Над два пъти по-голямо поскъпване на газа поиска „Булгаргаз“ от днес

Днес "Булгаргаз" е внесъл заявление в КЕВР за увеличение на цената на природния газ от този месец с 36.22%. Предложената от компанията за утвърждаване цена е 94.54 лв. за мегаватчас без цените за достъп и пренос, както и без акциз и ДДС. Това обяви на извънреден брифинг изпълнителният директор на дружеството Николай Павлов. Той обясни, че изчисленията са извършени съгласно наредбата за ценообразуване на природния газ, поради което очаква регулаторът да утвърди тази цена. Поисканото от днес за днес увеличение реално е над два пъти по-голямо от първоначално предвиденото, което трябваше да бъде 16 на сто.

„Въпреки това увеличение на регулираната цена, „Булгаргаз“ ще продава с между 26 и 30% по-евтино синьото гориво спрямо цените, действащи в момента на европейските газови пазари“, подчерта Павлов. Така българските потребители ще заплащат значително по-евтино от европейските. Шефът на компанията обясни, че това се постига благодарение на условията в сключените от компанията договори и съставния микс, по който „Булгаргаз“ образува продажната си цена. Павлов отбеляза още, че всички ползи от двата договора на компанията с нейните доставчици се прехвърлят към потребителите в България и индустрията ни.

Според направените изчисления, обхващащи целия период от началото на тази година до момента също показват, че през тези 9 месеца цената на газа в България средно е била с около 20% по-ниска спрямо тези на европейските борси. „Булгаргаз предприема всички необходими действия, за да може да запазим тази линия и в следващите ценови периоди. Отчитайки заявките на клиентите за последните 3 месеца, очакваната полза за пазара за цялата 2021 г. е в размер на 573 млн. лв.“, каза Павлов, като допълни, че това е сумата, която българските потребители трябваше да заплатят, ако плащаха по цените на газовите борси в Европа, но няма да се наложи да го направят.

Шефът на „Булгаргаз“ отбеляза още, че пазарът на синьо гориво у нас е либерализиран, има десетки търговци, така че всеки потребител може да избере друг доставчик, като подчерта, че това се отнася включително за топлофикациите и газоразпределителните дружества. Но въпреки това компанията е затрупана от заявки заради по-изгодните условия и цени, които предлага.

Павлов успокои клиентите, че за разлика от Европа, където има недостиг на газ, у нас са осигурени доставките за всички клиенти, които имат договори и са направили своите заявки към „Булгаргаз“. Той уточни, че това включва целия период на действие на въпросните договори, което се отнася не само до края на настоящата, но и за следващата година. „Заявките на клиентите са гарантирани“, категоричен бе той.

Павлов отбеляза още, че за осигуряването на зимния сезон в хранилището в Чирен за тази зима ще има над 11% повече газ в сравнение с миналата, като резервираният капацитет е бил съгласуван още през март.

„Въпреки турбуленцията, която се случва на европейските газови пазари, ние успяваме да постигнем микс, който позволява да продаваме на значително по-ниски цени и българският потребител да се възползва от нашите ценови и търговски условия“, каза още Павлов.

Той обясни покачването на цените в Европа, съответно и в България, с изпразването на газохранилищата през миналия есенно-зимен сезон. А паралелно с това започна много бързото съживяване на икономиките от пандемията. От това последва глад за енергийни ресурси. Също така електроенергията в Европа се произвежда предимно от газ (около 40%). В България обаче този дял едва достига 10 на сто, като това са предимно когенерациите. Затова има и разлика във влиянието на цените на газа върху производството на ток в Европа и у нас.

Дефицитът на синьо гориво на европейските пазари, освен на изпразнените запаси в хранилищата и голямото търсене заради икономическото възстановяване, се дължи също и на недостатъчните доставки. Основните доставчици вкарват количествата, които са по договорите с тях. А в същото време допълващите доставки от втечнен газ са намалени, тъй като компаниите от този сектор предпочитат да закарат газ на азиатския пазар, където цените са по-високи по принцип. „Поради тази ценова война се вижда какво се случи на пазара“, допълни Павлов.

Той обясни още, че над 90% от ценообразуването в Западна Европа се дължи на котировките на борсите. Плюсът за ценообразуването в България е, че то е хибридно, т.е. имаме и компонент, отразяващ движението на цената на европейските газови пазари, и такъв, отразяващ движението на цените на петролните продукти. Но в тази връзка трябва да се отбележи, че от началото на 2021 г. поскъпването на нефта е над 60%. „Ако към 31 декември 2020 г. цената на петрола беше 49 долара за барел, в момента се търгува на нива от около 80 долара. Така че и поради тази причина у нас има покачване на цените на газа“, обясни Павлов. И припомни, че България е 100% зависима от вноса на газ, тъй като нямаме собствен добив. Но въпреки това договорите ни са структурирани така, че да се постигне устойчив баланс между цена, сигурност и непрекъснатост на доставките. „За момента постигаме всичко това, нито един клиенти на „Булгаргаз“ не е изпитал недостиг на природен газ. Даже напротив – има други потребители, които поради една или друга причина не получават газ от свои договори с други доставчици и държавната компания покрива и този дефицит“, подчерта Павлов.

Шефът на „Булгаргаз“ потвърди опасенията, че нагнетените в европейските хранилища количества природен газ няма да бъдат достатъчни, за да се покрие пиковото потребление през зимата. Вероятно и заради това продължава да има скок на цената. Но за България има достатъчно осигурени количества и заявките на всички потребители са обезпечени. 

По отношение на цената на газа от Азербайджан, който България получава, Павлов обясни, че в договорите на „Булгаргаз“ има формули за ценообразуване, заради които в различни периоди цената е различна. Но цената на азерския газ към момента не може да бъде коментирана заради клаузите за конфиденциалност. Павлов подчерта само, че получаваме максималните възможни количества от Азербайджан с оглед на това, че газовата ни връзка с Гърция все още не е готова и не функционира, поради което не можем физически да получим договорените още преди 5 години 1 млрд. куб. м годишно. По договора ни с азерите точката за доставка на газа е Комотини. Благодарение на проведени преговори България успява да получи част от синьото гориво от Азербайджан чрез газопреносната мрежа на гръцката DESFA. “Но това трасе, при резервираните капацитети, не дава тази сигурност за доставка, която би имало при заработването на интерконектора IGB”, подчерта Павлов. И поясни, че през мрежата на DESFA капацитетът е прекъсваем, от което следва, че във всеки един момент преносът може да бъда спрян. В такива случаи се стига до финансови загуби за „Булгаргаз“, тъй като компанията на момента трябва да намери заместващи спрените от Гърция количества, за да доставя без прекъсване на своите клиенти. Което става чрез закупуване на газ по борсовите цени. И ако се вземе за пример днешната от 100 долара за мегаватчас, а „Булгаргаз“ има договор да доставя за 60 долара, разликата е за сметка на обществения доставчик. Павлов отбеляза, че в такава ситуация компанията е изпадала около една пета от периода февруари-март т.г., като е ставало въпрос за доста поредни дни.

Също така за сметка на „Булгаргаз“ е и транспортирането на азерския газ през мрежата на DESFA, тъй като по договор точката за доставката му е Комотини, а след това ангажимент на българското дружество е да го доведе до територията на България. И това също струва пари на компанията. В тази връзка Павлов отбеляза, че цените у нас в момента щяха да са по-ниски и поисканото увеличение (и вече утвърдено от КЕВР увеличение с 36.22% - бел.ред.), ако интерконекторът с Гърция бе изграден и фунционираше, защото щяхме да можем да получаваме цялото договорено количество азерски газ и нямаше да има допълнителни разходи за транспортирането му през гръцката мрежа. Той припомни също, че по последна информация на 1 юли догодина IGB трябва да бъде въведен в експлоатация и случи ли се това, България ще ще получава по-големи количества газ от Азербайджан.

Павлов обаче отбеляза, че не е ясно дали до тогава цените на газа ще продължат вървят все нагоре. И това зависи от това дали основните доставчици ще могат да увеличат обемите на доставка и дали ще има повече втечнен газ.

По отношение на сигурността на доставките за българските потребители, Павлов обяви, че от 7 ч. тази сутрин „Булгаргаз“ е резервирал по-голям прекъсваем капацитет за доставки на азерски газ през гръцката мрежа, който е в сила за следващите 9 месеца. „Ще внасяме по-големи количества, когато е възможно. Поехме този риск, компромисното решение бе взето и от двете страни – те ще доставят повече, а ние – ще резервираме по-голям прекъсваем капацитет“, обясни Павлов. И допълни, че ще ползваме толкова азерски газ, колкото са възможностите на доставчика и мрежата.

По отношение на изтичащия договор за доставки от „Газпром“ в края на следващата година, „Булгаргаз“ вече се готви за старта на преговорите за подписването на нов. Но предупреди, че в това отношение няма нищо сигурно, тъй като руската компания може да не избере „Булгаргаз“, а друга компания, която да доставя техния газ в България.