Решенията за ядрената енергетика не се побират в един политически мандат, но стават все по-важни

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1185
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив

Анализ на Мартин Тинчев

 

Като се зададат избори, всички кандидати за власт се събуждат и ставата специалисти по всичко. Внезапно и като специалисти по енергетика. В това не би имало нищо лошо, ако темата „Енергетика“ не засягаше всеки дом и всяка фирма и ако иззад нея не надничаха поравно некомпетентност и (гео)политически пристрастия, но не и държавническо мислене и стратегическа визия за енергийната осигуреност на страната. И за нейната независимост.

Още по темата

Отново проектът за АЕЦ „Белене“ е един от основните дебати. И ако трябва да обобщим резултатите, първа точка в спора е “Трябва ли площадката на АЕЦ „Белене“ да бъде лицензирана отново?“.

АЕЦ „Белене“ има разрешение за изграждане на нови ядрени мощности от ЕС, което включва и лицензирана площадка. Тук става въпрос не за лицензиране, а за ренотификация на проекта - новият собственик (това може да е проектната компания или държавата) прави доклад пред ЕК, в който доказва, че това е същият проект, защото няма промяна в ядрения остров. Това ще отнеме около 8 месеца. За сравнение: 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ няма разрешение за изграждане на нова ядрена мощност. Първо трябва да получи разрешение за за подобен обект по правилата на новата европейска енергийна харта. А необходимото време за получаване е около 1-2 години.

Втора точка в спора е свързана със сеизмичния риск на площадката „Белене“ и въобще с безопасността на ядрената енергетика след аварията във Фукушима.

След аварията в ядрената централа „Дай-Ичи 1“ във Фукушима на 11 март 2011 г. Европейската комисия поиска да се извърши преоценка на безопасността на всички ядрени централи в експлоатация в Европейския съюз. Стрес-тестовете обхващат всички АЕЦ в експлоатация и всички АЕЦ в процес на строителство с одобрен проект. Макар че проектът АЕЦ „Белене“ не попада в обхвата на предприетите проверки, през 2011 г., по покана на АЯР в София, експертна комисия на МААЕ извършва оценка на доклада за стрес-тестове на проекта на АЕЦ „Белене“. Проверката е направена въз основа на изискванията на стандартите на МААЕ по безопасност, в това число и най-новите стандарти.

Оценката на експертите за проекта е положителна: те констатират, че АЕЦ „Белене“ притежава изключителна вътрешна устойчивост срещу земетресения. Проектът осигурява подходящи технически решения за справяне с целия спектър от аварии, които трябва да бъдат отчетени при проектирането на АЕЦ от последното поколение III+. Документите с тези факти са лесно достъпни.

Само ще напомня, че аварията във Фукушима е породена не толкова от земетресението, колкото от последвалото цунами. В следствие на земетресението блоковете спират автоматично процеса на ядрено делене в реакторите си. Електрозахранването към реакторите също спира и автоматично се задействат аварийните дизел генератори. Те задвижват помпите за вода, които охлаждат реакторите. 14-метровото цунами преминава над морската дига и наводнява именно зоните на генераторите, които, за съжаление, се намират образно казано в мазето. Загубата на охлаждане на реакторите, които са с активна защита, предизвиква три водородни взрива и изпускане на радиоактивно замърсяване в блокове 1,2 и 3 на японската централа.

Само за сравнение, двата реактора на „Белене“ са от водно-воден тип с пасивна защита. Това означава, че в случай на авария и спиране на тока те автоматично ще спрат и ще се изключат. Така че те са по-безопасни от голяма част от действащите около 450 реактора по света. Сравненията с аварии като в „Чернобил“ или във „Фукушима“ са неуместни. Въпреки Фукушима в Япония работят 33 ядрени реактора, два са в процес на изграждане и още девет са планирани за строеж.

Трета точка в спора е „Ако се откажем от АЕЦ „Белене“, може ли да разчитаме на собствени ресурси?“.

