Валентин Николов: Между 600 млн. и 1.2 млрд. лв. ще струват компенсациите за бизнеса за скъпия ток
ЕК не ни казва кога да затворим въглищните ТЕЦ-ове директно, но индиректно ни се оказва сериозен натиск, отбеляза шефът на БЕХ
Одобреното вчера от КЕВР увеличение на цената на газа с 36.22% ще бъде усетено веднага от битовите потребители на газ. Но това се отнася също и за химическите комбинати, торовите заводи, защото при тях около 60-70% от цената на продукцията им е свързана с цената на синьото гориво. Това обясни в ефира на Нова ТВ изпълнителният директор на БЕХ Валентин Николов. Той допълни и че в следващите месец-два се очертават нови поскъпвания.
Паралелно с това от 1 януари със сигурност ще има и увеличение на цената на парното. Николов обясни, че с колко ще бъде поскъпването зависи от КЕВР, но при прогнозите си при последната корекция на цените на топлофикациите те са подценили очакваното поскъпване на природния газ с между 5 и 10%. Поради което от Нова година увеличението на цената на парното конкретно в София ще бъде над 20 на сто. Като тук причината не е само в поскъпването на синьото гориво, но и на квотите за въглеродните емисии. Той изрази надежда и че няма да се стигне до увеличение на цената на топлоенергията с 50%, каквито изказвания се чуват.
От думите на Николов стана ясно още, че цената на газа у нас е било възможно да не се увеличава с толкова много, ако е била готова интерконекторната ни връзка с Гърция. Но поради забавянето на изграждането й не можем да получаваме цялото количество газ от Азербайджан, което сме договорили и което е на по-ниска цена. Той припомни, че обещанието към момента е, че тръбата ще бъде завършена до края на тази година и в средата на следващата ще може да започне и експлоатацията. Лично той изказа скептицизъм към това обещание, но и надежда да греши.
По отношение на забавянето на строежа на интерконектора, той обясни, че българската страна в лицето на БЕХ, който притежава 50% от проектната компания ICGB, е изпълнила своите ангажименти, осигурявайки цялото необходимо финансиране. Останалите двама акционери - италианската Poseidon и гръцката DEPA, са избрали изпълнител в лицето на друга гръцка компания – Avax. От последната именно идва забавянето на строителството. За тгова забавяне, естествено, ще има и неустойки, но те ще бъдат изчислявани в края на изпълнението на договора. Николов отбеляза обаче, че изпълнителят в момента претендира за форсмажорни обстоятелства предвид COVID-кризата, поради която се работи със закъснение.
Шефът на БЕХ каза, че е възможно и след 1 януари цената на тока за битовите потребители да остане без промяна и че се надява това да се случи. В тази връзка той отбеляза, че българските битови клиенти в момента, макар и да им се струва скъпа, получават евтина електроенергия спрямо пазарите в Европа близо 3 пъти. И БЕХ е този, който дотира тази енергия. Но не отрече, че е възможно да се сбъдне и прогнозата за 20-процентен скок на цените за бита през следващата година. „Реалистично е, за съжаление, ако се запазят сегашните цени на международните пазари, а най-вероятно те ще се запазят поради много причини“, отбеляза Николов.
От думите му стана ясно също, че при по-студена зима България може да има проблем, защото няма заместваща мощност, ако някоя спре да работи поради някаква причина. И даде пример със сегашната ситуация, в която единият блок на АЕЦ „Козлодуй“ е изключен за планов ремонт и това вече се усеща на пазара на електроенергия, защото 1000 мегавата мощност не са никак малко. А в същото време и в нашия регион има недостиг на ел.енергия. Николов отбеляза и че като цяло нямаме как да спрем износа на ток. Единствената такава възможност има министърът на енергетиката при форсмажорна ситуация като издаде такава заповед, но в такъв случай всичко трябва да бъде много добре обмислено и обосновано, защото в противен случай срещу България ще започне наказателна процедура.
Николов каза още, че най-много го притеснява студена зима, защото ние вече нямаме заместващи мощности – т.нар. студен резерв, тъй като всички централи работят. „Всички дружества са готови за работа през зимата, притеснява ме само, че нямаме резерв. А всички в региона разчитат на нас. Ако се случи някоя мощност да излезе от строя, вече министърът най-вероятно ще има основание да спре износа, защото няма да има как да издържи системата ни“, отбеляза още Николов.
Той каза, че при всички положения ще трябва да има компенсации и за бизнеса заради високите цени на електроенергията. Въпросът е откъде ще се вземат тези пари. Но при всички положения парите, с които разполага БЕХ, няма да бъдат достатъчни, за да се компенсират евентуално с предлаганите в момента 50 лв. за всеки мегаватчас стопанските потребители у нас. Поради тази причина трябва да се търсят и други източници. „Засега Министерството на финансите търси такъв вариант“, отбеляза той. Николов потвърди и че тези въпросни 50 лв. ще са държавна помощ, поради което задължително трябва да има и разрешение от Европейската комисия. Той обясни и че към момента Брюксел не е одобрил такива компенсации в нито една държава-членка и не е вярно, че е позволил Испания и Гърция да предоставят такива, а те само са поискали към момента разрешение за прилагане на такива мерки.
По отношение на необходимата сума, ако бъдат одобрени тези 50 лв. за мегаватчас компенсации за бизнеса от държавата, Николов обясни, че за 6 месеца това би коствало около 600-700 млн. лв., но при решение нестопанските потребители да бъдат подпомогнати за целия ценови период, тогава ще трябват около 1.15-1.20 млрд. лв. И допълни, е тези средства не могат да се вземат от дивидентите на енергийните дружества в БЕХ, тъй като това ще влоши и кредитния рейтинг на Холдинга, е повиши и политическия риск. „Ние търсим средства от международните пазари, там е много важен кредитният рейтинг, както и как облигационерите гледат на устойчивостта на БЕХ“, каза той.
По отношение на въглищните централи у нас и преговорите с ЕК кога те ще бъдат закрити, Николов обясни, че Брюксел не иска от нас да затворим ТЕЦ-овете, а само да спрем да добиваме въглища. Тъй като тези централи могат да работят и с други видове горива – биогорива, газ, който е преходно гориво. Той допълни, че засега никой не е казвал на България кога трябва да спре да използва въглища, а само да добива. Но призна, че индиректно ни се оказва натиск да се откажем от тях. И даде пример с отказите за финансиране, които е получил БЕХ от големи корпорации, защото в портфолиото на холдинга съществува „Мини Марица-изток“, т.е. добив на въглища.