БСК иска спешни промени в Закона за извънредното положение, апелира отново и за актуализацията на бюджета

Българската стопанска камара (БСК) иска спешно да бъдат нанесени промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). За това призовават от бизнес организацията в писмо, адресирано до председателя на Комисията по бюджет и финанси в парламента Любомир Каримански и до всички парламентарни групи, копия от което са изпратени и до министрите на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков.

Повод за предложението е очертаващите се нови мерки срещу разпространението на COVID-19, ограничаващи или преустановяващи дейността на редица предприятия у нас. А паралелно с това и основателният риск в следващите месеци да няма действащ парламент, който да приема необходимите актове, позволяващи ограничените или затворени фирми да получат компенсации. Именно в тази връзка, според БСК, е необходима спешна актуализация на чл. 26б на ЗМДВИП, която да преодолее пропуски, възпрепятстващи компенсиране на търговци, чиято дейност е ограничена не със заповед на министъра на здравеопазването, а с акт на териториалните дирекции на здравните инспекции. Според БСК по този начин ще се даде възможност дори и във времена на политическа несигурност, нормативната рамка да бъде достатъчно гъвкава, за да се осигури активизиране на компенсационни механизми за бизнеса, независимо дали има действащо Народно събрание и редовно избран кабинет или не.

Бизнес организацията освен отправения призив към депутатите, предлага и конкретен вариант за промяна на въпросния чл.26б. Според БСК навсякъде в ал.1 след думите „преустановили“, „преустановяване“ и „преустановена“ трябва да се добавят съответно „или ограничили“, “или ограничаване“ и „или ограничена“. Също така навсякъде след думите „министъра на здравеопазването“ да се добав „или друг компетентен орган“. А в първото изречение след думите „за същия календарен период“ да се добави „от 2019 г., съответстващ на периода на преустановяване или ограничаване на дейността“, а думите „след 1 ноември 2021 г.“ да бъдат заличени. А в ал.2 датата 1 януари 2020 г. се промени на 1 януари 2021 г., предлагат от БСК. И апелират тази промяна да бъде припозната от народните представители, официално внесена и обсъдена в Народното събрание.

Ако парламентът приеме предложението без да нанася свои промени, въпросният чл.26б би звучал по следния начин:

Чл. 26б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 11.12.2020 г.) На микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването или друг компетентен орган при извънредна епидемична обстановка са преустановили или ограничили дейността си, се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период от 2019 г., съответстващ на периода на преустановяване или ограничаване на дейността, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване или ограничаване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2021 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена или ограничена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването или друг компетентен орган, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена или ограничена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване или ограничаване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 11.12.2020 г.) Средствата по ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2021 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки.

(3) Средствата по ал. 1 се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите.

(4) Националната агенция за приходите кандидатства въз основа на решение на управителния съвет за дейности по извършване на плащания към микро, малки и средни предприятия по ал. 1 - 3 с европейски средства въз основа на сключен договор с управляващ орган на оперативна програма съгласно условията на съответния договор.

(5) Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Обжалването на актовете не спира изпълнението им.

(6) Всички органи на изпълнителната власт предоставят на Националната агенция за приходите информацията, необходима във връзка с предоставянето на средствата по ал. 1.

В писмото си от БСК отново обръщат внимание върху необходимостта от актуализиране на държавния бюджет, за да се осигурят и средстава в подкрепа на бизнеса и заетостта до края на настоящата година.

“Време е за реални действия в подкрепа на българските предприятия и наетите в тях работтници и служители”, призовават от бизнес организацията, като добавят, че остават на разположение за допълнителни обсъждания по така направените предложения.