Правителството е готово с мерките за финансови компенсации на бизнеса за цените на електроенергията в размер на 600 - 650 млн. лв.

Компенсации на бизнеса чрез определени мерки в размер на 600-650 млн. лв. или около 50 лв. за MWh (за изразходвана енергия) обяви служебното правителство.  Те обаче няма да могат да бъдат осъществени веднага, тъй като изискват или нова актуализация на вече актуализирания бюджет за настоящата 2021 г. или залагането им в новия бюджет за 2022 година.

Това стана ясно от изявлението на служебния премиер Стефан Янев, след заседание по-рано днес в Министерски съвет с участието на председателя на КЕВР Иван Иванов и министрите на финансите и енергетиката Валери Белчев и Андрей Живков.

Бизнесът в България през миналата седмица в лицето на АИКБ настоя за финансови компенсации от порядъка на 70 лв. за MWh за зимния сезон.

Премиерът Янев се ангажира, че мерките са и в посока на гарантиране на необходимостта от достъп на всички потребители до електрическа енергия при това в добър ценови диапазон. Основните мерки са три, обясни министър-председателя.  Схемата за финансови компенсации за бизнеса е разработена с Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Втората мярка касае въглеродните емисии, а третата – клирингова къща, която да обслужва БНЕБ.

„На първо място темата с т.нар. финансови компенсации, която се обсъжда от известно време и която касае именно бизнес потребителите – разработена е вече схема с КЕВР и тази схема урежда възможността за такъв вид компенсации за предстоящите зимни месеци, включително и първата половина на следващата година“, каза Янев. 
Той  уточни, че средствата, които са по тази схема ще бъдат заложени в бюджета за 2022 година. „Надяваме се новоизбрания парламент през ноември да се занимае с тази тема заедно с приемането на бюджета за следващата година. Възможно е да прецени, че е необходима актуализация и за тази година, така че тези компенсации да важат включително и в следващите месеци до края на годината“, обясни той. 

 „От гледна точка на това, че финансовият ресурс за тези компенсации е в държавата, в държавните дружества за производство, механизъм съществува, единственото особено при този механизъм е че трябва да стане разплащането през държавния бюджет в този смисъл говорим за бюджет 2022 или актуализация в последния месец декември на настоящия бюджет“, допълни премиера. 

„Иначе, пак повтарям финансовият ресурс е осигурен от свръхпечалбите на държавните дружества, производители в енергетиката“, каза той.

В тази връзка по-късно и финансовият министър Валери Белчев обясни, че поради нормативни ограничения няма как средствата за последните три месеца на настоящата година да бъдат отпуснати сега, въпреки че средства има.  

Втората дългосрочна мярка, обявена от Янев касае намиране на компенсаторни механизми за цената на въглеродните емисии. 

„Втората мярка, която смятаме да предприемем е изработване и утвърждаване на национална позиция, която да служи в рамките на ЕС за по-гъвкава общоевропейска политика по отношение на компенсаторните механизми за държавна помощ, или за временно намаляване на тежестта на цената на така наречените въглеродни емисии, които се калкулират в цената на електричеството“, каза той. 

Третата мярка, върху която се съсредоточава служебния кабинет е с изработването на наредба за клирингова къща в помощ на БНЕБ.

„На трето място, Министерство на финансите съвместно с БФБ и Министерство на икономиката да приеме и обнародва Наредба за създаване на клирингова къща. Тоест това е механизъм, който съвместно с БНЕБ ще работи за балансиране на интересите на производители, търговци и клиенти на електрическа енергия. По този начин ще създаде условия за гъвкав пазар и намаляване на финансовия риск на отделните участници в този пазар.  Разбира се, заедно с тези дългосрочни мерки обмислихме и някои краткосрочни мерки, които преди всичко са свързани с дейността на КЕВР“, каза Янев.

Краткосрочните мерки за намаляване на тежестта на цените на електрическата енергия върху бизнеса върху БЕХ и Министерство на енергетиката се прехвърля отговорността за предлагане на нови позиции за дългосрочни договори. Както каза Стефан Янев, става въпрос за предлагане на свободния пазар на „т. нар. три и шестмесечни договори“.  По думите му, това трябва да са „пакети, подходящи за малки потребители на енергия, така че малките средни предприятия да бъдат подпомогнати по този начин с по-добър достъп на пазара и съответно на цени, които по-лесно могат да договарят“.  

„Разбира се, това е начин да се стимулират и крайните клиенти директно да търгуват на борсата и да имат пряко достъп и да не зависят от търговци, които не бих казал спекулативно, но имат възможност да предлагат на по-високи цени“, допълни той. В тази връзка по-късно Янев обясни, че това означава разбиване на един пакет от 300 МВт, предлаган от дадена централа на по-малки обеми. По думите му именно с тази цел вчера е бил спрян такъв търг на АЕЦ „Козлодуй“. 

Сред една от най-важните инициативи, обявени от финансовия министър Белчев е ускоряване на форуърдния пазар в България. Инициативата ще бъде стартирана заедно с БНЕБ и ще цели сключване на по-голям брой форуърдни сделки, така че да се избегне зависимостта от подобни ценови скокове в бъдеще. „Форуръдния пазар в България е малък, ако постигнем 60 % ще имаме една нормална търговска платформа, от която да се възползват всички“, обясни той. 

Служебният кабинет залага и на засилване на ролята на КЕВР. 

На първо място по думите на премиера Янев мерките предвиждат „засилване на регулаторния контрол на КЕВР по отношение на влиянието върху целия борсов пазар“.

„Това касае въпросът с издаването и прекратяването на лицензии, правила, необходимите санкции при нарушаване и други детайли. По подобен начин ще бъдат изследвани и правилата за работа на енергийната борса“, допълни той и уточни, че се предвижда и „временно преустановяване на застрахователните гаранции като инструмент, който да бъде използван“. 

Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна обясни, че регулаторът в рамките на следващия 1 – 1,5 месеца ще направи промени в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, с цел осъществяване на по-добър контрол по изпълнение на лицензионните задължения. В частност по-строгите мерки ще касаят търговците. На второ място ще се работи и по корекции в методиката за цената на балансиращата енергия. 

Председателят на енергийния регулатор обясни, че битовите потребители, които са на регулирания пазар не трябва да се притесняват за цената на електроенергията през следващите три месеца. Промяна на цените обаче ще има от 1 януари, стана ясно от думите на Иванов. Той обаче не се ангажира, с каквато и да е прогноза за корекцията, обяснявайки това със силната волативност, както на европейските пазари, така и на БНЕБ. Обеща обаче „КЕВР да търси решения“. В същото време  не спести двата основни фактора, от които зависи това бъдещо решение – цената на газа и на въглеродните емисии. 

В рамките на изявленията пред медиите, министърът на енергетиката Андрей Живков в отговор на въпрос за поисканата му оставка обясни, че не вижда основания за това.

„Всички тези мерки се очаква да дадат допълнително успокояване на пазара и той да е по-адекватен на всичко това, което се случва около нас без претенции, че ще бъдем в състояние да влияем на световните тенденции“, коментира по-рано министър-председателя. Междувременно в общия преглед в самото начало той отбеляза, че цената на електроенергията, постигана на БНЕБ е устойчиво по-ниска от тази на другите пазари. След Полша. 

Премиерът коментира също така, че е време да се седне на една маса и да бъде решено какво ще се случва с българската ядрена енергетика и в частност с проетът АЕЦ “Белене” и изграждането на нови мощности на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.

Още по темата: АИКБ иска компенсация за бизнеса от 70 лв. за MWh през зимния сезон, в опит да се спасят предприятията