Държавната подкрепа за бизнеса заради скъпата енергия няма да пристигне навреме

Мерките на служебното правителство за подкрепа на бизнеса заради енергийната криза може да се окаже крайно ненавременна. Вписването в бюджета на мярката за помощ от 50 лв./Mwh за първите шест месеца на 2022 г. не означава, че тя непременно ще мине през новия парламент, който ще бъде излъчен след изборите на 14 ноември. Това заяви Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори пред Bloomberg TV България.

"Може да се надяваме на компенсации най-рано от януари месец - тук не стои въпроса дали мерките са достатъчни, а дали са навременни. Януари дали ще има на кой да ги дадат - в момента не само голямата индустрия е притисната от високите цени, това важи и за малките и средни предприятия. Тежката и енергийно интензивна индустрия може да намери някакви резерви, но малките и средни предприятия нямат такива, за да да изкарат три месеца до очакваната компенсация."

Мярката може да стане реалност в момента само след нова актуализация на бюджета, за което трябва действащ парламент. обещанието на служебното правителство, че тя ще влезе и в бюджета за 2022 г. не действа успокояващо на бизнеса, коментира Найденов.  

"Не знаем какви ще са нагласите на народните представители и като имаме предвид кога се очертава да се конституира парламента, виждам риск да няма време да се гласува бюджет за 2022 г."

Мярката изглежда доста равномерна, но смятаме че тя трябва да бъде по-фокусирана за енергоинтензивните предприятия, каза Найденов и даде пример за ВИК фирми в Североизточна България, които доставят вода основно с електрически помпи, чийто печалби едва покриват сметките й за ток.

"Някои компании биха могли да прехвърлят увеличението на крайните потребителите, но някои не могат, защото тяхната продукция се търгува на борсови цени." 80% от индустрията в България работи за износ - възстановяването на икономите донесе поръчки по сключени договори при други цени на енергоносителите, а тези поръчки трябва да се изпълняват, каза Найденов.

"Смятаме, че в възможно да се организират отделни търгове за индустрията, за да може тази енергия да достигне до крайните потребители. Самият ни енергиен пазар е леко изкривен - 80% от търгуваната енергия се търгува на пазара "Ден напред", а в Европа този дял е 20%-30%", каза Найденов.

Тази липса на дългосрочно предлагане и влизането на цените в производствените разходи допълнително ограничава предприятията в осигуряването на необходимите им количества.

"Предлагането на по-малки пакети по дългосрочни договори на фиксирани цени може да се случи бързо, но ние нямаме гаранции, че тези пакети ще достигнат до крайния потребител", и че няма да бъдат изкупени от големите играчи на пазара, коментира Найденов.

Подобна "краткосрочна и временна мярка" на свободния пазар ще помогне на крайните потребители, които в момента "носят почти изцяло пазарния риск" от повишаването на цените, смята Найденов.

Според него КЕВР трябва да засили пазарния надзор - не само за поведението на участниците, но и да следи как функционира пазара и дали има равнопоставеност там.

В коментар за цените за битовите потребители, Найденов заяви, че "вече сме закъснели с мерките за енергийна бедност не чрез цената на тока, а чрез социалната система на страната. По-добре е тези проблеми да бъдат решени сега преди 1 юли 2024 г., когато всички битови потребители трябва да излязат на свободния пазар."