Валентин Николов: При криза с доставките на газ България има готовност да задоволи на 100% потребностите си от това гориво

Руската страна е отказала да води тристранни преговори за транзит на газ с Украйна и Европейския съюз през май, а такива разговори не са съгласувани и за юни. Забавянето на преговорите за транзита на газ през Украйна пряко и директно засяга България. Причината е, че доставките за страната ни идват през Украйна. Имаме и договор с „Газпром“ до 2030 година. Руската „Газпром“ може да спре транзита на газ през България догодина в случай, че спре и през Украйна, и ако това стане, България вероятно ще трябва да си търси транзитните такси чрез арбитраж, както по-рано съобщи и министър Петкова. Но остава въпросът: може ли страната ни да остане без газ от Нова година? Въпросът е към председателя на Парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов.

Водещ:  Г-н Николов, какво ще се случи, ако плановете на Русия за спирането на транзита на природен газ по трансбалканския коридор от януари 2020 година се осъществи?

Валентин Николов: След делото на Европейската комисия срещу „Газпром“ се стигна до споразумение с „Газпром“, където това споразумение предвиждаше да се направят корекции от страна на „Газпром“ така, че да насърчи конкуренцията на пазара. „Газпром“ предложи мерки, а Европейската комисия даде тази възможност на „Газпром“ да промени точката на достъп. „Газпром“ знаем, че в момента води преговори чрез помощта на Европейската комисия съответно като посредник да може да продължи евентуалните доставки на газ през Украйна, чийто договор свършва в края на 2020 година. „Газпром“ е заявила пред България, че иска да промени точката на достъп, и тази точка на достъп да бъде през Турция. България, слава Богу, си свърши работата и даде възможност чрез осъществяване по всички европейски правила чрез предпроектно проучване и т.н., даде възможност да се продължи т.нар. „Турски поток“ през да го наречем „Балкански поток“, както вече е популярно, през „Балкански поток“, така че той да мине през България, Сърбия и Унгария и през Австрия да стигне до най-големия хъб на Европа. Вече е проведен конкурсът, очаква се подписване на договор с фирмата, която е от Саудитска Арабия, която е и доставчик на тръбите, и съответно и строител. Така че до края на 2020 година ние да имаме фактически изграден тръбопровод, през който да мине газа идващ от евентуалната нова точка на достъп, и „Бугаргаз“, която има договор с „Газпром“, както и вие отбелязахте, до края на 2030 година да получава през новата точка договорените количества газ.

Водещ: Какво ще се случи през отрязъка от една година?

Валентин Николов: Не, не. 2020 година свършва договорът с Украйна. Така че те са за след това.

Водещ: Те се застъпват. Няма условия да се случи неблагоприятен сценарий?

Валентин Николов: Не. България е подготвена и за неблагоприятен сценарий. Ако не дай си Боже, нашите строителни работи се забавят, въпреки че договорът е доста ясно разписан и с конкретните срокове, но ако се забави примерно през Сърбия или през Унгария, то в този случай ние ще ползваме само нашите количества газ от транзита, който трябва да мине през България за нататък и просто ще загубим транзитни такси. Но да кажем, че има още по-лош сценарий: ние не сме готови, или по някакъв начин се наложат санкции, не дай си Боже, то в този случай, както знаете, премиерът каза на Манфред Вебер, че България си иска само транзита на съответстващото количество газ, който ще мине през България, независимо откъде той ще дойде. И това е наше условие и пред Европейската комисия, и пред всички, които го знаят това. Тоест, ние не ламтим за повече, не искаме да обслужваме геостратегически интереси, ние искаме това, което минава през България да продължава да минава. Но да кажем в най-лошия сценарий поради една или друга причина не е възможно преминаването физически на този газ от Турция към Европа, не са постигнати споразумения с Украйна, то в този случай ще имаме големи затруднения. Разбира се, че България има своите правни възможности да си търси правата чрез арбитраж, чрез Европейския съюз, защото няма да бъде пострадала само България – знаем, че транзита на газа през Украйна минава и през Полша за Германия и т.н., през Словакия, така че ще бъдат пострадали много страни, но ние можем да търсим правата си чрез Европейския съюз като общност. Обаче в този случай ще бъде накърнено доста доверието спрямо „Газпром“, а те няма да го позволят. Ние знаем, че те държат на това доверие, защото гарантират сигурност на доставките и сигурност на трасетата. Те затова и търсят заобикаляне на Украйна, защото знаем, какво се получи тогава през далечната вече 2009-та година.

Водещ: Но какво е направила България през това време?

Валентин Николов: Знаем, че „Буграгаз“ вече направи търг за доставка на газ от Гърция, който търг премина успешно и физически количества газ вече преминават през реверсивната връзка, която имаме със съществуващата газова връзка с Гърция, вече я направихме реверсивна, тоест, можем да черпим газ от Гърция. Второ, в сряда ние правим първа копка на тръбопровода, който ще свърже ТАП – Трансанадолския тръбопровод със съответно нашата система. Трето, нагнетяването – постоянно следим количествата газ в Чирен, които са запас на газ, те са предназначени да покриват дефицитите през определен период от време. Четвърто, съществува румънската връзка, която за съжаление все още не може да връща газ от Румъния към България, само обратно, но с помощта на Европейската комисия вече румънците са се съгласили да направят подстанция, тоест, нагнетателна станция, която фактически да изравнява налягането с България, тоест, да черпим и румънска газ. И това може да стане съвсем обективно и в кратки срокове, което и ще се случи. Така че към този момент ние сме си написали домашното, така че да не изпитаме дефицит, даже не само дефицит, а липса на газ. Тоест, ние ще задоволим при всички случаи най-оптималния принос, ако не да задоволим 100% всички потребности при една такава криза. Но аз съм сигурен, че нито „Газпром“ има интерес да се случи това, нито Европейския съюз. Така че или преговорите ще продължат, или просто алтернативните трасета ще трябва да са готови дотогава.

Водещ: Г-н Николов, а предвиждат ли се платформи за втечнен газ?

Валентин Николов: Категорично. Не само се предвиждат, това е една от договорките, и това е едно от настояването на САЩ предвид диверсификацията на района, защото той е силно зависим от „Газпром“, да се изгради LNG терминала край Александруполис и през този тръбопровод, който ние ще направим – в сряда е първа копка, тоест, премиерът ще направи заедно с Алексис Ципрас – по този газопровод ние да пренасяме и втечнен газ, освен 1 млрд. куб. м газ, който сме договорили с „Окар“, който ние трябва да поемам през 2021 година по тези договорки. А освен LNG терминала, който съществува, ние ще направим и една правна рамка, защото още не са изградени законово нещата около газовия хъб „Балкан“, за тази платформа ние ще направим законови промени, които не искам сега да ги излагам – това е бих казал новина през вашето радио, но ще се опитаме да направим така, че борсата да заработи ефективно още следващата година, тоест, 2020 година вече да имаме реални сделки с различни типове предлагания, като ден напред, в рамките на деня или дългосрочни договори. Обмислят се различните законови варианти. Разбира се, ползваме и опита на Електрическата борса през Българската независима електрическа борса, която в момента работи у нас. Така че имаме опит за такъв вид платформа. Има известни договорености между „Булгаргазтранс“ и партньори от Австрия, Унгария и т.н. Така че се оказва в най-скоро време, работим доста усърдно по въпроса да направим и рамката, с която да може да заработи нашата платформа реално.

Водещ: Тоест, вие предвиждате през Българската енергийна борса да се търгуват различни видове газ?

Валентин Николов: Точно така, и не само, но да осигурим и законово ликвидността, което е много важно. Няма как да търгуваш с нещо, което го нямаш.

Водещ: Г-н Николов, ползвам възможността, че сте и наш гост да ви попитам за удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ремонтните дейности стартират от 1 май. Защо бе необходимо това удължаване, като се има предвид, че се водят разговори, търсят се и се разработват оферти за АЕЦ „Белене“?

Валентин Николов: Не бих казал, че едното има връзка с другото. Знаем, че вече 5-ти блок работи с нови лицензия, дадена от Агенцията за ядрено регулиране, на база на плана, който е одобрен от тях, на база доклада, който е изработен от „Росатом Сървис“, с който се работи в момента, вече е входиран и докладът и за 6-ти блок, който изтича в края на 2019 година лицензът, но той може да бъде удължен до 2021 година, тоест, когато му изтича 30-годишният проектен срок, но аз мисля, че дотогава вече ще имаме и лиценз за удължаването с 10 години като лиценз, но в доклада е записано, че 30 години е годен да работи този реактор. Така че от тази гледна точка се работи по план във връзка с доклада. А от гледна точка на ремонтните работи, те са планови годишни ремонти, които започнаха от 1 май и трябва да изтекат до средата на юни. Те, доколкото знам, вървят по план. Имаха известни затруднения от гледна точка на единия кран. Така че аз мисля, че ще се справят и ще наваксат загубеното време.

Водещ: При положение ще имаме 2 работещи мощни блока, защо ни е необходима АЕЦ „Белене“?

Валентин Николов: Защото ако направим АЕЦ „Белене“, ще имаме първо възможност, знаете, че тази година спрямо предната година, до 1 май, даже до 15 май фактически статистиката показа, че с 40% е по-голям износът в съседните държави при условие, че цената на тока на борсата поскъпна – тя отиде от 70 лева базова енергия, даже под 70 беше миналата година, скочи вече, и сделки от 90 лева ги смятат като горе-долу поносими и добри, което показва, че има бъдеще България като производител на електрическа енергия да бъде гарант за региона и да доставя електрическа енергия. Но ние трябва да решим, разбира се, и други задачи пред енергетиката, свързани с изискванията на Европейския съюз до 2050 година за декарбонизация и т.н. Ние трябва обаче да спасим нашите въглищни централи, търсим вариант, знаете и Министерството е входирало няколко искания пред Европейската комисия във връзка с тях. Но така или иначе, ако се намери инвеститор за „Белене“, аз мисля, че тя няма да е излишна енергия за България. Напротив, тя ще бъде гарант в следващите 60 години, че каквото и да се случи, и каквито и нови изисквания и добри практики да бъдат въведени, така че да застраши някои от мощностите, то в този случай ние ще имаме гарантирани мощности и ще гарантираме нашата индустрия. А ние за да имаме конкурентна индустрия, да идват инвеститори, ние трябва да подсигурим суровините, тоест, електрическата енергия, която фактически вече е стока, но по принцип от едно време икономиката учи, че електрическата енергия е гарант за икономическото развитие.

Водещ: А защо се забави намирането на инвеститор за АЕЦ „Белене“?

Валентин Николов: Документацията бе подадена още през март месец – 4-5 март, когато дойде премиерът Медведев в България, тогава беше подадена документацията в Европейския съюз и в официоза, който трябваше да го публикува. Там се бавят доста. Доколкото знам от министър Петкова се очаква до края на месеца да бъде публикувана. А честно казано, ако беше публикувана във „Файненшъл таймс“, досега да беше излязла и вече да тече срокът от 9 месеца, но такова е решението, така са решили. И чакаме официозът на Европейския съюз.

Водещ: Това не беше ли изискването на Русия, доколкото стана ясно от посещението на министър-председателя Медведев? Да се публикува в официоза на Европейската комисия.

Валентин Николов: Аз мисля, че нямаше никакво значение, дали във „Файненшъл таймс“ или в официоза на Европейския съюз щеше да е публикувана, тай като това не е по същество по Закона за обществените поръчки, така че всички инвеститори можеше да се запознаят с текста и в двата вестника. Но както и да е.

Водещ: И очаквате публикацията в официалния вестник на Европейския съюз?

Валентин Николов: Да, да. Чисто технически е проблемът, не е някакъв друг.

Интервюто е публикувано от Агенция "Фокус".