Европейският енергиен преход – смяната на модела на неограниченото потребление попадна в задънена улица

Декарбонизацията може да се случи, но само ако някои европейски чиновници надскочат ината си

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1129
article picture alt description

Казват, че в момента човечеството живее по модела на неограниченото потребление. Казано иначе – по модел допускащ голямо разхищение. Това ще се промени скоро. Предстои този модел да отиде в миналото и да бъде заместен от регулиран и доста по-обран пазар. Това, преведено на по-достъпен език, по своята същност е моделът на енергийния преход, свързан с преминаването на световния енергиен сектор от изкопаеми горива за производство и потребление на енергия (въглища, петрол, газ) към възобновяеми енергийни източници – вятърни и слънчеви мощности, както и литиевойонни батерии за съхранение на енергия. Моделът в Европа обаче попадна в задънена улица. Изход има, но има и проблем.

Енергийният преход е в своето начало, но през последните месеци се сблъсква с неподозирани трудности. Не заради държавите, не заради намеренията, а просто, защото компаниите от една страна са изправени пред финансови ангажименти към акционерите и наетата работна сила,  изисквания за декарбонизация и в същото време трябва да останат достатъчно устойчиви, за да запазят пазарните си дялове и конкурентоспособността. Анализаторите, които следят много отблизо тежката индустрия и добивните компании, особено в сектора на металите, които ще имат ключово значение за енергийния преход, са доста предпазливи. Според тях ниското ниво на предвижданите капиталови разходи поражда съмнение за ефективни доставки на суровините, толкова важни за енергийния преход. 

Така от едната страна в навечерието на срещата на високо ниво за климата, която предстои да се случи през октомври в Глазгоу (COP26)  ще бъдат политиците  с обещанията си за държавна подкрепа, но и със заплаха за санкции. От другата – индустрията, която живее в реалността на всекидневния сблъсък на много важни за оцеляването и просперирането й ежедневни затруднения.

Моделът на неограниченото потребление

Казват, че в момента човечеството живее по модела на неограниченото потребление. Или казано иначе – по модел допускащ разхищение. Това ще се промени скоро. Става въпрос за промяна, която тръгва от добива на суровини, преминаване през цялата верига на производство и доставки на енергия - до джоба  и трапезата на крайните потребители. 

Тук идва сблъсъкът между политическите амбиции и хората, които държат парите – инвеститорите. А те са сдържани. Защо ? Отговорът е прост – заради замяната на традиционния добив и преработка на суровини с пълното затваряне на цели сектори – въглищните например, бурно развитие на ВЕИ индустрията, пренасочване на интереса към добив и производство на метали, необходими за възобновяемата индустрия и технологиите за съхранение на енергия и на въглеродни емисии, технологичен и технически преход. Пречупено през пазара това се отразява в цените на стоките, стигащи до крайните потребители. Докато това предизвикателство не бъде преодоляно, енергийният преход няма да мине на следващо ниво. Проблемът лично потребление и собственост остава водещ и ще остане такъв още достатъчно дълго време. Това се дължи на огромната инерция на съществуващата система, която не се възползва достатъчно бързо и умело от технологичния напредък.

В тази светлина трябва да се разглежда и предизвикателството въглероден отпечатък – най-сериозното изпитание за компаниите и същевременно стопиращо инвестициите. Посочените тенденции и вече обявените изисквания говорят, че през следващите пет години компаниите, които са ангажирани с добив на суровини, ще бъдат изключително сдържани и няма да инвестират в нови проекти.  Причината – необходимостта от огромни инвестиции, липса на сигурност за тяхната възвращаемост, огромната разлика в готовността на отделните страни членки да реализират в определените срокове целите, заложени в Зелената сделка. Посоката е ясна, но пътят е труден и докато едни от страните  - вече са много напред в безвъглеродния преход и имат достатъчно ресурси за реализирането му и готовност да се адаптират към рекордните цени на енергията, други се движат с бавно темпо, а трети, като България, тепърва тръгват към постигането на нулеви нива без достатъчно ресурси, без ясна визия и на ръба на  нарастващо икономическо и социално напрежение заради високите цени на газа и тока. 

Системата за търговия с емисии 

За да се случи преходът, светът трябва да е наясно колко са емисиите, които трябва да бъдат съкратени, така че да бъде намалено глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Различните страни имат своите цели. Европа издигна програмата Fit for 55  или намаляване на емисиите с 55 % от нивото от 1990 г. 

Според сценария на една от най-големите световни компании WoodMackenzie, за да се ограничи средното глобално затопляне до два градуса над нивата от преди индустрията ще трябва да бъдат извадени около 17 000 милиона тона емисии на еквивалент на CO2 (Mt CO2-e) световната икономика до 2040 г. в сравнение с нивата през 2020 г. До 2030 г. необходимото намаление е „само“ 7 500 Mt CO2-e, но се определя като огромна цел предвид факта,  че прогнозите са за продължаващо увеличаване на емисиите поне до 2025 г. 

Изчисленията сочат, че 10 % от тези емисии се падат на секторите на стоманата и алуминия. Докато няма технология за производството им със зелен водород, намаляването на емисиите остава под въпрос. 

По веригата на суровините стигаме и до основния сектор, на който се залага – електрификацията на транспорта или замяната на настоящите двигатели с вътрешно горене с електрически превозни средства. Някои от прогнозите са за достигане на продажби на електромобили до 20 млн. броя през 2025 г. и 50 млн. броя през 2050 г. Други обаче настояват за удвояване, ако наистина светът се придържа към целите за декарбонизация. Но тук се връщаме на сценария за суровините от една страна и възможностите за производството им от друга. Връщаме се към въпроса за сдържаността на инвеститорите. Връщаме се към въпроса за техния скептицизъм по отношение на принципа – замяна на добива на суровини с преработката. 

Така противоречията на системата се събират в принципите, заложени от една страна в системата за търговия с емисии и въглеродният данък от друга. При първата противоречието идва от това, че от една страна въглеродните емисии са евтини за купуване, а от друга, че няма покритие в системите за търговия с емисии. Пречупено през въглеродния данък това означава, че емисиите трябва да струват не както е в момента около 60 евро за тон, а почти два пъти по-скъпо, за да имат покритие. Докато тази разлика не бъде преодоляна енергийният преход ще остане стопиран. 

В задънена улица

Днешната реалност в частност в Европа показва ясно – държавите не са готови за енергийния преход така, както искат политиците. Еврокомисарят Франс Тимерманс подчерта наскоро, че високите цени на енергията трябва да ускорят енергийния преход. 
От другата страна застанаха анализатори, според които високите цени на енергията ще го забавят. 

Редица европейски страни настояха за намеса от страна на ЕС за стопиране на цените на въглеродните емисии. По-късно други поискаха и намеса за намаляване на цените на газа. В България компаниите от индустрията се възпротивиха на цените на електроенергията. 

Последните данни за структурата на производство на електроенергия и интензитета на въглеродните емисии изкарват на първо място по по-ниски цени държави като Полша, България, та дори и Германия, които залагат на въглищата. С една дума – енергийният преход, пречупен през погледа на потребителите, е за преразглеждане на принципа за потреблението. 

Административната намеса на пазара, независимо дали е на европейско или национално ниво, само ще задълбочи кризата. Изходът от задънената улица ще стане не само по-труден, но и много скъп. Инфлационните процеси, породени от суровинния сектор, които днес тревожат света, в това число и всяка държава в Европа, ще се задълбочат. 
Европейският съюз се сблъсква и ще продължи да се сблъсква с трудности, главно поради нежеланието си за преразглеждане на принципите си за енергиен преход и нулеви емисии като включи във визията си ядрената енергетика. Прегледът на ценовите нива, които са резултат от  възможностите и реалностите на националните икономики  не само през последните месеци, но и през годините,  води до извода, че рискът от задържане на енергийния преход може да бъде преодолян с помощта на ядреното производство на електроенергия. Без нея няма как да се случи електрификацията. Това може да е и от полза за модела на неограниченото потребление. В противен случай инатът на някои европейски чиновници може да им изиграе лоша шега. Цените на борсите от август и септември са само първият сигнал. 
 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща