Кръгово ДДС ще е мощен стимул за използването на рециклирани материали

Ако продължи тенденцията за пренебрегване на рециклиращата индустрия в икономиката, няма да постигнем целите на кръговата икономика и за намаляване на емисиите въглероден двуокис

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
196
article picture alt description

За реалните предизвикателства пред кръговата икономика, за конкретните решения за стимулиране на индустрията и бизнеса да направят прехода към зелена трансформация разговаряме с Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране.

Българска Асоциация по рециклиране е създадена през 1998 г. под името „Българска Асоциация на Търговците на Метали“ (БАТМ).  През 2004 г., Асоциацията се преименува на Българска асоциация по рециклиране (БАР). От 2002 г., Асоциацията има свой постоянен представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел.

Борислав Малинов е предприемач в сферите на рециклирането, хотелиерството, електронната търговия, строителството и холистичната медицина. В сферата на рециклирането той управлява Норд Холдинг АД. Дружеството е основано през 1995 г., а основните му предмети на дейност са събирането и преработката на метали.

Г-н Малинов, кои са най-важните решения и предизвикателства за България по пътя към кръгова икономика? 

На 14 юли Европейската комисия прие, че политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане ще бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Основната цел е до 2050 г. чрез намаление на емисиите през следващото десетилетие, да се допринесе за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент.

Зеленият преход включва нова стратегия за растеж и пътна карта за превръщането на икономиката на ЕС, в т.ч. и на България, в устойчива икономика, за да изпълни ангажиментите по Парижкото споразумение.

Рециклирането е важен аспект в този преход, тъй като допринася за намаляването на емисиите въглероден двуокис, в т.ч. чрез влагането на рециклирани материали в производствата, което е в пъти по – ниско въглеродно и енергийно ефективно в сравнение с влагането на естествени суровини в тях.

В тази ситуация рециклиращият сектор и по принцип сектора за управление на отпадъците се намират на кръстопът между различни предизвикателства. Сред тях са липсата на иновативни технологии и методи за оползотворяване на различни видове отпадъци и за техните подвидове.  В момента съществува ограничен пазар, ниска стойност и реализация за някои видове рециклиран материал – например гранулат от старите гуми, някои видове рециклирана пластмаса от стара електроника и др.

Липсва или е силно ограничен достъпът до грантове и инструменти за финансиране на сектора за рециклиране, в т.ч. за управление на отпадъците. Ползите, които рециклирането носи за околната среда и икономиката не са признати дори на чисто законодателно ниво, като липсват и мерки, които биха имали полза за сектора. Това са зелени/кръгови поръчки за влагане на рециклиран материал. Необходими са и мерки, които да улеснят рециклирането или дори да го направят осъществимо чрез задължителни правила за екодизайн, включително постепенно премахване на веществата, пораждащи много голямо безпокойство. Не само на българско, но и на европейско ниво липсва критерии за край на отпадъка за определени отпадъци като гуми, текстил.  Неефективно е материалното оползотворяване на рециклируеми/оползотворими отпадъци, както и енергийното оползотворяване на нерециклируемите отпадъци. Необходими са местни инсталации за рециклиране на някои опасни отпадъци, например за соларни панели.

Именно преодоляването на тези предизвикателства стои в основата на успешното и качествено рециклиране, което ще допринесе за чиста околна среда и постигане на целите на кръговата икономика и Зелената сделка.

Къде се чупи нишката от статистиката, че сме в топ три по рециклиране на пластмасови опаковки и все още голямото количество пластмаса, която не се събира от домакинствата и не се преработва?

По принцип пластмасовите отпадъци са глобално предизвикателство, характерно за всички страни. Ето защо държавите, в т.ч. и България предприемат мерки за справяне с този проблем ежедневно, и по-конкретно първата стъпка е намаляване на тяхното генериране, чрез въвеждане на регулаторни механизми, свързани с продуктите за еднократна употреба.

За качествено третирането на пластмаса винаги има място за надграждане, в т.ч. чрез иновативни методи за обработка и снабдяване на индустрията с качествени вторични суровини. За справянето с огромните количества пластмасови отпадъци, ключова роля играе симбиозата между частния и публичния сектор.

Да се проектират гуми с максимална продъжителност на живота и издръжливост

За нас като част от европейската индустрия за рециклирани гуми, кръговата икономика започва с дизайна, който следва да проектира гуми с максимално дълга продължителност на живота и издръжливост.

В този начален дизайн следва да се гарантира, че гумите се разработват така, че да се улеснява поправката и преработката им, увеличавайки живота им, и намалявайки въздействието им върху околната среда. Пример в това отношение са големите гуми за камиони, които могат да се проектират, така че да бъдат регенерирани по няколко пъти.

В края на жизнения си цикъл гумите се събират и се организира тяхното третиране (чрез рециклиране на материали и оползотворяване на енергия). За част от тях процесите се организират от системите за разширена отговорност на производителя, функциониращи в страната.

Излезлите от употреба гуми могат да бъдат ресурс за строителството

Вторичните суровини от излезли от употреба гуми (ИУГ) са важни ресурси за индустрии като строителство, автомобилостроене, цимент и др., а фокусът на рециклиращата индустрия е върху увеличаване на стойността на вторичните суровини, получени от гуми.

Към момента по-важният въпрос е именно какви са възможностите за третиране на гуми в страната и как може да се увеличи количеството реализиран рециклиран материал. Енергията е от съществено значение за естеството на живота и развитието на всяка страна, като нашата не прави изключение. Основното търсене през 21-ви век е да се задоволят нарастващите енергийни нужди, като същевременно се съобразяват целите за намаляване на СО2 емисиите, въведени със Зеления пакт.

За преодоляване на тежестта върху изкопаемите горива следва да се обърне повече внимание на осигуряването на заместването им. Има различни начини за третиране на излезлите от употреба гуми, които са сред ефективните заместители на технологиите за третиране, които използват природни ресурси и изкопаеми горива. Нови технологии, признати на законодателно ниво, заедно с осигурени грантове за тях, стимули за реализирането на продукцията, в т.ч. и въведени цели за влагане на рециклирани материали в някои производства, са сред част от начините за преодоляване на предизвикателствата и сигурни зелени и кръгови стъпки.

Батериите се оползотворяват успешно в България от 7-8 години. Автомобилните акумулатори се събират заедно с киселината (което е задължително) и така се прадават на заводите, които преработват акумулатори. Портативните батерии, които се изхвърляха на сметищата до скоро, сега се събират и се изнасят за заводи в Германия и Франция, които ги преработват.

Какви иновативни технологии и методи за третиране на отпадъци – напр. за портативни НУБА, за ЕЕО, ОМ могат да бъдат приложени?

Докато иновациите от частния сектор играят съществена роля за прехода към кръгова икономика, публичния сектор може да улесни тази промяна. Например, в Япония министерството на околната среда  предоставя субсидии в размер на почти 93 милиона щатски долара за подкрепа на компаниите в рециклирането на пластмаса.

Иновациите могат да бъдат приложение както по отношение на техниката, така и по отношение на процесите за третиране на видове отпадъци. Те ще са обвързани съответно с т.нар. екодизайн и новите материали и начини, по които производителите ще произвеждат продукция. Основният фокус разбира следва да бъде възможно най-еколосъобразното третиране на отпадъците, като за гумите дадох примери по-горе.

Публичнитя и астният сектор да си взаимодействат

С появата на нови зелени продукти, е естествено да има и нови технологии за тяхното третиране. В част от държавите от ЕС вече инвестират в технологии и инсталации за третиране на соларни панели. Инвестират в тестове на използването на изведени от експлоатация панели и на осъществимостта на вторичен пазар за рециклирани панели. Компаниите разработват технологии, чрез които да се демонтират излезлите от употреба слънчеви панели на незамърсени компоненти, в т.ч. тестване използването на стъклото от слънчеви панели например в оранжерии.

Като цяло, всяка държава инвестира и отдава част от фондовете за процеси по управление на отпадъци и рециклиране. Когато претендираме за качествено рециклиране и качествен рециклиран материал, с минимален ефект за околната среда, допринасящо за зелените и кръгови политики, то публичния и частния сектор трябва да си взаимодействат.

Виждате ли повече възможности за финансиране по различните програми и фондове на ЕС, а по Плана за възстановяване?

За съжаление частния рециклиращ сектор и сектора за отпадъци не попадат в нито една възможност за финансиране. Според Плана за възстановяване „Извън обхвата на подкрепата по направление Преход към кръгова икономика остават предприятията от рециклиращата индустрията, които ще бъдат подкрепени по програма Околна среда 2021-2027, а предприятията, занимаващи се с предварително третиране на отпадъци, ще получат подкрепа по линия на ПКИП.“ За тях в тези две програми са предвидени финансови инструменти, а не грантове, като реализация на подобни финансирания от предходния период беше с изключително незадоволителни резултати, тъй като почти никой не се възползва от подобен тип финансиране.

В предишния период нямаше конкретна програма или част от програма,

в която рециклиращия сектор да се припознае,

и съответно да има възможност да изгради нови или иновативни съоръжения и процеси, които да подпомогнат качественото управление на отпадъци. Когато ставаше въпрос за управление на отпадъци, основните субекти, които се припознаваха бяха регионалните сдружения за битови отпадъци. Когато присъстваше някъде частния сектор за рециклиране и управление на отпадъците, то това беше единствено под формата на финансови инструменти като заеми например, от които почти няма дружества да са се възползвали, предвид това, че документацията в тези случаи е много по-голяма, в сравнение с обикновеното кредитиране.

