Фирми от Северозапада „източвали“ най-много ОП „Иновации и конкурентоспособност“

През настоящия програмен период приоритет на проектите по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) бе даден на Северозапада. Оказва се, че именно там са засечени най-много нередности и „източване“ на евросредства. Това показват резултатите от анализа на ефективността и устойчивостта на процедурите и проектите по европрограмата. Благодарение на тези нередности не е постигнат търсения косвен ефект за подобряване на ситуацията в най-бедния регион на Евросъюза. „Нито се е подобрила жизнената среда, нито е намаляла емиграцията от Северозападния регион“, коментира министърът на икономиката Даниела Везиева, която представи резултатите от анализа. В тази връзка тя обеща за новата ОПИК, както и за Плана за възстановяване и устойчивост, да бъдат разработени допълнителни мерки за контрол, които да са опростени, но и по-ефективни.

Близо една трета от констатираните нередности по финансираните по ОПИК 2014-2020 проекти са именно в Северозападния регион. По-конкретно там са засечени 94, а общо за цялата територия на ългария са 333. Заради установени нарушения и нередности са били направени корекции на обща стойност 24 млн. лв., като част от средствата са вече възстановени от бенефициентите, отбеляза Везиева. Тя допълни, че дори има вече образувани две досъдебни производства, които са предадени на Европейската прокуратура.

Никак не са малко нарушенията в IT проектите в Северозападния регион – близо половината. От общо 94 установени, 42 са били в този сектор. В най-честия случай фирмата, която е била бенефициент по проекта, е била регистрирана в Северозапада, а трудови договори със служители са сключвани с хора, живеещи на други места из страната. Има и случаи на проекти за разработване на иновации и софтуер, които след края им вече не съществуват.

Много са нарушенията и при провеждане на обществени поръчки за закупуване на активи. И там има сучаи засечени случаи след приключването на проекта по европрограмата на мястото вече да няма никаква дейност. Везиева обясни тези практики с психологията на българина да търси начин да получи пари, но без да работи.

Тя отбеляза, че в рамките на цялата европрограма са били сключени близо 3000 договора за финансирането на малко над 2000 проекта. Близо половината от тях – 930, са били в Северозапада, като общата сума по тях възлиза на 478 млн. лв.

За новия програмен период 2014-2021 г. най-много средства за иновации от националния бюджет и от ЕС ще бъдат насочени в тематична област „Мехатроника и чисти технологии“. Те ще бъдат над една трета от общата сума и по-конкретно 37.3%. Това заяви зам.-министърът на икономиката Ивелина Пенева по време на форума „Микроелектроника и мехатроника 2021“, организиран от Клъстера по Микроелектроника и индустриални електронни системи и Техническия университет в София Тех Парк. След преглед на финансираните проекти е установено, че по-голяма част от тях са били в тематичната област “Мехатроника”, което обосновава решението през следващия програмен период тя да се отдели в самостоятелна тематична област за интелигентна специализация.

Зам.-министър Пенева уточни, че за България "Мехатрониката" е най-добре развитата тематична област за интелигентна специализация, с ясни традиции, съобразена със световните тенденции в развитието на най-перспективните и иновативни области на инженерните науки, като съчетава опит и традиции с конкретен европейски и международен интерес. Тя поясни, че типични примери за мехатронен подход с доказан потенциал в страната представляват автоматизираните машини и системи за автоматизация.

В заключение икономическият зам.-министър коментира, че ще продължи и фокусирането на интервенциите в областта на иновациите, съобразно преобладаващия иновационен потенциал (тематични области на ИСИС), като за периода 21-27 обхватът на стратегията ще се разшири, но ще се стесни фокусът на съществуващите приоритетни тематични области чрез прецизиране на техните подобласти, включително за отделните региони.