69 процента у нас разчитат Планът за възстановяване да ни измъкне от кризата, само 41 на сто вярват на държавата за харченето на парите

Голяма част от хората в България гледат с надежда към Плана за възстановяване и устойчивост, който според тях ще ни помогне да излезем от кризата, причинена от COVID-пандемията. В същото време обаче доста по-малък е делът на българите, разчитащи на ръководството на държавата, че ще харчи парите целесъобразно. Това става ясно от резултатите от последното изследване Евробарометър. В същото време настроенията у нас леко се различават от тези за Евросъюза като цяло. Сравнено с нас по-малка част от европейците разчитат толкова много на Плана за възстановяване, а в същото време изпитващите доверие към правителствата си, че средствата ще бъдат използвани правилно, са малко повече отколкото в България.

Вероятно поради тези причини и у нас много повече хора искат по-голяма прозрачност и по-строг контрол върху харченето на средства по програмата NextGenerationEU, отколкото в останалата част на ЕС.

По-конкретно на въпроса „Проектите в рамките на NextGenerationEU ще помогнат ли за преодоляването на икономическите и социалните последствия от пандемията?“ 20% от българите са съгласни напълно, а други 49 на сто са по-скоро съгласни. Или общо оптимистите по отношение на Плана за възстановяване у нас са 69%. На фона на това в ЕС като цяло са точно 50 на сто, като по-малко от нас са и пълните оптимисти, и умерените. 

В същото време пълно доверие на властите, че ще използват средствата по Плана целесъобразно в България имат 11% от запитаните, докато в ЕС са с процент по-малко. До голяма степен доверие към държавата по този въпрос у нас изпитват 30 на сто от гражданите, докато в Общността като цяло те са 34%.

За повече прозрачност и по-строг контрол на харченето на парите у нас се обявяват 89% от хората. Сред цялото население на ЕС тези хора са 85 на сто. В тази връзка трябва да се отбележи и че българските граждани, които смятат, че ЕС трябва да отпуска средства само на държави, в които властите зачитат върховенството на закона и демократичните принципи, са повече спрямо останалите европейци. У нас категорични или по-скоро категорични по този въпрос са общо 85% от населението, докато в ЕС с 4 на сто по-малко.

Доста по-сериозни са разликите между българите и останалите европейци по отношение на това на какво трябва да се обръща повече внимание в политическо отношение в бъдеще и по-конкретно от страна на Европейския парламент. Докато у нас близо половината население, по обясними причини, смята, че основен приоритет трябва да са мерките за справяне с бедността и социалното неравенство, както и мерките за подкрепа на икономиката и създаването на работни места, то в ЕС като цяло гражданите посочват основно една тема – борбата с климатичните промени. Тя трябва да е водеща за Европарламента според 43 на сто от европейците, докато същото мнение изразяват едва 28 на сто от българите. За мерки срещу бедността и социалното неравенство се изказват 47% от хората у нас, докато за едва 32 на сто от европейците те трябва да са приоритет. Приблизително по същия начин стоят нещата и по отношение на въпроса с подпомагането а икономиката и разкриването на нови работни места. В ЕС като цяло 31% от населението иска те да са сред приоритетните политики, а у нас този процент е 43. Друго нещо, което прави впечатление, е темата за здравеопазването. Според 40 на сто от българите тя също трябва да е сред основните приоритети в политиката на Общността, докато в ЕС такова мнение изразяват 27% от хората. 

Мненията на българите и европейците се разминават още и по отношение на въпроса дали се върви в правилната посока, но като цяло оптимистите навсякъде са по-малко от песимистите. Според 24% от хората у нас страната ни се движи в правилната посока, а малко повече – 31 на сто, споделят това мнение в останалите държави-членки на Евросъюза. Точно на обратното мнение обаче са 44% от българите и 48 от другите европейци. По отношение на това накъде върви ЕС като цяло, оптимистите са малко повече и у нас, и в останалите държави-членки. Интересното е, че в личен план хората у нас, които смятат, че се развиват в правилната посока, за разлика от самата България и Евросъюза, са много повече – 40 на сто. На същото мнение са 36% от европейците. Развитие в негативна посока в личен план виждат 17 на сто от българите и 21% от европейците. Преобладаващото мнение навсякъде обаче е, че не се върви нито в едната, нито в другата посока.

Традиционно българите са по-големи оптимисти от европейците по отношение на цялостното си мнение за ЕС. Напълно положителна и по-скоро положителна оценка за Общността дават 62% от българите. Същите мнение споделят общо 43 на сто от европейците. В същото време обаче отрицателните мнения са приблизително еднакви – 18% от българите и 19 от европейците гледат по-скоро отрицателно или напълно отрицателно на ЕС. Проучването Евробарометър показва и че българите продължават да имат по-голямо доверие на Евросъюза, отколкото на собственото си правителство.