България 36-а по икономическа свобода в света, в застой сме над 10 години

Според последното изследване за нивото на икономическа свобода в света за 2021 г. България се нарежда на 36-то място от 165 държави и територии. Това показват данните от публикуваният днес анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ) съвместно с канадския институт „Фрейзър“.

Трябва да се отбележи обаче, че тазгодишното издание е базирано на данни от 2019 г., тъй като те са последните налични и сравними за целия свят. От тях става ясно още, че по отношение на показателите за икономическата свобода нашата страна отбелязва застой вече над 10 години. Поради което и отстъпва с 4 позиции назад в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Паралелно с това за поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Нова Зеландия, Швейцария, Грузия, САЩ, Ирландия, Литва, Австралия и Дания. На дъното са Венецуела, Судан и Либия.

Резултатът на България достига 7,76 точки от максималните 10. В сравнение с миналогодишното издание резултатът на България се повишава с едва 0,02 точки и заради анемичното подобрение, страната губи четири позиции в общата класация за сметка на по-бързо подобряващи резултата си страни. От 1990 г. до 2005 г. икономическата свобода в България расте сравнително бързо (включително поради изключително ниската база), но през последните 10-15 години като цяло е в застой, подчертават от ИПИ.

По отношение оценките на страната ни по различните категории, формиращи цялостната, страната ни получава най-висок резултат по отношение на стабилността на парите. В нея изследването ни дава 9,66 точки, което е и най-силното представяне на България от години. Основната причина за това е наличието на валутния борд, който остава гарант за стабилността на лева. От друга страна обаче по-високата инфлация през 2019 г. леко спъва по-доброто представяне в страната. В това отношение България се нарежда до държави като Канада, Индонезия, Парагвай, Армения и Великобритания.

Втората най-добра оценка получаваме в категория Свобода на международната търговия - 8,38 точки. Сравнително високата оценка на България в тази категория е обусловена от членството на страната ни в ЕС, което води до относително високи резултати на всички страни-членки при индикаторите за мита и регулаторни пречки. Държави на подобна позиция са Белгия, Чехия, Великобритания, Словакия и Испания

Доста по-ниска е оценката на страната ни в категория „Регулации“, където получаваме 7,81 точки. В тази категория резултатите на България са разнопосочни. Сравнително ниска отново е оценката за регулациите на бизнеса, основно заради тежките административни изисквания към фирмите. Висока остава пък оценката за регулирането на кредитния пазар с голям брой банки и свободно кредитиране. Силно негативно въздействие върху оценката за регулациите на пазара на труда оказват високите изисквания за наемане и освобождаване на работници, нивото на административно определената минимална заплата и контролът върху работното време. В тази категория ситуацията у нас е сравнима с тази в Армения, Монголия, Руанда, Словакия и Италия.
Изследването ни присъжда 7,02 точки в категория Размер на правителството, като в нея през последните години резултатът ни бележи влошаване. Основна причина за това са сравнително големите разходи на държавата и високите нива на бюджетните трансфери и субсидии. От друга страна плоският данък пък ни дава плюсове, поради което България получава максималната оценка по отношение на подоходното данъчно облагане. Общата ни оценка ни нарежда до държави като Колумбия, Малта, ЮАР, Украйна и Малайзия.

Най-лоша оценка страната ни получава в категория Правна система и право на собственост - 5,94 точки. Това традиционно е най-слабата категория за нас, при която липсва качествено подобрение през последните 3 десетилетия. Особено ниски са оценките за безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост, като по всички тях страната ни е оценена с под 5 точки. Така по правна система и право на собственост България е класирана приблизително редом с Бутан, Ямайка, Монголия, Гърция и Малайзия.
И тази година индексът изследва връзката между икономическата свобода и различни аспекти на икономическия и социален живот в разглежданите държави и територии. Изследването позволява извеждането на няколко основни наблюдения: Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението; Доходът на най-бедните 10% от населението е много по-висок в държави с висока степен на икономическа свобода; Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави; Средната продължителност на живота е над 15 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните; Коефициентът на детска смъртност е почти десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните; Делът на записаните в училище деца е много по-висок в икономически свободните държави; Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
В допълнение, преди броени дни беше публикуван и регресионен анализ, който показва, че има положителна и ясна взаимовръзка между икономическата свобода и доходната/социалната мобилност, отбелязват от ИПИ.