Освен ядрената енергия от АЕЦ „Козлодуй“, България има само лигнитните въглища като източник на енергия. За съжаление, почти 48% от базовите мощности в енергийния микс идват от въглищните централи. При производство на електроенергия от местни въглища за 1 MWh отделяме 1,3 тона СО2 при цена на парниковите емисии от 60 евро на тон. Когато тръгне да произвежда ток от въглища, "Марица Изток 2" още в началото трябва да заложи около 68 евро/т за емисии. Като добавим и всички производствени разходи, себестойността отива над 250 лв./мвтч. Като добавим и емисиите на другите базови централи – включително и тези, на които по договор държавата ни трябва да плаща емисиите – на година се събират около половин милиард евро за „изхвърляне през прозореца“. Т.е. парите отиват за подкрепа на екологични проекти някъде другаде в Европа. А ако решим да закриваме въглищната си енергетика до 2035, 2038 или 2040 година, както предлага енергийният министър от служебния кабинет, не смея да си представя за какви пари става въпрос.

В момента годишното потребление на електроенергия в страната е около 40 млн. MWh. Половината от тази енергия идва от източници, отделящи огромни количества CO2 или други по-опасни газове. Около 18 млн. MWh са от изгарянето на въглища с ниско качество и около 2 млн. MWh - от горенето на отпадъци. При горенето на боклуците няма големи количества СО2, но се отделят много по-опасни газове, които трябва да толкова бъдат контролирани по друг ред. За тези 20 млн. MWh, при които горят въглища и боклуци, ще се отделят годишно в атмосферата около 22 до 28 млн. тона СО2. 

За сравнение: от АЕЦ „Козлодуй“ получаваме около 15 млн. MWh, при които не се отделят вредни емисии, т.е. централата „спестява“ 12 млн. тона СО2 на година. Благодарение на силно развитата си атомна енергия французите декарбонизираха енергетиката си преди десетилетия и сега отделят по-малко от една десета от средното количество СО2 на kWh. Така Франция има най-ниския въглероден отпечатък - около 37 г на kWh, докато България има 433 г на kWh, а Германия с нейните 60000 MW инсталирани вятърни генератори отделя 466 г на kWh. Цената на тока във Франция е най-евтина.

В Европа ядрената енергетика осигурява повече от 30% от производството на електроенергия в единадесет страни ( Белгия, България, Чешка Република, Финландия, Франция, Унгария, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Украйна). В момента в дванадесет страни се експлоатират атомни електроцентрали, а в петнадесет страни се изграждат или разработват нови реактори. Седем европейски страни за пръв път са в процес на разработване на програми в областта на ядрената енергетика.

И нещо много важно: за разлика от възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия не спира да работи, когато слънцето залязва или когато вятърът спира.

Четвърта точка в спора е АЕЦ Белене или 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй"? 

Определено България има нужда от 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Подготовката на проекта за тяхното изграждане трябваше вече да е започнала, вместо да бъдем залъгвани, че е възможно прехвърлянето на реактор от Белене, който ще работи с американско гориво.

Дали обаче руснаците ще искат да построят 7-и блок с техен реактор от „Белене“, но с гориво на „Уестингхаус“, и да носят ядрения риск и експлоатационната гаранция? Ако ролите бяха разменени, дали американският доставчик ще иска да носи ядрения риск и експлоатационната гаранция и за двете? Все едно „Мерцедес“ да носи отговорност и гаранция за автомобилите на „Ауди“.

Да, задължително АЕЦ „Козлодуй“ трябва да има 7-и и 8-и блок и те трябва да се строят заедно. Ако процесът започне сега, след 18-22 години ще има работещи реактори. Ако двата реактора бъдат разделени във времето, ще струват между 4 и 5 млрд. евро повече.

А АЕЦ „Белене“ трябва да започне да се строи веднага, защото закриването на базови мощности, които произвеждат годишно 16 милиона MWh електроенергия, може да се компенсира с изграждането на нови базови мощности – друга технологична възможност просто няма.

Може ли да спре замитането на темата за енергетиката под килима на популизма и некомпетентността? Крайно време е българските политици да разберат, че са тук временно и напоследък за малко, а енергетиката не се побира само в рамките на една година или един мандат. Ако има тема, която стои над частния партиен интерес, тя е енергетиката. Особено сега и все повече в бъдеще.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща