения, държавни фирми и горски отдели в МЗХ трябва да се отделят в самостоятелна администрация на пряко подчинение на Министерски съвет (МС), настояват от Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”.
Идеята за преобразуване на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) в Държавна агенция по горите (ДАГ) към МС е в отговор на необходимостта от устойчиво управление на горските ресурси, самостоятелно бюджетиране на програмите и очакванията на обществото за запазване на екологичната и социалната роля и функции на горите.
В рамките на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) са съсредоточени сериозни по обем и разнообразни като тематика сектори и политики, което възпрепятства управлението на горските ресурси като приоритет, а ги поставя по-скоро в позиция на запълване на бюджетни дефицити.
Към настоящия момент, още по-сериозен би бил мотивът за извеждането на агенцията в структура, подчинена на Министър-председателя, с ресорен заместник-министър председател, смятат от коалицията.

Водещ фактор е структурата на собствеността в горските територии. Около 85% от тях са държавни и общински и държавата трябва да има механизми за контрол и недопускане на монополни практики. Само така може да се гарантира, че всички лесовъдски дейности - по опазване, стопанисване, борба срещу ерозията, защита от болести и вредители и др., ще се осъществяват задължително, ефективно и без оглед на приходи от продажбата на дървесина. Поставят се също и сериозни въпроси като сертификацията, прозрачността, професионализма, ограничаването на политическия натиск, екосистемните услуги, поддържането на биоразнообразието, изпълнението на поддържащи и/или възстановителни дейности в защитените територии и т.н.

През последните 10 години ИАГ и проблемите, които стоят пред горския сектор, са оставени в ъгъла на мега министерството на Земеделието, храните и горите:
● За 10 години бюджетът на ИАГ е спаднал от 51 на 29 милиона, при запазване на персонал и функции.
● В Националната програма за развитие “България 2030” (до голяма степен и в “България 2020”) горите на практика отсъстват - отделена е 1/3 страничка за 1/3 от територията на страната. Те са четири нива под основните приоритети. Същевременно, сектори като рибарството и аквакултурите стоят йерархично по-високо, а на предложението на ИАГ за повишаване на приоритетността дори не е отговорено.
● Същият е подходът на МЗХГ по отношение предложенията на ИАГ за включване на горите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което принуди агенцията при липса на подкрепа от МЗХГ, да поеме протегнатата ръка от Министерството на
околната среда и водите (МОСВ) и към момента за горите са предвидени близо 50 млн. лв.

Заплатите на всички работещи в структурите на ИАГ са изключително ниски. В резултат едни от най-авторитетните лесовъди напускат, за да работят на значително по-добре платени позиции в Държавните предприятия, както и на частна
лесовъдска практика. Към момента Регионалните дирекции по горите, поради ниските заплати, са принудени да назначават на експертни длъжности лесовъди, току-що завършили университет. Те нямат практически опит, което води до
понижаване на експертизата при извършване на контрол и проверки на терен, а това са едни от основните приоритети на РДГ. Същите проблеми се срещат и при горските инспектори – ниско ниво на образование, голям брой незаети места за тези позиции
(заради липсата на адекватно заплащане, високата степен на риск при изпълнение на служебните задължения, както и все по-големия обхват на възлаганите проверки) и др.

Всички тези проблеми рефлектират в липсата на перспективност в професията и водят до отлив на квалифицирани кадри от системата на ИАГ. Всъщност ситуацията е сходна (все още не в такива размери) и по отношение на държавните предприятия с тенденция да се влошава - през 2016 г. специалност "Горско стопанство" са завършили 37% от студентите, а през 2020 г. - едва
18% (зад които в повечето случаи стои нечия дълга ръка, винаги готова да кадрува).
В същото време обучението на служителите на ИАГ през последните години е сведено почти до нула като единствено благодарение на инициативите на Института по публична администрация (ИПА) колегията има възможност да се включва по някои теми.

Липсва адекватно информиране на обществото по въпросите, свързани с горите - гората в медиите е символ на лоша новина - горски пожар, незаконен дърводобив, корупция.
Информационната система за горите е разработена на парче и основно със собствени средства. Основните заинтересовани страни в горите използват различни софтуери, бази данни и т.н., които доста често не са съвместими.

Според природозащитниците създаването на Държавна агенция по горите (ДАГ) ще преодолее по-голямата част от
горепосочените проблеми, натрупани през годините.
Ще осигури достатъчно финансови, човешки, технически и др. средства за изпълнение на важните за обществото и гората дейности. Какво още?
● ДАГ ще има по-реална възможност да влияе, актуализира, защитава и изпълнява политиките, свързани с горите (горите са хоризонтален въпрос, свързан с множество сектори).
● Повишаване на информацията и публичността - създаване на единна национална информационна система за горите (в ГИС) с различни нива на достъп с особен фокус върху максимално широкия достъп от страна на обществото (вече част от НПВУ) и стартиране на мащабна дългогодишна PR кампания за важността на горите за хората, климата, биоразнообразието, поминъка, чистотата на въздуха и водата и т.н.
● Въвеждане на национална горска инвентаризация
● Доизграждане на единната национална система за наблюдение, ранно откриване и оповестяване на горски пожари.
● Реализиране на Национална програма по горска педагогика (част от проекта по НПВУ) - до 10 години всяко едно българско дете да се запознае с горите, да научи защо са важни те и как да ги опазва.
● Екосистемни ползи - въвеждане на възмездно ползване с цел намаляване на натиска, породен от традиционния дърводобив.
● Възстановяване на международното сътрудничество, което ще доведе до по-добра информираност по въпросите за горите.
● Възстановяване на приложната ведомствена наука в горите за решаване на спешни проблеми в горския сектор.
● Обучение, квалификация и преквалификация - възраждане на най-старото горско училище в страната "Св. Иван Рилски" и реализиране на дългосрочна концепция в тази връзка.
● Осигуряване на достатъчно финансови ресурси (в т.ч. собствено съфинансиране) за прилагане на политиките (след тяхното оптимизиране), в т.ч. чрез изпълнението на проекти с европейско финансиране.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща