Петков: Втори път План за възстановяване няма да видим, да го използваме максимално, можем да удвоим икономиката си

Малка част от фирмите в България имат експортен потенциал, а от тях съвсем малка са над средноевропейското ниво. Това е огромен проблем, на който трябва да се обърне внимание. И броят им, и нивото им, задължително трябва да се увеличат. Такова мнение изрази министърът на икономиката Кирил Петков по време на заседанието на Комисията по въпросите на ЕС в парламента, на която той и вицепремиерът Атанас Пеканов, енергийният министър Андрей Живков и заместник-министъра на земеделието Георги Събев бяха изслушани във връзка с нанесените от служебния кабинет промени в Плана за възстановяване и устойчивост и предстоящото му внасяне за разглеждане в ЕК.

Петков обясни, че ведомството му е направило анализ на всичките над 300 000 фирми в България. Резултатите са показали, че едва 15% от тях имат експортен потенциал, всички останали могат да работят единствено за вътрешния пазар. Още по-лошото е, че едва 1.5 на сто от въпросните 15% имат продуктивност над средното европейско ниво. Според Петков чрез Плана за възстановяване и чрез политиката в с страната трябва да се работи за увеличаването на тези компании, да се помага да развият потенциала си, но да се преструктурира и самата ни икономика към по-иновативна, по-продуктивна, с повече експортен потенциал и по-висока добавена стойност. „Ако не всички фирми, но поне тези 15% достигнат нивото на онези 1.5% от тях, българската икономика ще се удвои“, каза Петков.

В тази връзка той отбеляза пред депутатите, че този План ще даде възможност за преструктуриране на икономиката ни, увеличаване на експортния потенциал и на добавената стойност, които именно са ключовите реформи в бизнеса, които България трябва да направи. Поради тази причина и при преработката на Плана служебният кабинет е заложил сериозно и заемното финансиране, за да може фирмите да имат стимул да се развиват, а не просто да чакат пари по грантове. „Смятаме, че вместо да се дават пари на калпак, трябва да използваме този План дългосрочно. Втори път такавая сума по този начин няма да видим, трябва да я използваме за трансофрмиране и разрастване на икономиката ни“, категоричен бе Петков.

Той допълни и че именно експортният потенциал и високата добавена стойност трябва да са основните механизми за инвестиране на средства в българската икономика. И развитието на тези два фактора е шансът да не разчитаме единствено на парите от ЕС за инвестиции у нас.

И Петков, и вицепремиера Пеканов, застъпиха сериозни идеята, включена в прекроената версия на Плана за възстановяване за повече кредитно финансиране. „Заемната част трябва да се активира. Това е евтино финансиране, макар в България да имаме исторически страх към дългове. Нo въпреки това има резон да се работи по заемната част“, отбеляза Пеканов.

От своя страна Петков отново припомни тезата си, че служебният кабинет е изпитвал страх да не станат парите по Плана за възстановяване обект на корупция и да не се харчат само „за свои хора“. Затова са заложили повече кредитен ресурс за проектите и са привлекли Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), чрез която да се гарантира, че средствата няма да отидат у някого конкретно. Той обясни, че сама по себе си банката няма да решава за кой проект да се дават пари, но тя ще бъде гарант, че те ще се харчат прозрачно и по най-целесъобразния и ефективен начин. 

Той обясни още, че идеята да се включи ЕИБ се е родила на база резултатите от програмата JEREMIE. Чрез която в българската икономика са постъпили 350 млн. евро, но реално с годините след реинвестиции сумата е нараснала до 1.6 млрд. евро. „Т.е. умножихме по 4.6 пъти средствата, защото те се рециклират. За съжаление няма такъв резултат във Фонда на фондовете – там досега са вкарани обратно само 25% от средствата“, посочи Петков.

Той даде пример и с Оперативна програма „Конкурентоспособност“ 2007-2013, по която с 1.447 млрд. лв. са били подкрепени едва 3019 компании, което представлява под 1% от общия брой на фирмите у нас. В същото време чрез JEREMIE 685 млн. лв. са стигнали до 7866 компании. „Което пак е 2% от фирмите, но е 2, не е един“, коментира още икономическият министър.

Според думите му една от трите основни цели на направените от служебното правителство промени в Плана за възстановяване е била парите от ЕС не просто да се изхарчат, а да се фокусират върху частните инвестиции. Паралелно към средствата, които ще получим за реализацията на Плана, ЕИБ ще допълни поне още толкова, които ще отидат за самите инвеститори и така ще се постигне удвояване на средствата, а рискът ще остане в ЕИБ. „С други думи това не е наш заем и тя си носи риска“, отбеляза той. И допълни, че така с едно движение страната ни ще получи одобрение от ЕК за поисканите пари, хем гарантиране на прозрачното им харчене, хем и че никой от някой кабинет в някое министерство няма да решава къде да отидат. Той подчерта, че така се постига промяна, реформа, парите ще имат револвиращ ефект, ще се постигнат повече инвестиции и така да се постигне ефектът, който се наблюдава при програмата JEREMIE, отбеляза още Петков. 

По време на дискусията стана ясно и че някои от промените от първоначалния вариант на Плана за възстановяване са били продиктувани и от желанията, препоръките и изискванията на Еврокомисията. „Към Плана имаше много стриктни изисквания, част от тях бяха от Брюксел, други – от цялостната рамка на финансиране в ЕС“, отбеляза Атанас Пеканов. Затова в новата версия са застъпени три основни направления – социалната подкрепа, декарбонизацията на икономиката и развитието на бизнеса не само чрез грантове, но и чрез заемно финансиране. Личното мнение на вицепремиера е, че е трябвало да се намери баланса между грантовото и кредитното финансиране, което до голяма степен е било постигнато при преразглеждането.

Едно от по-сериозните изисквания на Брюксел е било да се застъпи декарбонизацията в икономиката ни и в частност енергетиката, защото, според Пеканов, в последните години страната ни не е правила нищо в тази посока. По-конкретно от ЕК са ни обърнали внимание за трансформацията на комплекса „Марица Изток“. Поради тази причина служебният кабинет е включил в Плана проект за изграждането на парогазова централа там, която да бъде крачка към декарбонизацията на региона. Това потвърди и министърът на енергетиката Андрей Живков. Той отбеляза, че когато служебният кабинет е започнал разговорите с ЕК, недвусмислено са ни показали, че искат да видят в Плана проекти за плавен преход към декарбонизация на комплекса „Марица Изток“. „Брюксел е изключително фокусиран върху този регион. И понеже такива планове не са им представяни до момента, те поискаха от нас повече усилия там и да видят нещо. Това бе причината да вкараме тази парогазова мощност в Плана“, отбеляза Живков. Той допълни и че идеята за проекта е се е появила след консултации с ЕСО, откъдето са обяснили, че в района има нужда от мощност, която да стабилизира и балансира системата.  

От своя страна Кирил Петков отбеляза, че регионът около „Марица Изток“ и Стара Загора е сред най-рисковите у нас. Поради тази причина Планът е бил променен така, че в някои отношения именно този регион да се ползва с приоритет. „Опасността за него е очевадна, затова с приоритет ще се разглеждат проекти за него“, отбеляза още икономическият министър.

По време на заседанието стана ясно, че като цяло между отделните парламентарни групи, служебното правителство и присъстващите неполитически представители на бизнеса има единодушие, че Планът за възстановяване трябва колкото се може по-скоро на бъде предаден на Еврокомисията за разглеждане и одобряване. От тази гледна точка Пеканов бе категоричен, че време за писане и включване в него на нови проекти няма, а е възможно само да се нанасят някои корекции, ако те бъдат обосновани, в проектите и реформите. Мнението му подкрепи и председателя на Комисията по въпросите на ЕС Томислав Дончев. Той отбеляза, че при поява на някоя нова идея, писането на проект ще отнеме много време, защото процедурата е тежка, а може да отнеме и месеци, ако проектът ще бъде голям. По отношение на депутатски въпроси дали няма да бъде по-целесъобразно Планът да се представи за одобрение, а на по-късен етап да се искат промени или да се включват или заменят проекти, и Пеканов, и Дончев, бяха категорични, че след одобрението промени са възможни, но това няма да става никак лесно.