COP26 последна възможност за радикална промяна в борбата с климатичните промени

21 век сме изправени пред все по-екстремни климатични явления, често срещани и с разрушителен ефект. По тази причина конференцията на ООН за климата COP26 в шотландския град Глазгоу, която приключва утре, е по-важна от всякога, за да може да се спаси планетата от цялостен екологичен колапс, пише в свой анализ БТА.
COP26 e първото издание след избухването на световната пандемия от COVID-19 и е събитие с ключово значение, за да се продължи по начертания път от COP25 (в Мадрид през 2019 година).

От началото

От историческа гледна точка Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) e въведена за първи път в Рио де Жанейро през 1992 година по повод Срещата на върха на Земята. Конвенцията установява, че са налице климатични промени с антропогенен произход, провокирани от човешка дейност. ООН приканва индустриализираните страни, които в голяма степен са отговорни за тази криза, да действат, за да решат проблема.
Първата COP1 се провежда в Берлин през 1995 година. Първият важен текст е Протоколът от Киото, който съдържа ръководните принципи за борба с климатичните промени на световно равнище. Той е публикуван на 11 октомври 1997 година в японския град Киото и подписан от над 180 страни, участвали в COP3. Тогава са били определени и целите за намаляване на емисиите парникови газове в индустриализираните страни. Случилото се е без прецедент в историята.
Протоколът влиза в сила през 2005 година, за да стане действащ в периода между 2008 и 2012 година. На конференцията в Доха през 2012 година, Протоколът от Киото е удължен за периода от 2012 година до 2020-а -годината, която постави началото на пандемията.
Следващата много важна стъпка безспорно е COP21, провела се в Париж през 2015 година. На конференцията се родиха основополагащи споразумения за климата, подписани от участвалите страни и валидни и до днес.

За пръв път се случва и нещо изключително, всички страни приемат да си сътрудничат, за да сведат повишаването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий, с идеята този праг да падне и под 1,5 градуса по Целзий. Според Парижкото споразумение всяка страна се ангажира да създаде национален план за намаляване на емисиите си, наречен Национално определен принос. Страните се споразумяват, че на всеки пет години ще представят актуализиран план, който ще отразява максимално постижимата им амбиция към момента.

На COP26 страните представят актуализираните си планове. Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата очертава четири цели в манифеста си за COP26: да се премахнат нетните въглеродни емисии в световен план до 2050 година; да се направи опит да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий; да се опазят естествените местообитания; да се мобилизира финансиране.
Макар да изглежда, че поставените цели се споделят от всички страни, трябва да се вземе предвид и как тези глобални решения ще повлияят на специфичната реалност във всяка отделна държава. Това означава, че единодушието може да бъде невероятно положителен фактор, какъвто е случаят с Парижкото споразумение. Възможни са обаче политически и бюрократични конфронтации, както стана с администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, която задейства процеса по изтегляне на САЩ, вторият по големина емитент на въглеродни емисии в света, от Парижкото споразумение през 2017 година.

Според експертите COP26 е последната възможност за радикална промяна, тъй като те прогнозират, че през 2030 година, ще бъде достигната точката, от която няма да има връщане назад. След това опитите да се възстанови екосистемата на планетата Земя могат да бъдат обречени на сигурен неуспех.
Мнозина си задават въпроса дали поетите ангажименти от световните сили ще прераснат в конкретни действия или каkто твърди младата екоактивистка Грета Тунберг, ще си останат само празни приказки.
Като цяло настроенията около случващото се на COP26 са смесени. Налице са положителни развития като обещанията да се сложи край на обезлесяването, споразумението да се намалят равнищата на метановите емисии с 30 процента до 2030 година и новите ангажименти за поетапния отказ от въглищна енергия.
В крайна сметка за успеха на конференцията обаче ще се съди по това дали страните и компаниите ще са в състояние поне принципно да запазят oсновната климатична цел за 1,5 градуса по Целзий, заложена в Парижкото споразумение.
Барак Обама заяви тази седмица, че с настоящите мерки няма да може да бъде поддържано глобалното затопляне до 1,5 градуса и нарече "срам" отсъствието на лидерите на Русия и Китай. Учените твърдят, че сегашните ангажименти на страните с хоризонт 2030 година ще доведат до затопляне от 2,4 градуса.

Някои скептици сравниха разговорите за климата в Глазгоу със срещата на върха в Копенхаген преди десетилетие, приключила с провал.

Аналогиите между COP15 и COP26

Срещата на върха в датската столица през 2009 година се разглежда в голяма степен като провал заради това, че редица страни в действителност не са предприели необходимите действия за преодоляване на климатичната криза. Двете срещи на върха, в Копенхаген и в Глазгоу, са били предшествани от смяна на властта в САЩ, при която новоизбраният президент обявява, че Вашингтон се завръща начело на масата за преговори за климатичните промени. Има прилики и в това как Обама върна САЩ в Протокола от Киото, а сегашният стопанин на Белия дом Джо Байдън върна страната в Парижкото споразумение за климата.

На COP15 през 2009 година, когато разговорите са съсредоточени върху ограничаването на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, председателят на групата на развиващите се страни отхвърля предложенията, направени от държавите с високи доходи, сравнявайки предлаганите условия с "пакт за самоубийство".

През 2021 година политици и екоактивисти призовават света да не прави компромиси с целта за лимит от 1,5 градуса по Целзий. Те предупреждават, че прехвърлянето му ще е като "смъртна присъда" за редица страни.

Именно в Дания преди 11 години страните с високи доходи се ангажираха да предоставят 100 милиарда долара годишно на държавите с ниски доходи до 2020 година - обещание, което остава неизпълнено i в Глазгоу. Нещо повече, и двете срещи на върха се провеждат след икономически кризи, в които богатите страни изливат трилиони за спасяването на икономиките си - финансовата криза през 2008 година и пандемията от коронавируса сега.

Джейсън Хикел, икономически антрополог и гост старши научен сътрудник в Лондонското училище по икономика и политически науки, също вижда прилики между конференциите в Копенхаген и Глазгоу. Смятам, че трябва да сме много предпазливи с всяко прекомерно въодушевление, породено от казаното от лидерите на COP26, тъй като е твърде лесно да се говорят разни неща.
Не всички обаче са на мнение, че сегашната среща на върха поразително прилича на копенахагенската и някои са оптимисти относно дискусиите за климата.
Виждам една много сериозна прилика - същото лошо качество кафе, но тя е единствената, отбелязва с ирония Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на последиците от климатичните промени.
Патрисия Еспиноса, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, заяви пред Си Ен Би Си миналата седмица, че наистина е много обнадеждена от постигнатия в Глазгоу напредък. "Разбира се, ние идваме на тази конференция със съзнанието, че цифрите за въглеродните емисии не са добри. Това означава, че трябва да излезем с ясното послание как ще продължим напред," коментира още тя.