L'Espresso: Грешките на Европа и изнудването на Москва: ето защо енергията става все по-скъпа

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
416
article picture alt description

L'Espresso: Грешките на Европа и изнудването на Москва: затова енергията става все по-скъпа
Автор: Vittorio Malagutti

Ограниченията на вредните емисии, наложени от Брюксел, предизвикаха повишение на цената на газа. И Русия се възползва от това, отклонявайки част от доставките, предназначени за страните от ЕС на изток. Този порочен кръг става все по-труден за прекъсване, причинявайки огромни щети на гражданите на Европейския съюз и околната среда, твърди авторът на статията. 

Има хора, които разчитат на руснаците. „Ще минат няколко месеца и газа от Москва отново ще изобилства в доставките за Европа“ – това се повтаря като успокоителна мантра в търговските зали на борсите за енергийни ресурси. С една дума, Владимир Путин стана дядо Мраз, на него се възлагат последните надежди за разрешаване на почти безпрецедентната криза на този пазар. Тази криза рискува да унищожи промишленото възраждане след краха, предизвикан от коронавируса.

Факт е, че от март тази година цената на природния газ, суровината, което е в основата на почти две трети от потребяваната електроенергия в Италия се увеличи повече от три пъти. От примерно 18 евро за киловатчас от началото на пролетта ние стигнахме до над 60 евро през третата седмица на септември. Сравнение с месеците на паднемията, когато заради липсата на търсене цените се сринаха до 6-7 евро ще е неравностойно, но ако се съпоставят с цените от 2018 г. и 2019 г., настоящото повишение преодолява прага от 100 процента. 

Както може да се прогнозира, последствията от този скок ще се отразят върху сметките за електричество. Министърът на енергийните реформи Роберто Чинголани заяви, че през последното тримесечие на годината поскъпването за домакинствата ще е 40 процента. Що се касае до предприятията, то най-уязвими сектори са тези, при които производственият процес изисква високо ниво на потребление на енергия. 

Неслучайно първите тревожни сигнали прозвучаха преди няколко седмици, идващи  от страна на фабриките за хартия и производителите  призоваваха за помощ от правителството. Проблеми се предвиждат и за стоманодобивната промишленост. Дори асоциацията на хлебопроизводителите взе предпазни мерки във връзка с предстоящото поскъпване в сектора. 

Но въпросът не се ограничава само до газа. През последните месеци рязко скочиха таксите на така наречените „разрешителни за замърсяване“ (за вредни емисии), които производителите на енергоносители трябва да плащат, за да компенсират собствените си емисии от СО2. Започнаха активни финансови спекулации, свързани конкретно с тези ценни книжа, като се залагаше на предстоящо увеличение на цените, заради въведени от Брюксел ограничения, целта, на които е намаляване на емисиите на СО2 в Европейския съюз с 55 % до 2030 година. 

В бъдеще замърсяванията ще струват още по-скъпо, а компаниите, занимаващи се с производство на енергийни ресурси ще се сблъскат с ново бреме – те ще бъдат принудени да придобият делени сертификати по постоянно растящи цени. Тези разходи в крайна сметка ще намерят отражение в сметките на потребителите, домакинствата и предприятията.

Двойното повишение на цените – на газа и емисиите от СО2 възобнови споровете относно ЕС, който много коментатори обвиняват за това, че си е поставил амбициозни цели за опазване на околната среда без оценка на краткосрочните последствия от тази политика. Решенията на Брюксел фактически бяха в подкрепа на това, че е по-малко изгодно преминаването на електроцентралите на твърде скъп газ, вместо изоставянето на по-замърсяващите въглища (в чиито цени също имаше сериозно покачване).

При такова развитие на събитията става все по-трудно постигането на поставените от ЕС цели за намаляване на емисиите. Ако се очертава такъв сценарий през следващите години, то е доста лесно да си представим, че дори разрешителните за замърсяване ще поскъпват, тъй като броят на производителите на енергия, принудени да ги закупуват, ще се увеличи, за да компенсират увеличението на емисиите. Увеличаването на таксите ще привлече финансови инвеститори, които от своя страна ще добавят масло в огъня с нов ръст на цените. Това е омагьосан кръг, излизането от който не се вижда и парадоксът е, че отговорност за това носи именно европейската политика. 

Тежестта от тази ситуация ще падне върху околната среда, тъй като перспективата за края на изкопаемите горива се губи в мъглата на далечното бъдеще, пълно с неизвестни. Тези перспективи са точно обратното на това, което Европейският съюз беше предвидил и планирал. 

„Европейският съюз допусна сериозни грешки в своята политическа и търговска оценка на ситуацията“, критикува Масимо Николаци, мениджър, работил в продължение на много десетилетия в петролния сектор и автор на есе за геополитическата динамика на енергетиката. Той обяснява: „Европа иска да мине без газ, както и без всички други източници на енергия, замърсяващи атмосферата, но засега не може да разчита на надеждна алтернатива, започвайки с възобновяеми източници. Руснаците са наясно с това и те, използвайки силната си позиция на пазара, спират доставките, провокирайки покачване на цените. "

Брюксел от своя страна и досега отхвърля подобна критика по свой адрес. Във вторник, 14 септември в защита на европейската крепост се изправи Франс Тимерманс, вицепрезидент на Европейската комисия. „Само една пета от настоящото повишение на цената на енергоносителите може да бъде свързана с цената на емисиите от СО2, останалото е следствие то дефицита на пазара“, заяви той в изказването си пред Европейския парламент.

Продължителната вълна от повишението на цените стартира от началото на годината от Далечния Изток, който отне част от доставките от втечнен природен газ, традиционно насочени към Стария свят. Междувременно, докато Норвегия ремонтираше дейностите в заводите си, потоците от север също намаляха. Така стигнахме до летните месеци, когато Европа обикновено купува газ за съхранение преди зимата. Нарастващото търсене се сблъска със спад на предложенията и в резултат много страни се борят да увеличат запасите преди настъпването на студеното време. 

Върху крайната цена влияе и допълнителната тежест, наложена изключително на Италия, благодарение на която някои партньори от ЕС и преди всичко Германия успяват да намалят транспортните си разходи. „Правителството има уникалната възможност да се справи с този проблем чрез нов газов пакет, който ще бъде обсъден в Брюксел“, казва Масимо Бекарело, професор по икономика на околната среда в Миланския университет Бикока. В противен случай, твърди Бекарело, „италианската цена на газа ще бъде индексирана по стойността на газа в Германия плюс облагане с транспортни мита, което ще засегне конкурентоспособността на италианската икономика“. 

Трябва да се каже, че от гледна точка на Рим, ситуацията към настоящия момент е по-малко тревожна, предвид разположението на полуострова хранилища с обща вместимост от 13 милиарда куб метра, които към днешна дата са запълнени до 80 процента срещу почти 55 процента на хранилищата в Германия. Освен това от ноември миналата година нашата страна може да разчита в това число и на допълнителни потоци (засега това са около 4 млрд. куб м), постъпващи по Трансадриатическия газопровод, против строителството, на който се обявиха защитници на околната среда. 

Като цяло обаче Европа изпитва крайна нужда от газ. Работата е в това, че Русия, най-големият доставчик на газ, в това число и за Италия (покрива около 40 % от нуждите) към настоящия момент не е готова да удовлетвори исканията на крайните си клиенти. Отношенията с Москва се затрудняват от въпросите около „Северен поток 2“ – новият газопровод с възможност за доставка на 55 млрд. куб м газ годишно през Балтийско море до Германия, а оттам и до останалата част на Европа, заобикаляйки Украйна. Срещу проектът отдавна се противопоставят от САЩ, но американското вето в известна степен отслабна, когато новата администрация постигна споразумение с Берлин. 

Така  на 10 септември Газпром, основният руски производител в енергийния сектор, обяви завършването на инфраструктурата, която според критиците увеличава зависимостта на Европа от Русия. С това обаче играта няма да завърши. "Северен поток 2" ще заработи след няколко седмици, а "Газпром" побърза да уточни, че няма намерение да увеличава към момента доставките. В най-добрия случай потоците, предназначени за други страни, ще бъдат пренасочени през Балтийско море. Така че почивка няма да има и цените ще продължават да растат. При тези темпове на газовия фронт изглежда, че предстои много гореща зима. И този път това  няма нищо общо с изменението на климата. 
 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща