Цветанка Тодорова: Целта за 30% рециклирано съдържание за пластмасовите опаковки ангажира бизнеса да ускори трансформацията към кръгова икономика

Изпълнението на заложените цели в Зелената сделка ще доведат до оскъпяване на всички продукти и стоки, затова е необходим разумен подход, смята председателят на Браншова асоциация "Полимери".

Икономика , Климат / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Рая Лечева
739
article picture alt description

Зелената сделка означава координирани действия за постигане на въглеродно-неутрална и кръгова икономика до 2050 г. и изпълнение на Плана за кръгова икономика. За предизвикателствата и решенията в сферата на кръговата икономика и намаляване на отпадъците от пластамаса само няколко дни след събитието на Дир.БГ и 3E-news.net разговаряме с Цветанка Тодорова, председател на Браншова асоциация "Полимери".

Г-жо Тодорова, какво конкретно означава Зелената сделка за България в сферата на  отпадъците?

Зелената сделка означава координирани действия за постигане на въглеродно-неутрална и кръгова икономика до 2050 г. и  изпълнение на Плана за кръгова икономика.

Очакваме българското правителство да приеме в най-скоро време Стратегията на България за прехода към кръгова икономика  2021- 2027, както и План за действие в изпълнение на Стратегията, в който са заложени конкретни действия по отношение на предотвратяване, повторно използване и оползотворяване на отпадъците.

Ключовият момент в сферата на отпадъците е предотвратяване на образуването и изхвърлянето на  отпадъци и  превръщането им в ресурс. Това важи за всички видове отпадъци – строителни и хранителни отпадъци, биомаса и продукти на биологична основа и разбира се пластмасови отпадъци, които са една от приоритетните области, предвид широката употреба на пластмасите и възможностите им за постигане на кръговост на ресурсите. 

Какви са предизвикателствата за нас конкретно да изпълним високите цели и до къде сме стигнали?

Обществото трябва да възприеме концепцията за кръгова икономика като ключ към неутралността на климата, съхранение на ресурсите и опазването на околната среда.

Използването на рециклирани пластмаси в продуктите намалява зависимостта от изкопаеми суровини и по този начин емисиите на CO2 при производството им.

Индустрията вече има задължение за достигане на 25% рециклирано съдържание в бутилките за напитки до 2025 г., а всички  бутилки трябва да са направени от поне 30% рециклирани материали до 2030 г.

Вече има компании с одобрени  процеси и технологии, като са постигнали влагане и производство на изделия за контакт с храни от 100 % рециклиран ПЕТ. Но все още са малко и предстои много работа за достигане на целите. 

Европейската комисия отива в намеренията си и по-напред, предлагайки задължителна цел до 2030 г. всички пластмасови опаковки да бъдат годни за повторна употреба и съдържат рециклиран материал, като се призовава рециклираното съдържание да достигне 30%.  

Смятам, че целта за увеличаване на рециклираното съдържание в опаковките и достигане на 30% до 2030 г., може бъде постигната при положение, че отговорността се подели от цялата верига на стойността.

Какъв път още трябва да извървим?

Призивът за регламентирана цел за 30 % рециклирано съдържание за пластмасови опаковки в ЕС ангажира индустрията да ускори трансформацията към кръгова икономика, подпомагайки изпълнението на плана за действие на Европейския съюз за зелена сделка и кръгова икономика.

За да се постигне успешно тази цел се нуждаем от иновативно подход в цялата система, промени в мисленето и поведението, продукти с по-висока производителност и, иновации в екодизайна, нова инфраструктура и т.н. Необходимо е също така да се гарантира, че рециклираното съдържание се извлича от всички „отпадъчни материали“ чрез технологично неутрален подход, който включва както механично, така и химическо рециклиране, с надеждна и балансирана рамка за различните видове рециклиране по отношение на масата от отпадъци.

Трябва да се има предвид, че въвеждането на задължително съдържание на  рециклиран материал в продуктите заплашва критичните места в доставките, както е в случая на пазара на рециклиран ПЕТ днес. От една страна се изисква съдържание на рециклиран материал в бутилките за напитки, а все още не са налични рециклати в достатъчни количества и с необходимите качества. Ако това предизвикателство не се преодолее, съществува голям риск за компромиси със качеството на продуктите и пазарни  забрани за опаковките от пластмаса.

В сектора за преработка на пластмаси през последните години бяха направени значителни инвестиции.  Предприятията преработват и влагат обратно технологичния отпадък, като постигат икономия на суровини и ресурси. В резултат на направените инвестиции в рециклиращи машини и инсталации, за разлика от много други държави в ЕС, преработката на основните количества събрани пластмасови отпадъци е осигурена почти изцяло в страната и даже се преработват количества отпадъци от други европейски страни.

Независимо от това,  необходими са допълнителни усилия за намаляване на количествата образувани пластмасови отпадъци, събирането им при първоизточника с цел осигуряване   на чисти потоци отпадъци, подобряване на разделното събиране в домакинствата, усилия в посока проследяване на отпадъчните потоци с цел предотвратяване на нежеланите примеси в произвежданите пластмасови изделия и опаковки и гарантиране сигурността на потребителите.

 

Защо не виждаме все още конкретни резултати, може ли напълно да  забравим за найлона и пластмасата в ежедневието както се стреми ЕС?

За да се ограничи количеството на използваните първични пластмаси и се постигне затваряне на цикъла на употребата им възможно най-икономично и с постигане на климатична ефективност, се разчита основно на по-нататъшното разширяване на установените мощности за механично рециклиране в сектора на опаковките и чрез подходящо проектиране на продуктите така че те да се рециклират по-лесно, както и на висококачествено събиране и сортиране на отпадъци.

Това е процес, който изисква изисква усилия от цялото общество, институционална подкрепа  и  финансиране за внедряване на нови технологии и процеси.

Няма как да забравим за пластмасата в ежедневието си, още повече в настоящата ситуация на пандемия от COVID-19. По-скоро трябва да консумираме рационално, да сме отговорни в употребата и не допускаме да се хабят ценни суровини, като и да търсим по-устойчиви, без да залитаме в „по-зелени“ алтернативи, без неопровержими доказателства за екологичния им отпечатък.

Какво още не знае крайният потребител за Зелената сделка?

Съвременното общество е сложна екосистема и няма лесни решения за незабавна промяна. За да се изпълнят целите на Зелената сделка промяната трябва да започне от всеки  - от крайния потребител, производителите, търговците, операторите на отпадъци, институциите. Всеки има роля в процеса, за да се постигне напредък. 

Когато се прилагат политики и механизми за ограничения на употребата на определени продукти заради замърсяването и последствията им върху природата - например пластмасовите продукти за еднократна употреба, крайният потребител трябва да се замисли дали другите алтернативи са достатъчно устойчиви от гледна точка на жизнения цикъл и  ако не си променим поведението като индивиди и общество, дали всъщност няма да оставим по-голям въглероден отпечатък.   Необходимо е потребителите да получават възможно най-обективната информация за вземане на решения какво и колко да употребяват, включително за социалния и екологичния отпечатък на продуктите. Крайният потребител има ключова роля в предотвратяване образуването на отпадъци.

Изпълнението на заложените цели в Зелената сделка ще доведат до оскъпяване на всички продукти и стоки, които потребяваме в контекста на повишаващите се цени на енергията. Процесът на рециклиране на пластмасите е изключително енергоемък и постоянно растящата цена на енергията ще премине по веригата към крайния потребител.  Необходим е разумен и компромисен подход, както и усилия от всички участници във веригата на стойността,  за преодоляване на предизвикателствата и постигане на заложените цели.    

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща