Проучване: Растежът на вятърната и слънчевата енергия е твърде бавен, за да спре климатичните промени

Производството на възобновяема енергия се увеличава всяка година. Ново проучване, публикувано в Nature Energy обаче показва, че разширяването на сектора на вятърната и слънчевата енергия е твърде бавно, за да спре изменението на климата. След анализ на темповете на растеж на вятърната и слънчевата енергия в 60 страни, изследователи от Технологичния университет Чалмърс и Университета Лунд в Швеция и Централноевропейския университет във Виена, Австрия, стигат до заключението, че на практика никоя страна не се движи достатъчно бързо, за да избегне глобалното затопляне от 1,5 ° C или дори 2 ° C.

„Това е първият път, когато максималният темп на растеж в отделните страни е точно измерен и показва огромния мащаб на предизвикателството на замяната на традиционните енергийни източници с възобновяеми, както и необходимостта от изследване на различни технологии и сценарии“, казва Джесика Джуъл, доцент по енергийния преход в Технологичния университет Чалмърс.

Междуправителствената комисия по изменението на климата (IPCC) определи енергийни сценарии, съвместими с поддържането на глобалното затопляне под 1,5 ° C или 2 ° C. Повечето от тези сценарии предвиждат много бърз растеж на електроенергията от възобновяеми източници: средно около 1,4% от общото световно предлагане на електроенергия годишно както за вятърна, така и за слънчева енергия, и над 3% при по-амбициозни сценарии за слънчева енергия. Но новите открития на изследователите показват, че постигането на такъв бърз растеж досега е било възможно само за няколко страни.

Измерването и прогнозирането на растежа на новите технологии като възобновяемата енергия е трудно, тъй като те не растат линейно. Вместо това растежът обикновено следва така наречената S-крива – отначало се ускорява експоненциално, след това се стабилизира до линеен растеж за известно време и накрая се забавя, когато пазарът стане наситен. „Измислихме нов метод: да използваме математически модели за измерване на наклона на S-кривата, тоест максималния темп на растеж, постигнат в най-стръмната й точка. Това е изцяло нов начин да се погледне развитието на новите технологии“, казва Джесика Джуел.

При анализиране на 60-те най-големи държави изследователите установиха, че максималният темп на растеж на вятърната енергия на сушата е средно 0,8% от общото електроснабдяване на година и 0,6% средно за слънчевата - много по-ниско, отколкото в сценариите на IPCC. Устойчив растеж, по-бърз от 2% годишно за вятъра и 1,5% за слънчевата енергия, се наблюдава само в по-малки страни като Португалия, Ирландия и Чили.

„Вероятно е по-бърз растеж да се постигне по-лесно в по-малки, по-хомогенни страни, отколкото в големи разнообразни системи“, казва Джесика Джуел. „Сред по-големите страни само Германия досега е успяла да поддържа растеж на вятърната енергия на сушата, сравним със средните сценарии за стабилизиране на климата. С други думи, за да остане на път за целите в областта на климата, целият свят трябва да изгражда вятърна енергия толкова бързо, колкото Германия построи наскоро. Може да има ограничения за това колко бързо могат да се разширят вятърът и слънцето и по този начин трябва систематично да анализираме осъществимостта на други решения за климата, особено за бързо развиващи се азиатски икономики като Индия и Китай“, казва Алех Черп, професор по екологични науки и политика в Централноевропейски университет и Лундски университет.