За съжаление това разбиране продължава и в

настоящите проекти на национални програми,

където виждаме, че този подход е продължен. Нашите предвиждания са, че ако тази тенденция за пренебрегване на рециклиращата индустрия и индустрията по управление на отпадъците продължи, то няма да може да бъде реализиран пълния потенциал и възможностите, които имат те, за да допринесат за намаляване на емисиите въглероден двуокис и постигане на целите по Зелената сделка и кръговата икономика.

Какви критерии и стимули според Вас трябва да бъдат въведени? Вие коментирахте необходимостта от въвеждане на национални критерии за край на отпадъка за ИУГ и текстил, нови местни инсталации за отпадъци, разширен пазар за реализация на рециклиран материал от някои пластмаси, ИУГ и текстил?

Когато говорим за критерии за край на отпадъка става въпрос за следното. На практика секторът произвежда вторични суровини, които обаче нямат ясен статут дали са отпадък или не. Вторичните суровини са неотпадъци, защото се влагат в различни производствени процеси, но от законодателна гледна точка те са все още отпадъци, докато не бъдат въведени съответни нормативни критерии за края на отпадъка за тях.

По принцип идеалният вариант би бил да има такива критерии на европейско ниво, за да няма разминаване в това какво дадена държава приема за отпадък, при условие че има необходимост от превоз на дадената суровина. Така ще се осигури ефективно влагане в производствените процеси на количеството рециклирани материали, които към момента са ресурси, но според законодателството са отпадъци. Такова улеснение е необходимо за множество отпадъци, сред част от които са гумите и текстила. Преодоляването на празнотата е от съществено значение както за бизнеса, така и за институциите, тъй като когато има неяснота за това кое е отпадък и кое не, тази неяснота не работи в полза нито за бизнеса, който е в ситуация на прилагане на по-тежки мерки и рестрикции, характерни за управление на отпадъци, така и за институциите, които пропускат възможността да отчетат ползата от този рециклиран материал и съответно да я включат в статистиката за отпадъците с положителен знак.

Въвеждане на цели за влагане на рециклиран материал в различни производства е следващата стъпка, която би подпомогнала реализирането на произведения рециклиран материал, за който липсва или има ограничено търсене към момента.

Как да бъдат въведени реални и ефективни зелени/кръгови поръчки?

Това са законодателни промени и обучения. Големите социални предизвикателства като изчерпване на ресурсите, изменение на климата и замърсяването, изискват решения, които все още не съществуват или не попадат в традиционните системи за доставка. В резултат, публичните власти възприемат нови подходи за възлагане и все по-често са склонни да споделят риска от иновативни покупки с бизнеса.

Концепцията за кръгови обществени поръчки в България набира все по-голяма популярност. Причините за положителните нагласи са свързани с няколко основни фактора. Изпълнителната власт трябва да отговори на „конкурентния натиск“ за предоставяне на по-добри услуги на по-ниска цена, но също и на използването на глобалните пазари, предлагащи все по-ефективни решения. Нараства обществената бдителност по отношение на изразходването на публични средства; Определението за „икономически най-изгодна оферта“(ИИО) се променя. Стойността се измерва не само с цената, но и с устойчивостта на инвестицията, включително „разходите за жизнения цикъл” и въздействието върху околната среда и обществото.

За да се улесни този процес са необходими мерки, които да ускорят прехода към кръгова икономика. От една страна това са законодателни промени, даващи ясна дефиниция на кръговите поръчки и къде в тръжната процедура могат да бъдат използвани кръгови критерии.

Също така повишаване на работния капацитет на публичните институции – провеждане на обучения и разработване на ръководства, относно фазите на кръговата обществена поръчка и начините за тяхното прилагане. Също така е важно да се бизнесът да се ангажира и да се проведат предварителни консултации. Така ще се стимулират иновациите и ще бъде дадена възможност на бизнеса да участва с експертиза.

Какво да е ДДС за рециклирани материали и в кои дейности е най-необходимо? Влагането на такива материали в строителството например все още е мираж.

Паралелно със задълженията за влагане на рециклирани материали в нови производства са необходими и стимули, за да работи механизмът максимално ефективно. Тук по-скоро може да се говори за т.нар. кръгов ДДС.

„Кръговият“ данък върху добавената стойност (ДДС) следва да има за цел да отразява в нивата на данъка „кръговостта“ на даден продукт, включително например дела на рециклирания материал, присъстващ в продукта.

Например продукти, които се пускат на пазара повторно, като ремонтирани колела и други продукти могат да бъдат с по-малък размер на ДДС, за да се стимулира тяхното ползване.

Това би било мощен инструмент както за възнаграждение в цените на ползите от продуктите, изработени от рециклирани материали, така и за насърчаване на устойчивия избор на потребителите.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща