Забавен ръст до 4.1% на българската икономика прогнозира УниКредит
Очакванията са за инфлация от 0.1% през 2020 година, до 4.5% в края на 2021 година и спад до 2.1 на сто до края на следващата 2022 г.
Провалът на ваксинационната кампания и резкият спад в публичните инвестиции доведоха до негативна ревизия на прогнозата ни за ръста на икономиката. Очакваме нарастване от 4.1% през 2021 г. (от 4.4% в прогнозата през юни) и 3.9% през 2022 г. (от 4.1%). Това става ясно от тиримесечния макроикономическия анализ към 30 септември на главния икономист на UniCrdit за България Кристофор Павлов, който е част от общия анализ на италианската банка за Централна и Източна Европа, публикуван на сайта на УниКредит Булбанк.
Павлов уточнява, че сред политическите рискове са следващите парламентарни избори, които ще бъдат проведени заедно с първия тур на президентските на 14 ноември. Проучванията на общественото мнение сочат, че подкрепата за протестните партии е намаляла, тъй като избирателите изглежда са разочаровани от провала им да формират правителство. Кристофор Павлов смята, че коалиция между партиите на протеста и БСП е най-вероятният сценарий след изборите. Коалиция между ГЕРБ и някои по-малки десни партии също не бива да бъде изключвана, особено ако някоя от националистическите формации успее да влезе в следващия парламент.
БВП вероятно ще се възстанови до предкризисното си ниво през Q1 на 2022 (вместо през 4Q 2021 съгласно предишната прогноза), докато спад в нивата на коефициента на безработица до нива близки до тези при пълна заетост, се очакват през 2023 г. (вместо в средата на 2022 г. според предишната ни прогноза).
Другият риск е свързан с все още невнесения в Европейсаката комисия Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което, според Павлов, означава, че позитивният ефект, който се очакваот НПВУ да има върху икономиката тази година няма да се материализира, а положителното въздействие следващата година също може да се окаже по-слабо, отколкото се е очаквало по-рано. В най-лошия случай, отложеното внасяне на НПВУ ще съкрати периода, в който страната може да използва парите от инструмента на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘, редуцирайки по този начин и цялостното ниво на усвояване на средствата по него.
Основният сценарий предвижда, че България ще усвои 90% от финансирането, което страната има право да получи от плана на ЕС ‘’Следващо поколение‘‘. „Засега ще запазим това допускане без промяна, но ще следим отблизо риска от по-слабо усвояване на средствата и ще го вземем предвид в бъдещите си прогнози, ако се окаже необходимо“, пояснява Павлов.
Инфлацията
Екипът на УниКредит Булбанк очаква средногодишната инфлацията да нарасне от 1.7% през 2020 година до 2.6% през 2021 г. и до 3.0% през 2022 г. Докато в края на периода очакванията са по-различни: от 0.1% през 2020 година, до 4.5% през настоящата и спад до 2.1 на сто до края на 2022 година.
Публичните инвестиции
Кристофор Павлов смята, че нова вълна на пандемията от коронавирус не е единственият риск за неговия основен макроикономически сценарий. По подобие на това, което се случи през 2013 г., служебното правителство спря работата по някои от големите инфраструктурни проектни започнати от ГЕРБ. Това обърна позитивната тенденция на ръст в публичните инвестиции от последните няколко години, свивайки ги до очаквани 3.5% от БВП през 2021
г. Ако тази прогноза се материализира, публичните инвестиции тази година ще бъдат по-ниски както от тези през миналата година (4.3% от БВП), така и от заложената в бюджета за 2021 г. цел от 4.8% от БВП. Това са лоши новини за растежа през 2021 г., а може би и за 2022 г., освен ако новото правителство не рестартира спешно тези проекти, веднага след като бъде сформирано през декември.
Фискалната подкрепа
Четвъртата вълна от пандемията от коронавирус принуди правителството да удължи срока на действие на мерките за фискална подкрепа. Това вероятно ще увеличи фискалната подкрепа до 5.1% от БВП тази година, от 4% от БВП първоначално предвиждани в държавния бюджет. Когато се добавят към това всички увеличения на пенсии и заплати в публичния сектор тази година, фискалната подкрепа вероятно ще достигне 7% от БВП, според изчисленията на УниКредит Булбанк.
Бюджетен баланс
Служебното правителство се фокусира върху постигането на нисък бюджетния дефицит като важен приоритет. За тази цел властите свиха публичните инвестиции до най-ниското им ниво от две десетилетия, като същевременно отложиха плащания за 0.5% от БВП дължими към частни компании занимаващи се със строителство и поддръжка на пътища. В резултат на това дефицитът на касова основа от 3.4% от БВП за 2020 година, за 2021 година ще достигне 5.5% на начислена основа, но ще спадне до 5% от БВП на начислена основа през 2022 година.
Още по темата
Световната банка повиши прогнозата си за ръста на българската икономика