Данъкът върху въглеродните емисии може временно да повиши инфлацията в повечето икономики от ОИСР

С поне 1-2% ще е спада в БВП и значително повече в по-въглеродни интензивните икономики показва проучване на Националния институт за икономически и социални изследвания.

Икономика / Свят
3E news
489
article picture alt description

ИзтоИзточник: Национален институт за икономически и социални изследвания (The National Institute of Economic and Social Research- NIESR)

Покачването до 100 долара на тон на въглеродния данък, прилаган във всички икономики, може да доведе до по-висока краткосрочна инфлация и по-нисък БВП с около 1-2% в повечето страни от ОИСР и значително повече в по-въглеродно интензивни икономики, според ново проучване на Националния институт за икономически и социални изследвания (The National Institute of Economic and Social Research- NIESR). Това е най-старият институт за икономически изследвания във Великобритания.

 

 

Политиките в областта на изменението на климата, като данъци върху въглеродните емисии и схеми за търговия с емисии (ETS), се превърнаха в ключови политически инструменти за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) и ограничаване на повишаването на глобалната температура. Институтът използва глобалния макроикономически модел на Националния институт (National Institute Global Macroeconomic Model -NiGEM), който илюстрира очакваните макроикономически последици от рязкото и неочаквано покачване на цената на въглерода. Основните точки включват:

Повишаване на цената на въглерода от 100 долара за тон би повишило цената на въглищата с над 300 процента в сравнение с възобновяемите източници. Въглеродът в момента се търгува с малко над 60 долара на тон, докато оценките за социалната цена на въглерода обикновено надхвърлят 100 долара на тон.

Упражненията за стрес тестове от Английската централна банка разглеждат потенциала цените на въглеродните емисии да се повишат до над 1000 долара за тон до 2050 г. Повишаването на данъка върху въглеродните емисии от 100 долара би било значителен шок за световната икономика, но попада в рамките на потенциалните сценарии

Държавите, които продължават да разчитат в голяма степен на износа на изкопаеми горива, ще претърпят значителна загуба на потенциални приходи от износ, произтичаща както от намаляване на обема на търсенето на изкопаеми горива, така и от спад в стойността на всеки тон изнесено изкопаемо гориво. Това ще осигуряват значителни загуби при условията на търговия за износителите на изкопаеми горива, действайки като ограничение за БВП, тъй като загубите на доходи се отразяват на по-ниските нива на вътрешното търсене

Това действа като фискално затягане, еквивалентно на 1-2 процента от БВП в повечето страни от ОИСР и значително повече в икономики с по-въглеродна интензивност като Русия, Южна Африка и Индия. Ако приходите се насочат обратно в икономиката чрез намаляване на данъка върху доходите, това би компенсирало някои от непосредствените въздействия върху БВП.

Увеличение на цената на въглерода от 100 долара би учетворило цената на въглищата след облагане с данъци спрямо възобновяемата енергия. Цените на газа и петрола ще се повишат спрямо ВЕИ с 60-70 на сто.

Очаква се общото търсене на енергия да намалее с около 15% спрямо изходното ниво, като търсенето на въглища ще спадне с 35%, за да осигури повече от половината от спада.

Като цяло страните, които имат по-висока енергийна интензивност на производството и тези, които консумират относително по-въглеродно интензивни горива, са по-уязвими в сравнение със страните, които използват предимно газ или възобновяеми източници. Например Русия, която е много енергоемка, и Индия, която продължава да разчита в голяма степен на въглищата, са особено изложени на енергийния преход и нарастващите цени на въглерода.

 

Съавторът на доклада Доун Холанд каза:

„Стратегиите за ценообразуване на въглеродните емисии са на първо място в дневния ред на световните лидери. Дали чрез данък върху въглеродните емисии, при който се плаща фиксирана цена за тон парникови газове (ПГ), или чрез принцип „ограничаване и търговия“, който определя таван на общото количество на определени ПГ, които могат да бъдат излъчени. Използвайки нашия глобален иконометричен модел на Националния институт (NiGEM), ние показваме, че внезапният и еднакъв въглероден данък от 100 долара, прилаган във всички икономики, може да доведе до по-висок и по-нисък БВП с около 1-2% в повечето страни от ОИСР и значително повече в по-въглеродно интензивните икономики. Една добре планирана стратегия за ценообразуване на въглерода, за която се сигнализира предварително, би се оказала по-евтина."

 

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща