Евростат не знае колко стари автомобили се карат в България

Страната ни е единствена в ЕС с намаляващ брой регистрирани леки коли между 2015 и 2019 г.

Климат / Свят
Кристиан Костурков
465
article picture alt description

Официалната европейска статистика не знае колко са старите автомобили, които се карат в България. Или поне що се отнася до последните изнесени данни за състоянието на автопарка в ЕС, които се отнасят до 2019 г. Според изнесеният днес доклад на Евростат, Полша е държавата членка на ЕС с най-голям дял на коли на над 20-годишна възраст. Техният дял там е 37.9%. Всеки интересуващ се от темата у нас знае, че българският автомобилен парк на тези години е много по-голям. Но се оказва, че Евростат няма данни за възрастта на регистрираните у нас коли за 2019 г. Макар това да не е успокояващо, статистика на ЕС не разполага с такива още за Гърция, Словакия и Исландия.

Както стана ясно, според наличните данни, Евростат определя като най-стар автопаркът на Полша. На второ място се нарежда Естония, където 31.5% от колите са над 20-годишни. Трета е Финландия с 26.9 на сто такива автомобили, а след нея е Литва с 22.6%. Макар и данни в Евростат да няма, според нашите към края на 2020 г. делът на автомобилите над 20 години в България вее е 48%. Така че със сигурност ще заемем първото място в ЕС, когато европейската статистика получи данни за нашата страна. Освен това не се очертава и в близко бъдеще да променим мястото си в класацията, тъй като колите над 15-годишна възраст у нас са 70 на сто, а най-новите – до 5 години – едва 6 на сто.

От другата страна на класацията са Ирландия, Люксембург, Белгия и Дания. Там е отчетен най-голям дял на нови автомобили на възраст до 2 години. Според Евростат те са 28.8, 23.7, 22.9 и 22.6% от регистрираните в съответната държава. Приблизително по същия начин изглежда челото на класацията и ако се погледнат колите на възраст до 5 години, само че в това отношение Люксембург има лек превес пред Ирландия.
Едва ли някого ще изненада и фактът, че по ръст на продажбите на нови автомобили България ще е на последно място. Особено като се вземе предвид срива на и без това изключително малкия пазар на такива в България. В това отношение обаче Евростат има данни и те показват, че сме единствената държава в Евросъюза, която в периода 2015-2019 г. сме отчели спад в броя на регистрираните леки коли от цели 11% (данните включват и нови, и втора употреба – бел. ред.). Което само доказва тезата, че засега ще продължим да сме с най-стария автопарк. Точно обратно обаче стоят нещата в съседна Румъния, която излиза на челна позиция по увеличение на автомобилния си парк. През разглеждания 5-годишен период северната ни съседка заема челно място с 34% ръст на регистрираните леки автомобили. Втора е Литва, където те се увеличават с 20 на сто, следва Унгария с 19%, а Словакия и Полша отбелязват ръст от по 18 на сто.

В продължение на поне 30 години Люксембург регистрира най-високия процент на моторизация сред държавите членки на ЕС. Така и през 2019 г. в този град-държава има по 681 леки автомобила на всеки 1000 жители. От Евростат обаче отбелязват, че тази цифра вероятно се влияе от чуждестранните работници, които не са граждани на Люксембург, но използват служебни автомобили, които са регистрирани там.

На второ място по моторизация за 2019 г. се нарежда Италия, където на всеки 1000 жители се падат по 663 автомобила. Трети е Кипър с 645 коли, четвъртото място си поделят Финландия и Полша, като и в двете на 1000 жители се падат по 642 коли.

И макар Румъния да води класацията по ръст на регистрираните коли през последните години, тя все още заема дъното на класацията по брой такива на 1000 души население. През 2019 г. в северната ни съседка са отчетени по 357 автомобила. Следващото място се заема от Латвия с 381 коли на всеки 1000 души, а трета е Унгария с 390.
Що се отнася до броя регистрирани коли за цялата 2019 г., челните 3 места заемат трите най-големи пазара на нови коли в ЕС. Лидер е Германия с близо 48 млн., следвана от Италия с 40 млн. и Франция с 32 млн. новорегистрирани леки автомобили.

От Евростат отбелязват, че през последните години редица държави-членки предлагат програми, подкрепящи покупката на нови автомобили с ниски емисии, като същевременно стимулират собствениците и да бракуват старите си коли. Цел на тези програми е обновяването на автопарка с по-екологичен и щадящ околната среда, като от друга страна стимулира и икономиките. Според анализа на Евростат тези програми са определено са оказали влияние върху възрастта на автопарковете в отделните страни. От статистическата служба на ЕС отбелязват обаче, че такива стимули се прилагат в по-малко от половината държави-членки. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща