Доларът в отстъпление под натиска на покачващите се цени на енергията

Очакванията за промяна на паричната политика от големите банки и лавинообразното покачване на цените на енергията в условия на повишаваща се доходност на американските облигации пряко влияят на валутните пазари през последните дни, вкл. и в сряда, обобщава „Ройтерс“.

За втора поредна сесия американският долар променя тренда си – да стартира търговията в Азия с повишаване и още в началото на търговията в Европа да се понижава.

Индексът ICE Dollar, който проследява динамиката на зелените пари спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.09%, докато по-широкият индекс на WSJ Dollar, в който са включени 16 валути, спадна с 0.04%*.

В същото време доларовият индекс остава близо до максималната си стойност от началото на ноември миналата година на фона на нарастващата доходност на щатските облигации поради увеличените очаквания за предстоящото начало на ограничаване на мерките за стимулиране на икономиката от Федералния резерв на САЩ (Фед ), както и от други централни банки.

Президентът на Фед Джером Пауъл заяви във вторник, че регулаторът е изпълнил почти всички критерии, за да започне да ограничава стимулиращите мерки, но повтори очакванията си, че инфлацията ще започне да се забавя с течение на времето.

В изявлението на Пауъл, подготвено за сенатската комисия по банкиране, жилищно строителство и градска среда, се казва, че инфлацията в САЩ вероятно ще остане висока през следващите месеци, но след това ще започне да се забавя. Ръстът на инфлацията, подхранван от проблеми във веригите на доставки и други фактори, свързани с възстановяването на икономическата активност след пандемията на коронавируса, се оказа по -дълъг и по -значителен от очакваното, пише още в изявлението, с което разполага „Ройтерс“. Въпреки това Пауъл подчерта, че е уверен във възможността инфлацията да се върне към целта за Фед от 2%.

Междувременно министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заяви, че американската икономика се намира в „крехко, но бързо възстановяване“ от рецесията, причинена от пандемията на коронавирус. Въпреки сегашното забавяне на растежа на заетостта и потребителските разходи поради разпространението на новия щам Delta на коронавируса, тя все още очаква пазарът на труда да се върне към нивата си от преди пандемията през следващата година.

Доходността на държавните облигации на САЩ нарасна напоследък - като лихвата на 10 –годишните дългови книжа се повиши с 25 базисни пункта в пет поредни сесии до 1,55548% - тъй като намаляването на стимулите от Фед се очертава да започне преди края на годината, а инфлацията започва да изглежда по-стабилна, отколкото се предполагаше. „В сравнение с оптимизма в началото на годината, в момента пазарите са обхванати в здрач с наближаването на края на 2021 г.“, заявиха банковите анализатори на Deutsche Bank, като подобриха прогнозите си за долара и препоръчаха да се заложи на еврото в средносрочен период.

„Постоянно стагфлационната динамика - по-нисък икономически растеж при решителна позиция на Фед да намали стимулите и да увеличи основните лихви в началото на средващата година, оставя малко място за низходящ тренд за долар“, прогнозират анализаторите от Deutsche Bank.

Поундът преодоля удара, нанесен му във вторник и нарасна с 0.08% до 1.3545 щатски долара , тъй като загрижеността за икономическото въздействие от недостига на газ и недостига на гориво по бензиностанциите в Обединеното кралство сринаха британската валута с 1.2 процента за един ден спрямо по-силния долар, което е най-големият дневен спад на паунда от повече от година.

Еврото се повиши минимално с 0.08% до 1.1682 щатски долара, но спадна спрямо паунда с 0.10% до 1.1594 евро за един паунд.

Само към новозеландския долар щатската валута е с повишение спрямо трите си съименника, като нараства с 0.09% до 1.4384 „кивита“ за един американски долар. В същото време спрямо австралийския и канадския долари, щатският долар спада с 0.18% до 1.3791 австралийски долара и с 0.07% до 1.2676 канадски долара за един амирикански. При втория понижението се свързва с поевтиняването на петрола, както и при норвежката крона, която се повишава с 0.22% до 8.6451 крони за един американски долар.

Днес се очаква ръководителите на четирите големи централни банки в света – на еврозоната, САЩ, Великобритания и Япония, да участват във виртуален форум на Европейската централна банка. И ако миналата година участието им беше белязано от еднакви намерения за предотвратяване на най-лошата здравна криза, техните стратегии за излизане от нея вече се различават.

Това доведе до сериозни разногласия както в Европа, така и в САЩ относно колко инфлационен риск трябва да понесат централните банки, докато се опитват да компенсират бавното повишаване на почти всички потребителски цени и дали светът след пандемията ще работи както преди.

Различията в политиките между големите централни банки в света могат да повлияят на пазарите по света, променяйки капиталовите потоци, валутните курсове и търговските модели. Възможно е дори да има ограничения за това докъде може да стигне централна банка като Фед при нормализиране на политиката или повишаване на лихвените проценти, ако големи партньори като ЕЦБ не се движат в същата посока.

И въпреки че са в началото на прехода от пандемията, но вече се появяват различия, обобщава „Ройтерс“.

*Валутните курсове са актуални към 9:30 часа българско време.