Без промени в концепцията на държавния бюджет трудно може да има развитие на умни градове и кръгова икономика у нас

Имаме няколко фундаментални проблема. За да бъдат един град, село, магистрала умни, се нуждаят от мозък. За научни изследвания в България се отделят 0.35% от БВП, от които едва 0.7% публични средства, останалото частни инвестиции. И тези частни инвестиции не са интегрирани в научния живот - те са от фирми, които изнасят продукта си. Това означава, че България заделя 0 за научни изследвания, защото 0.35% са парите за плащане на парното, водата на БАН, за ремонт на покрива и др.п. Това на практика са режийни разходи на изследователски институции, които не са реформирани.

Така започна изказването си старши политическият съветник на Европейската климатична фондация Юлиан Попов на форума "Зелен преход - решения и предизвикателства за България", организиран от Dir.bg и 3eNews.

Къде сме ние в това отношение. Някъде 10 пъти под средноевропейското ниво, ако сметнем, че и ремонтът на прозорците на БАН е научна дейност. Но на практика сме много по-надолу. Средното равнище на финансиране на научни изследвания в ЕС е 2% и това е провал, защото целта за 2020 г. беше 3%, отбеляза Попов по време на дискусията в сесия "Умни градове и кръгова икономика" .

Национално финансиране: докога само с европари

Защо сме в това положение? Това е фундаментален проблем. Научната дейност у нас се извършва или на основата на ентусиазъм, или в рамките на международни проекти и от талантливи научни индивиди, които са някъде разхвърлени из държавата, но не институционализирани, дори като се намират в някаква институция, смята Попов.

Той обърна внимание и на образованието. 3.8% от държавния бюджет отиват в тази сфера. Разчитаме и на европейски пари, но те колкото са полезни, толкова и токсични и на тях не бива, според него, да разчитаме за придвижване напред.

Когато говорим за кръгова икономика, умни градове, непрекъснато напред излиза Оперативна програма "Конкурентоспособност". Тоест ние чакаме тази или която и да е друга програма да осигури средства, каквито трябва да са органична част от националния бюджет, подчерта Юлиан Попов и добави, че без националният бюджет да бъде реформиран в частите за научни изследвания, образование и някои други сфери много трудно можем да говорим за развитие на умни градове и кръгова икономика. Това, по думите на Попов, е причината да се ограничаваме до някои пилотни инициативи - с пари от ЕС помагаме на фирми, които рециклират нещо по някакъв нов начин или правят някаква инсталация за изгаряне на боклук или нещо друго.

Но така се утвърждава постоянна зависимост от европейски средства, категоричен е Попов.

Така няма да преминем в следващата фаза; докато тези европейски средства не станат само лостове за привличане на комерсиални инвестиции и когато тези средства идват като допълнение, а не като единствено финансиране, отбеляза експертът.

Саниране: и успех, и провал

Като пример за провал на българската политика Юлиан Попов посочи санирането в градовете. Че се санираха сгради е много хубаво, че държавата отдели 2 млрд. лева за това - също. Въпросът е как ги отдели. От тези пари нямаше 1 ст. за проучване, за изследвания, нямаше и един температурен монитор, поставен дори в една сграда, с който да се проследи каква е температурата преди и след. "Изхарчихме 2 млрд. лева - добре, но безмозъчно."

Сега с Плана за възстановяване и устойчивост има известен напредък, но когато влагаме 1 млрд., трябва да го правим с мисълта как да привлечем 4 или 5 млрд. Когато София ще вложи примерно 200 млн. в саниране, трябва да мисли как да предизвика допълнителни дейности в рамките на 1 млрд. Това не се случва за голямо съжаление и затова фокусът в градовете у нас е именно този - европейско финансиране и обществени сгради. И това е така, защото има огромна преграда между обществено, публично, правителствено и частно, които не искат да общуват помежду си, коментира Юлиан Попов.

Страх и контрол

Попов постави и въпросът с контрола, като даде пример с транспорта и отново със санирането. Проблемът с транспорта например не може да се реши само в публичната му част - да тя е много важна, но трябва да се контролира и частният транспорт. А ние се страхуваме да го направим. Страхуваме се да ограничим и тази абсолютно безобразна практика на частичното саниране - забранена иначе по закон.

В края на изказването си Юлиан Попов отправи и предложение към по-големите градове. Да си поставят за цел 100% електрифициране на градския транспорт. Заедно с това такситата и колите за доставки също могат да се електрифицират. Според него това няма да е сериозен проблем пред градските управи, а и ще създаде база за цялостна електрификация на транспорта. На предложението му обаче досега се отговаряло, че няма как да бъдат задължени това да направят таксиметровите компании.

Юлиан Попов е председател на управителния съвет на Европейския институт за характеристики на сградите (Брюксел), Старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните съвет на Climate KIC, Energy Policy Group (Румъния), на Управителния съвет на Balkan Green Foundation (Косово) и на други организации, свързани с енергийния преход.

Той е бивш служебен министър на околната среда и водите, посланик на добра воля за българската енергийна и климатична политика и съветник на президента по енергийната сигурност. Автор и съавтор на няколко книги и на много статии във водещи европейски издания.

_____________________________________________________________________________________________________

Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ, "Девня Цимент", "AES Bulgaria", "Контракс", "Солвей Соди", "Геотехмин ООД", "Bianchi Coffee","Еdoardo Miroglio", "White Water".

Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер "Средногорие", Индустриален клъстер "Електромобили", Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация "Полимери".

Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание "Мениджър".

 _____________________________________________________________________________________________________