Жечо Станков: Пазарното обединение с Гърция в "ден напред" улеснява потребителите и търговците и няма влияние върху цените

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
5792
article picture alt description

Пазарното обединения в сегмента „ден напред“ на  гръцка граница на електроенергийните пазари между Гърция и България от момента на осъществяване през месец май досега е подложено на нападки. Нещо повече, смята се, че то е в основата на по-високите цени на електроенергията, търгувана в този сегмент на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ). Твърдението е, че първо е трябвало да се осъществи пазарното обединение с Румъния. 

В същото време сякаш се пренебрегва факта, че по-високи цени се наблюдават и на електроенергийните борси в Румъния и Унгария, които също осъществиха наскоро пазарно обединение в този сегмент. За пример с ден за доставка 27 август цената там е с 5 евро по-висока, а такава разлика се наблюдава не за пръв път. От тази гледна точка твърдението за влиянието на българо-гръцкото пазарно обединение върху ценовите нива в сегмента „ден напред“ на БНЕБ изглежда пресилено. 

„По отношение на пазарните обединения трябва да се има предвид, че там спазваме определени изисквания от страна на ЕК и по-специално на главна дирекция „Енергетика“, свързана с пазарите Имаше  и има стъпки, които трябваше да се предприемат от борсовите и електроенергийните системни оператори.  Във времето се получи така, че обединението с Гърция изпревари това с Румъния по простата причина, че колегите от Румъния и Унгария се забавиха с тяхното обединение. Технически не бяха готови“, коментира за 3eNews бившият заместник-министър на енергетиката и настоящ депутат (от ГЕРБ) Жечо Станков. 

„В тази връзка самото физическо обединение по-скоро улеснява търговците, отколкото оказва влияние върху цените. Както се вижда и на платформите, към момента с ден за доставка 27 август цената на българска територия е 109.38 евро за МВтч. Същата е и на гръцка територия. Докато на румънска е точно с 5,5 евро по-висока. Казвам, че няма влияние, защото капацитетът на гръцкия и българския пазар е 600 МВт. България винаги е била нетен износител, така че енергията винаги е вървяла от България към Гърция (и други страни от региона)“, посочи Станков. 

Той уточни, че „от 22 септември започват тестовете с Румъния и времето ще покаже дали през октомври месец ще е възможно обединение“ и на румънска граница. 
„Времето ще покаже и какво ще е влиянието на това обединение върху пазарите в региона. Но обединението като такова е изключително полезно и за консуматори и търговци – за осигуряване на достъп до енергия от различни пазари, без да се налага да играят на месечни, тримесечни и каквито и да са други търгове. Получават възможността за пренос на енергия след закупуването й“, допълни той.

На практика основните ефекти от пазарното обединение с Гърция са в осигуряването на директен достъп на потребителите и производителите на електрическа енергия на българския пазар до енергия и консуматори от съседни държави. Това от своя страна повишава конкуренцията и намалява пазарната концентрация, най-вече от страна на предлагането. За българския пазар тази подробност е от изключително значение, предвид факта, че изтече срока по делото БЕХ/електричество. Сред ефектите трябва да се посочи и повишаването на ликвидността на енергийната борса. Факт е увеличаване на търгуваната електроенергия. 

Друг е въпросът за появата на дефицит на електроенергия през периода, в който България бе обхваната от гореща вълна. 

„Оптимист съм за пазарните обединения. Опитимист съм, че с пазарните обединения се улесняват и потребителите, и търговците. Естествено създаването на по-голяма конкуренция на различните пазари ще доведе до по-добри и по-приятни цени за бизнеса, което е и основната ни цел, защото бизнеса е така да се каже гръбнака на всеки бюджет“,  коментира още Станков, като не пропусна да посочи, че според анализите по-високите цени обхващат като цяло Унгария, Румъния, Сърбия, България, Гърция, Италия. 

„Безспорно отчитам като грешка това, че ТЕЦ Марица Изток 2 не беше активирана по-рано и тази една седмица от закъснение, през която министъра не е взел така да се каже решението, за да задейства централата е загубено време, което повлия на българския бизнес и заставам зад думите, че до това можеше да не се стига, особено ако централата беше пусната по-рано. Тогава нямаше да се стига до нива от порядъка на 400 лв. и нагоре за определени часове“, заяви Станков.
Той обърна внимание е на фактора „температури“.  Между другото експертите посочват, че август тази година се характеризира с около 3 градуса по-високи температури ( по Целзий) от предходната. 

„Винаги сме се борили за това цените да са пазарни. Обикновено в тази част на годината, освен индустрията, за която няма отпуски, тъй като тя трябва да си изпълнява поръчките, влияние оказват и високите температури. До голяма степен те водят и до повишаване на потреблението – голяма част от енергията и от промишлеността и от бита се използва за охлаждане. Това се чувства и при рязка промяна на температурите при зимата“, обясни още Станков.

Както е известно по време на изслушването, което бе проведено преди дни изпълнителният директор на ТЕЦ „Марица Изток 2“ Живко Динчев от своя страна обясни също причините за реакция в такъв период от време.  

В същото време остава и въпросът за инструментите, с които разполага държавата за ограничаване на натиска. Тъй като пазарът е свободен механизмите не са толкова много. Според бившия заместник-министър на енергетиката определено като инструмент би могъл да служи „механизмът за капацитет“, по който бе преговаряно доскоро с Европейската комисия. 

„Като инструмент за осигуряване на допълнителна енергия на пазара би бил механизмът за капацитет, който осигуряваше и възможност за регламентирана държавна помощ“, обясни Жечо Станков, като допълни, че при този механизъм гарантира финансова стабилност за ТЕЦ-овете и възможност от тази гледна точка и на реакция при подобни ситуации. 

„Доколкото разбирам от министерството, разговорите, които ние водихме с ЕК във връзка с различните пътни карти, които трябва да се възприемат не се изпълняват“, обясни още той.

През септември започва тестването на пазарното обединение в сегмента „ден напред“ с Румъния. При успешно преминаване се очаква обединението да стане факт още през октомври. Отсега може да се каже, че влиянието по отношение на търгуваните обеми ще е положително. 

Положително се очаква да е и обединението с пазарната зона на Македония, планирано за следващата година. 

Като най-съществен може да се определи проектът  LIP14. Както обясни неотдавна изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов, „старта на LIP 14 ще отбележи завършването на интеграционния процес в рамките на Европейския Съюз на българската пазарна зона. Реализацията на този проект ще увеличи значително достъпа на българските производители, потребители и търговци до енергията, предлагана на Европейските пазари, т.е. ще се диверсифицира търсенето и предлагането с хоризонт „В рамките на деня“, което в комбинация с предоставянето от страна на БНЕБ на възможности за автоматизация и роботизация на търговията на този сегмент, ще увеличи неговото значение, а оттук и дял в общата търговия на електрическа енергия“.
 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща