Везиева: Високата инфлация е следствие на невъзможността на производството да покрие потребителското търсене

Надявам се след Нова година да излезем от тежкия период и кризата на дa остане зад гърба ни, казва икономическият министър

България
3E news
462
article picture alt description

Източник: МИ

Високата инфлация, което наблюдаваме и у нас, и в чужбина, е ефект от световната криза, свързана с пандемията. До голяма степен тя се дължи на факта, че производството не смогва да отговори на потребителския интерес. Потреблението нараства, предлагането намалява, което е инфлационен натиск. Това обясни в ефира на БНТ министърът на икономиката Даниела Везиева. Тя отбеляза, че според всички данни – на НСИ, на БНБ, на Министерството на финансите, в момента инфлацията у нас е над 3%. И този процес се дължи на световната инфлационна криза, породена от пандемията и начина, по който тя се отрази на икономиката. Везиева обясни, че заради положението си във валутен борд, България не разполага с кой знае колко и какви механизми, с които да повлияе кой знае колко на тези процеси. „Можем да подпомагаме икономиката с мерки като действащите в момента, за да нормализираме процеса“, отбеляза тя.

Икономическият министър изрази надежда до края на годината да излезем от пандемичната криза и тежкият не само за България период да остане зад гърба ни. Тя припомни, че в летните месеци се е почувствал комфортът на икономическо възраждане, на растеж, което показват и дaнните на НСИ, на БНБ, на МВФ. Но сега новата вълна води до някои притеснения. И ако сегашните мерки не подействат, ще трябва да бъде въведен пълен локдаун, което ще върне страната ни и икономиката й в частност доста назад.

Според думите на Везиева ситуацията с инвестициите у нас не е толкова проблемна, макар COVID-19 със сигурност да се е отрази на чуждите инвестиции в България. „Според статистиката на БНБ има не толкова спад на преките инвестиции, колкото отлагането им във времето заради мерките срещу коронавируса, заради несигурността на пазара, които са чисто обективни причини“, обясни Везиева. Според нея, ако трябва да се измерят инвестициите, по-добре да се направим през активите, през капиталообразуването им, според които излиза, че те са на ниво 18% от БВП. „Имаме 700 млн. лв. ръст, от което следва, че не можем да кажем, че инвестициите спадат. 26 инвестиционни проекта са сертифицирани от началото на годината, чиято обща стойност 1.142 млрд. Очаква се тези инвестиции да отворят 2552 работни места.

Така че развиването на този процес продължава“, коментира още икономическият министър. Като добави, че през лятото България е изпитвала комфорт с усещането на растежа, а сега този пик на коронавируса отново е забавил нещата.

Според Везиева данъчната ни система към момента е добра и стабилна. Чрез фиксираните ставки показваме на инвеститорите, че у нас могат да разчитат на предвидимост, което е много важно за тях. Но другото важно нещо за тях е бизнес средата да е чиста, където имаме проблем. „Не ни е проблемът в данъчните реформи, нито в човешкия ресурс и квалификация, проблемът ни е в прозрачността на бизнес средата. И това, което правим в последните месеци, е да изчистим тази среда“, отбеляза тя.

Икономическият министър обясни, че ограниченията, които се прилагат в момента заради липсата на зелен сертификат у някои хора, не са изненада и са били обявени още през юни. По отношение на мерките за подкрепа на бизнеса обаче държавата се намира в особена ситуация, тъй като второ поредно служебно правителство трябва да решава системни проблеми, което не е лесно, а изпитва и известни ограничения заради нормативната база, в рамките на която трябва да действа. „Стараем се да овладяваме кризата в рамките на законовите възможности, които имаме. Вероятно тези стъпки изглеждат малки, но наистина са това, с което разполагаме според законоустановените норми“, обясни Везиева. И припомни, че от миналата седмица бизнестр се подпомага със 110 лв. за всеки консумират мегаватчас електроенергия. А паралелно с това социалният министър е обявил мерки за енергийно бедните.

По отношение на предстоящия протест на ресторантьорите икономическият министър отбеляза, че в актуализацията на бюджета са заложени 70 млн. лв. за тях и туристическият бранш като цяло, като е въпрос на време Министерството на туризма да обяви начина, по който те ще бъдат разходвани. „Така че допълнителни средства за ресторантьорите и туристическия бранш има и те ще ги получат“, подчерта тя. И допълни, че към тази сума е добавени и допълнителни 166 млн. лв. от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, част от които са именно за предоставяне на оборотни средства за този бранш. „Така че мерки в рамките на финансовите ни възможности сме осигурили. Те влизат поетапно в употреба съобразно нотификации, съобразно рамките, които са ни наложени от нашето и европейското законодателство“, обясни още тя. Като призна също, че със сигурност тези средства не са достатъчни.

Везиева отбеляза още, че макар и с ограничения заради изискването към посетителите за зелени сертификати, ресторантите и заведенията работят в момента, като по този начин е изпълнено основното им искане – да не бъдат затваряни. И допълни, че тези мерки, макар да изглеждат непопулярни, всъщност са част от исканията на бранша.

По отношение на ситуацията с ББР след промените там, Везиева отбеляза, че в последно време банката е въвела нова практика по отношение на мениджмънта, отворила е нови програми, свързани с подпомагането на малките и средни предприятия, а сега и свързана с мерките срещу COVID-19, подписала е ново споразумение, чрез което фирмите могат да се обръщат към Банката за кредити до 3 млн. лв. 

Везиева не отговори категорично на въпроса дали би останала в Министерството на икономиката при редовен кабинет или не с думите, че времето ще покаже.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща