Брюксел планира 2022 г. да е година на възстановяването и укрепването на икономиката на ЕС

ЕК отчита макроикономически дисбаланси в 12 държави-членки, България не е сред тях

Свят
3E news
133
article picture alt description

Източник: pixabay

Днес Европейската комисия постави началото на цикъла на европейския семестър за 2022 г. за координация на икономическите политики. Есенният пакет на европейския семестър включва годишния обзор на устойчивия растеж, становищата относно проектите на бюджетни планове (ПБП) за еврозоната за 2022 г., препоръките на политиката за еврозоната и предложението на Комисията за съвместен доклад за заетостта.

Пакетът се основава на есенната икономическа прогноза от 2021 г., в която се отбелязва, че европейската икономика преминава от възстановяване към експанзия, но понастоящем е изправена пред нови предизвикателства.

Годишен обзор на устойчивия растеж

Тазгодишният обзор на устойчивия растеж (ГОУР) предлага амбициозна програма за 2022 г., с която ЕС се насочва от управлението на кризи към устойчиво и справедливо възстановяване, което укрепва издръжливостта на икономиката на ЕС. В него също се посочва как Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) — основният елемент на NextGenerationEU — ще бъде по-тясно интегриран в новия цикъл на европейския семестър. По този начин ще бъдат осигурени полезни взаимодействия между тези процеси и ще се избегне ненужната административна тежест за държавите членки. Освен това в ГОУР се определя начина, по който целите за устойчиво развитие (ЦУР) ще бъдат допълнително интегрирани в европейския семестър, за да се осигури напълно актуализирано и последователно докладване за ЦУР във всички държави членки.

Механизмът за възстановяване и устойчивост с бюджет от 723,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми ще играе централна роля в изграждането на устойчива икономика, която дава предимство на справедливостта. С приоритетите на ЕС, заложени в Механизма за възстановяване и устойчивост, европейският семестър ще напътства по-добре държавите членки в успешното осъществяване на екологичния и цифровия преход и изграждането на по-издръжлива икономика на ЕС.

Към днешна дата Комисията е подкрепила 22 национални плана за възстановяване и устойчивост, а Съветът е одобрил всички от тях. От август 2021 г. насам това доведе до отпускането на предварително финансиране в размер на 52,3 милиарда евро за 17 държави членки. Като цяло одобрените от Съвета планове до момента възлизат на 291 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и 154 милиарда евро под формата на заеми. Сега акцентът се поставя върху изпълнението на плановете за възстановяване на място.

Плащанията по предварителното финансиране по МВУ вече започнаха да допринасят съществено за четирите измерения на конкурентната устойчивост, очертани в годишния обзор на устойчивия растеж: устойчивост на околната среда, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност.

Комисията също така призовава държавите членки да гарантират, че националните реформи и инвестиции отчитат приоритетите, определени в годишния обзор на устойчивия растеж.

Становища относно проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната

Становищата на Комисията относно ПБП за 2022 г. се основават на препоръките за фискалната политика, приети от Съвета през юни 2021 г. Те вземат предвид продължаващото прилагане през 2022 г. на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж.

Държавите членки премахват временните извънредни мерки и все повече съсредоточават мерките за подкрепа върху поддържането на възстановяването. През 2022 г. безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост ще финансират 24% от общия размер на мерките за подкрепа на възстановяването. Усвояването на безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост се предвижда да бъде концентрирано в началото на периода. Очаква се държавите членки да изразходват над 40% от общия размер на отпуснатите безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост до вземането на решението за плащане след изпълнението на ключовите етапи и целите. Планира се финансираните на национално равнище инвестиции да бъдат запазени или запазени до голяма степен през 2022 г. във всички държави членки, както се препоръчва от Съвета.

Предвижда се фискалната позиция на еврозоната да бъде експанзивна през периода 2020—2022 г. Положителният принос на публичните инвестиции и другите капиталови разходи, финансирани както от националните бюджети, така и от бюджета на ЕС, е важен, но основният двигател на фискалната експанзия през 2021 г. и 2022 г. са нетните текущи първични разходи, финансирани на национално равнище. В няколко държави членки, включително някои с висок дълг, прогнозната подкрепяща фискална позиция се очаква да бъде ръководена от по-високия размер на текущите разходи, финансирани на национално равнище, или от нефинансирани данъчни облекчения. В някои случаи се предвижда това да окаже значително въздействие върху основната фискална позиция. В около една четвърт от държавите членки се очаква подкрепящата фискална позиция да се ръководи от инвестиции, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС.

Препоръка за еврозоната и доклад за механизма за предупреждение

В препоръката относно икономическата политика на еврозоната са изложени специфични съвети за държавите членки от еврозоната по въпросите, които засягат функционирането на еврозоната като цяло. В него се препоръчва държавите членки от еврозоната да предприемат действия през 2022—2023 г., поотделно и колективно в рамките на Еврогрупата, за да продължат да използват и координират националните фискални политики с цел ефективно да подкрепят устойчивото възстановяване. В препоръката се призовава за запазване през 2022 г. на умерено подкрепяща фискална позиция в цялата еврозона и за постепенно насочване на мерките на фискалната политика към инвестиции, които насърчават стабилно и устойчиво възстановяване. В препоръката също така се подчертава значението на преминаването от извънредни мерки към мерки за възстановяване на пазарите на труда чрез осигуряване на ефективни активни политики по заетостта в съответствие с Препоръката на Комисията за ефективна активна подкрепа за заетостта след кризата с COVID-19. Държавите членки от еврозоната следва да поддържат гъвкава фискална политика, за да могат да реагират, ако рисковете от пандемия се появят отново. Когато икономическите условия позволяват това, държавите членки от еврозоната следва да провеждат фискални политики, насочени към постигането на разумни фискални позиции в средносрочен план и осигуряването на устойчивост на обслужването на дълга, като същевременно се увеличават инвестициите. В препоръката се призовава също така да продължи работата по завършването на банковия съюз, укрепването на международната роля на еврото и подкрепата за процеса на създаване на цифрово евро.

Докладът за механизма за предупреждение (ДМП) представлява скринингова мярка за откриване на потенциални макроикономически дисбаланси. В тазгодишния ДМП се заключава, че за 12 държави-членки са необходими задълбочени прегледи (ЗП): Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Румъния, Франция, Хърватия и Швеция. Те бяха обект на задълбочен преглед в предишния годишен цикъл на наблюдение по процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и за тях беше счетено, че са засегнати от дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция) или прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия). При новите задълбочени прегледи ще бъде оценено как тези дисбаланси са се развили, като се анализира тяхната сериозност, изменението им и политическия отговор, предоставен от държавите членки, чрез което ще бъдат актуализирани съществуващите оценки и ще бъдат разгледани евентуалните оставащи нужди на политиката.

Действия съгласно Пакта за стабилност и растеж по отношение на Румъния

Румъния е подложена на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) от април 2020 г. поради неспазване на заложения в Договора праг за дефицита през 2019 г. През юни 2021 г. Съветът прие нова препоръка към Румъния с цел държавата да прекрати прекомерния си бюджетен дефицит най-късно до 2024 г.

С оглед на постигнатата междинна цел за 2021 г. Комисията счита, че на този етап не следва да се взема решение за по-нататъшни действия в рамките на ППД в Румъния. Тя ще направи повторна оценка на състоянието на бюджета на Румъния, след като новото правителство представи бюджет за 2022 г. и средносрочна фискална стратегия.

Доклад за засилено наблюдение и доклади за наблюдение след приключване на програмите

В дванадесетия доклад за засиленото наблюдение на Гърция се констатира, че страната е постигнала допълнителен напредък по договорените ангажименти въпреки забавянето в някои области, отчасти свързано с трудните обстоятелства, причинени от пандемията от COVID-19 и катастрофалните горски пожари през август 2021 г. Докладът може да послужи като основа за решението на Еврогрупата за освобождаване на следващия набор от мерки по отношение на дълга, зависещи от провеждането на дадена политика.

Докладите за наблюдение след приключване на програмата за Испания, Португалия, Кипър и Ирландия показват, че и четирите държави членки запазват капацитета си да обслужват неизплатения си дълг.

Предложение за съвместен доклад за заетостта

Съвместният доклад за заетостта (СДЗ) потвърждава, че пазарът на труда се възстановява, въпреки че заетостта все още не се е върнала на равнищата отпреди кризата. Кризата, причинена от COVID-19, засегна по-специално младите хора, работниците с нестандартни форми на заетост, самостоятелно заетите лица и гражданите на трети държави. Секторите с високо търсене вече изпитват недостиг на работна ръка. В същото време редица предприятия излизат от кризата със значителни финансови затруднения, а някои работни места може да изчезнат, докато други ще бъдат създадени чрез екологичния и цифровия преход. В този контекст активните политики по заетостта, и по-специално подкрепата за професионалния преход, придобиват все по-голямо значение. Участието в ученето за възрастни продължава да бъде далеч от стандартната практика в целия ЕС и е засегнато от пандемията, като между отделните държави членки има големи различия. Поради това все още е трудно да се гарантира, че хората притежават подходящите умения, необходими за пазарите на труда на бъдещето. И накрая, системите за социална закрила помогнаха за преодоляване на кризата, предизвикана от COVID-19, без значително увеличаване на рисковете от бедност или неравенство в доходите. Това се дължи и на значителната подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище, например чрез схеми за работа с намалено работно време и други мерки за запазване на работните места, въведени или разширени по време на кризата, финансирани чрез инструмента SURE. Въпреки това в много държави продължават да съществуват пропуски в областта на социалната закрила, по-специално по отношение на работниците с нестандартни форми на заетост и самостоятелно заетите лица. Анализът в съвместния доклад за заетостта за 2022 г. се основава на преразгледания набор от социални показатели, с който понастоящем се спомага за наблюдението на 18 от 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права. Това ще допринесе за цялостната оценка на основните предизвикателства в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите членки. На социалната среща на върха в Порто лидерите на ЕС одобриха плана за действие по Европейския стълб на социалните права, в който се определят три водещи цели на ЕС по отношение на заетостта, уменията и намаляването на бедността до 2030 г., като тези цели вече са включени в съвместния доклад за заетостта.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща