Стратегия без енергетика или енергетика без стратегия
Анализ на Мартин Тинчев
Енергетиката е огромна система и могат да се натрупат страшно много инерционни грешки. А когато се струпат, ще е нужно страшно много време, за да бъдат отстранени.
България е много изостанала в развитието на енергийната си стратегия. Последният вариант на документа стратегия предвижда производство на ток от въглища към 2040 г., а това е невъзможно по условията на Зелената сделка, в която участваме като страна. Държавата е ужасно закъсняла и незабавно трябва да започне работа по цялостна енергийна стратегия, която да даде повече яснота, сигурност и предвидимост за бъдещето на енергетиката, като отчита ангажиментите ни по Европейския зелен пакт Зелената сделка за преход към по-ниски въглеродни емисии.
За съжаление, собствените ни енергийни, неядрени ресурси са на основата на топлоцентрали, захранвани с нискокалорийни въглища – силно замърсяващи околната среда. Съгласно Зелената сделка, до 2028 г. България трябва да затвори базовите си топлоелектрически централи, които горят въглища и осигуряват около 42% от електроенергията на страната. Нефт и газ у нас се добиват в нищожни количества. Соларните и вятърните източници са недостатъчни и не са базови мощности. От възобновяеми източници получаваме общо не повече от 8-10% от произвежданата електроенергия. Водноелектрическите централи дават около 4-5%, но имат негативно влияние върху водните ресурси и околната среда - говоря основно за малките ВЕЦ. Двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“, които осигуряват около 33% от електроенергията на страната, имат хоризонт на експлоатация още 30 години.
А предстои увеличаване цената на електроенергията и то в пъти.
Възможно ли е да се окажем в режим на тока – болезнен спомен на хората от моето поколение? Тук някой ще каже, че България вече е част от единния европейски пазар на електроенергия и може да внасяме. Дали, откъде и на каква цена? На регионално ниво нещата стоят така: Гърция затваря всичките си ТЕЦ-ове на лигнитни въглища до 2023 г., а Румъния планира до 2025 г. да затвори всички електроцентрали на въглища, както и мините си. А в Германия цената на тока прескочи 300 евро…
Е да, можем и да не закрием въглищните си централи, но тогава това ще значи за българите непосилни сметки, а за родния
бизнеса – да произвежда неконкурентни стоки, заради високата им себестойност.
Така въпросът опира до изграждане на нови базови енергийни мощности - защото само базови мощности могат да заменят закривани базови мощности. Категоричен аргумент в подкрепа на това е световният възход на електромобилите. Нови базови мощности могат да бъдат АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“ - 7-и и 8-и блок.
По проекта „Белене“ към момента имаме два платени руски реактора, които преседяват под някакви навеси, държавата плаща десетки милиони лева за това, петима участници са в процедура за избор на стратегически инвеститор, която е до никъде.
Инвестицията в АЕЦ „Белене“ ще е 10 млрд. евро и ще имаме работеща централа до 8-10 години. А производството на 16 милиона МWh на година – толковa, колкото произвеждат подлежащите на закриване базови централи – ще струва 350 млн. евро или около 2,3 евроцента/kWh. В тази цена е включено всичко – от строителството до извеждането от експлоатация и съхранение на отработеното гориво, отчисления за фондове и заплати на служители. И държавата може да си позволи по-голям преходен период, с по-дълга възвращаемост на инвестицията от 30 години.
При 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е предвидена само площадка, но не и подготовка на площадката за изграждане на нови мощности. Решението за изграждане на нови ядрени мощности се взема от Министерския съвет. Но то съвсем не е достатъчно, за да бъде построена ядрена централа. Всяка страна от ЕС трябва да получи разрешението на общността, за да изгради каквато и да било генерираща мощност (за газовите оптимисти - включително и газова). Процедурата е дълга: разрешение от ЕС за изграждане на нови ядрени мощност; избор на технология; ОВОС; проектиране; избор на стратегически инвеститор или държавата да е собственик; договаряне на финансирането на проекта; строител на новата ядрена мощност; подготовка на площадката; строителство. В най-оптимистичния вариант работеща централа ще има след 18-22 години. За 8-и блок няма нищо.
За сравнение: АЕЦ „Белене“ може да започне да се строи веднага, защото има готов технически проект, единствено трябва да се направи доклад за несъответствие.
7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” (и евентуален 8-и блок) е напълно различен проект от 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ “Белене”. В Белене има две реакторни инсталации, в Козлодуй – предвидена площадка за един блок.
Трябва ли изборът да бъде сведен до или-или – или 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, или АЕЦ „Белене“? Или разумният поход е да се мисли за заместващи мощности на блокове 5 и 6 в Козлодуй, които да гарантират енергийната сигурност на България в дългосрочен план? Вместо да оплита темата в некомпетентни политически тези, държавата просто е длъжна да вземе ясно решение. Ако не вярва на малцината български експерти, да покани експерти от ЕС, за да й кажат, че АЕЦ „Белене“ е част от решението, а енергийният популизъм е част от проблема.
И да залегне скоростно върху създаването на енергийна стратегия до 2060 г. - за да знаем всички какво правим, колко струва, колко плащаме за липсата на визия за енергетиката.
Държавата може и е длъжна да вземе категорично решение, че иска да стане 100% собственик на проекта „Белене“ и да започне да го строи. По този начин ще избегнем всички съмнения или спекулации чий е проектът - руски, китайски или корейски. Това е единственият начин строителството да започне догодина. Заедно с процедурата по лицензиране на площадката на 8-и блок и с търсенето на технологичен доставчик за 7-и и 8-и блок на АЕЦ Козлодуй. В противен случай ни очаква енергиен колапс или космически цени на тока.
Крайно време е политиците у на с да разберат, че енергетиката не се побира в мандата на един кабинет. Всички управляващи през тези десетилетия не го разбраха. А цената я плащат всички българи.
Авторът е член на енергийната комисия в 44-тото Народно събрание.