Повечето европейски пазари на акции се търгуваха в зелената зона в сряда в очакване на решения от централната банка на САЩ

Пазарите на акции в Западна Европа се търгуваха преобладаващо в червената зона до обед, с изключение на борсата в Милано, където италианският бенчмарк FTSE MIB единствен беше с ръст. Следобед трендът се обърна с изключение на британския и испанския основни индекси.

Инвеститорите очакват обобщаване на резултатите от двудневната среща на Федералния резерв на САЩ (Фед) и пресконференция на председателя на американската централна банка Джером Пауъл, която ще се проведе след 19 часа българско време, когато фондовите борси в Западна Европа ще бъдат затворени.

Експертите смятат, че Фед ще обяви, че ще започне постепенно да съкращава програмата за обратно изкупуване на активи на фона на повишената инфлация, пише MarketWatch. Ако това се случи, най-вероятно и банковият регулатор за ЕС – Европейската централна банка (ЕЦБ) ще направи същото, което ще се отрази негативно на пазара на акции. Възможно е този ефект за се забави, като се има предвид, че през от началото на годината преобладаваше месечният възходящ тренд.

„Пазарите са в режим на готовност за реакция по два начина преди резултата от срещата на Фед още от началото на седмицата. И основният проблем не е толкова ограничаването на програмата за обратно изкупуване на активи, което сега изглежда предрешено, а появата на времеви показател, когато Фед ще започнете да повишавате лихвените проценти", написаха анализаторите от японската Mizuho Bank в коментар до клиентите на банката, с който разполага „Ройтерс“.

Коментарите на Фед за нарастващите цени също ще бъдат на фокус, тъй като инфлацията в САЩ е на 30-годишен връх.

Обратно в Европа, председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард каза на събитие в Лисабон в сряда, че ЕЦБ е много малко вероятно да повиши лихвените проценти през 2022 г., тъй като инфлацията остава твърде висока, за разлика от пазарните очаквания.

По отношение на безработицата, „Евростат“ обяви, че безработицата в еврозоната е спаднала до 7.4% през септември от 7.5% през август, което съвпадна с очакванията на анализатори и инвеститори.

Вижте още: Безработицата в България през септември e под средната за ЕС

До обед общият индекс на най-големите публични компании в Западна Европа STOXX 600 нарасна с 0.07%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голям ръст беше италианският бенчмарк FTSE MIX, докато останалите индекси бяха в червената зона. Най-голям спад до обед отчете испанският IBEX 35 (-0.63%), следван от британския FTSE 100 (-0.31%), френския САС 40 (-0.11%) и германския DAX (-0.07%). Следобед трендът се обърна и повечето индикатори затвориха в целената зона.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст затвори италианският индекс FTSE MIB, а с понижение завършиха британският FTSE 100 и испанският IBEX 35.

Нетната печалба на германския автомобилен производител Bayerische Motoren Werke AG (BMW) за третото тримесечие e нараснала с 42.4% до 2.584 милиарда евро, или с 3.89 евро на акция, спрямо 1.815 милиарда евро, или с 2.71 евро на акция, през същия период на миналата година. Според прессъобщението на компанията приходите са нараснали с 4.5% до 27.471 милиарда евро, след което цената на акциите нарасна с 1.49% на борсата във Франкфурт.

Показателите се повишиха на фона на по-високите цени и други фактори, компенсирайки по-ниските продажби поради глобалния недостиг на чипове, уточняват от компанията. Глобалните продажби на автомобилите с търговска марка BMW, MINI и Rolls-Royce през последното тримесечие намаляват с 12.2% на годишна база и възлизат на 593 177. В същото време делът на електрическите превозни средства в общото предлагане нараства до 13.2% от 8.1% на годишна база. Производството на автомобили през юли-септември спада с 15.4%, като възлиза на 535 439. Междувременно от началото на тази година предлагането на автомобили се увеличива с 18% и надхвърли 1.932 млн., мотоциклети - с 20.8%, до 156 609.

Нетната загуба на германската авиокомпания Lufthansa Group през юли-септември 2021 г. възлиза на 72 млн. евро спрямо 1.967 милиарда евро година по-рано. Показателят намалява през отчетния период с 96%, сочат данните от обявения междинен финансов отчет на националния авиопревозвач на Германия, след което цената на акциите се повиши с 6.97%.

Приходите са се удвоили почти до 5.207 млрд. евро, спрямо 2.66 млрд. евро през третото тримесечие на 2020 г., окато оперативните разходи са нараснали с 32% до 5.649 милиарда евро. Lufthansa е превозила 19.623 милиона пътници през последното тримесечие спрямо 8.681 милиона година по-рано за същия период. Натоварването на полета нараства до 68.8% от 53%, броят им се е увеличил със 75% - до 170 550.

Пазарната капитализация на датския производител на оборудване за производство на електроенергия от вятър Vestas Wind Systems спада с 18.20% и цената на акциите слезе на дъното на STOXX 600, въпреки че компанията отчете нетна печалба от 122 милиона евро през третото тримесечие спрямо 284 милиона евро за същия период на миналата година. Показателят, обаче, се оказа по-лош от очакванията на анализаторите, които предполагаха тримесечна нетна печалба от 236 млн. евро. Допълнителен натиск върху цената на акциите на Vestas Wind Systems оказа понижената прогноза за годината, позовавайки се на нарастващите разходи за суровини и транспорт, както и на проблеми с доставките.

Сред печелившите бяха книжата на германския разработчик на софтуер за отдалечена връзка TeamViewer, които поскъпнаха с 10.97% и се изкачиха на върха на STOXX 600 след публикуването на частичния финансов отчет за третото тримесечие. Въз основа на резултатите от последните три месеца компанията потвърди оптимистичната си прогноза за годината.

След съобщението на италианската петролна и газова компания Eni SpA, че е сключила тристранно споразумение с норвежката Equinor и британската SSE Renewables за придобиване на 20% от проекта за вятърен парк Dogger Bank C, цената на акциите на Eni първоначално поскъпнаха, на в крайна сметка затвориха със спад от 1.28%.

Dogger Bank C е третата фаза от проекта на най-големия вятърен парк в света в Северно море. Мощността на всяка фаза е 1.2 GW, а производството на енергия ще се извършва последователно, като първата фаза ще започне работа през 2023 г., следващите две - съответно през 2024 г. и 2025 г. Вятърният парк ще генерира достатъчно електроенергия от възобновяеми източници, за да покрие 5% от търсенето в Обединеното кралство, което се равнява на 6 милиона жилища. Приключването на сделката за финансиране на проекта се очаква през първото тримесечие на 2022 година.