Автомагистрали: Парламентът да каже да плащаме ли по инхаус договорите или не, не ни се влиза в затвора

Държавната компания „Автомагистрали“ иска парламентът да реши как тя да процедира по отношение на инхаус договорите, които са сключени от предишното й ръководство за строителството на 9 участъка на магистрала „Хемус“, за укрепването на 84 свлачища и за ремонти на пътища. Това стана ясно по време на днешното заседание на Временната комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от правителствата, управлявали последните 5 години. „Искаме да вземете отношение като законодатели, като представляващи държавата и отговорни политици и да ни дадете някаква правна същност за инхаус договорите“, призова председателят на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ Десислава Христова. Тя допълни, че сегашното ръководство на държавната компания не знае как да процедира по договорите, по които има извършени дейности, „Автомагистрали“ трябва да плати определени средства, но от една страна не разполага с кой знае какъв ресурс, а от друга – не е наясно трябва ли да извършва такива плащания, които в един момент може да се окажат незаконни и ръководството на държавното дружество да стане клиент на прокуратурата и съда.

Искането на ръководството на „Автомагистрали“ до голяма степен подкрепи и министърът на финансите Асен Василев. Според него трябва да се намери законов начин дружеството да плати за дейности, които наистина са били извършени, както и да разтрогне договорите за такива, по които не е направено нищо. „Но за всичко това трябва да има санкция на парламента, за да не влязат хората от ръководството на „Автомагистрали“ в затвора“, каза Василев.

Той обясни още, че от Министерството на финансите са отправили запитване до Агенцията за обществени поръчки (АОП) конкретно заради казуса с „Автомагистрали“. От там е получен отговор под формата на методическо указание. Според него инхаус поръчките трябва да се възлагат на конкретен субект, т.е. фирма, с която договорът се сключва без провеждането на обществена поръчка, именно какъвто е случаят с възложените от АПИ на „Автомагистрали“ дейности. Също така изпълнителят, в случая „Автомагистрали“ трябва да разполага с необходимия капацитет, за да извърши възложените дейности. Ако те бъдат превъзложени на друга фирма, това вече представлява нарушение и заобикаляне на Закона за обществените поръчки. Според Василев именно такъв е случаят с договорите на „Автомагистрали“ с частни дружества, което представлява не само нарушаване на ЗОП, но и на еврозаконодателството за конкуренцията. В такъв случай контрактите трябва да бъдат развалени и за същите тези дейности да бъдат обявени обществени поръчки, пише още в методическото указание на АОП, допълни Василев. 

„Фактологическата ситуация е такава, че за да спазим закона, тези договори трябва да бъдат прекратени и по ЗОП да се открият нови процедури. Другият вариант е „Автомагистрали“ наистина да завършат сами тези дейности. Ако се реши да стане второто, ще трябва санкция на парламента“, каза още Василев.

Още по-сложно изглеждат нещата в очите на зам.-министъра на регионалното развитие Валентин Граматиков. Пред комисията той обясни, че по някои от договорите на „Автомагистрали“, сключени с частни компании, възложените дейности са приключени или до голяма степен извършени. И поради тази причина, за да се спази закона, на тези фирми трябва да бъде платено. Граматиков отбеляза обаче, че има случаи, в които въпросните договори не са сключени точно с предмет за строителство или ремонт, но въпреки това дейностите са извършени, макар и не съвсем според закона. Така че хипотезите няма да бъдат само две – разваляне на договорите, по които няма нищо свършено и обявяване на обществена поръчка за тези дейности и разплащане по контрактите, по които работата е свършена или поне до голяма степен.

От своя страна Асен Василев отговори, че за него също би било най-удачно където има свършена работа, на фирмите да бъде платено. А там, където до голяма степен е свършена, да се позволи да бъде довършена и да не се спира строителството, въпреки че самите договори не са били сключени за строителство. Но и при това положение ще е необходима санкция на парламента. Затова ще ни е необходима санкция на парламента. 

Според председателя на временната комисия Мая Манолова предложи да се организира среща с участието на „Автомагистрали“, АПИ, регионалното и финансовото министерства, Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията за обществени поръчки и представители на ръководената от нея комисия, на която да бъдат дискутирани въпросите и да се излезе с конкретни предложения за разрешаване на проблемите при отделните случаи. Текстовете да бъдат входирани в парламента, той да задейства процедурата, да направи обществено обсъждане и в крайна сметка да вземе решение, с което проблемите да бъдат отстранени и да може да се действа законно по всеки от случаите. От своя страна Асен Василев пое ангажимента ръководеното от него ведомство, след обсъждане с всички засегнати и заинтересовани страни, да предложи конкретни текстове и те да бъдат представени на депутатите.

Всички участващи в днешната дискусия страни се обединиха около мнението, че там, където има започнати дейности, те трябва да бъдат довършени. Там, където няма – договорите да бъдат прекратени и да се върнат обратно платените авансово средства. Асен Василев отбеляза, че за втория случай има и друг вариант - „Автомагистрали“ да изпълни своите договори с АПИ и сама да извърши дейностите.

Съмнение доколко е възможно обаче това да се случи изказа ръководството на самата компания. Според Десислава Христова дружеството има известен капацитет, но той е малък в сравнение с възложените му дейности. И даде пример с изграждането на всичките участъци на магистрала „Хемус“, които са с обща дължина 134 км. А изпълнителният директор на „Автомагистрали“ Иван Станчев я допълни, че дружеството има капацитета да изгради едва 3.5 км от тях.

От думите на временно изпълняващият длъжността председател на Управителния съвет на АПИ Ивайло Денчев, въпросният капацитет е бил прикрит от предишното ръководство на „Автомагистрали“. Към договорите между Агенцията и държавната компания е имало декларации, с които предишното ръководство на дружеството е заявявало, че такъв капацитет има. И в тях е било описано с каква техника и какъв персонал разполага то. От думите му обаче стана ясно, че този капацитет е бил деклариран за всеки договор отделно, а реално в декларациите е вписван целият капацитет на „Автомагистрали“. За въпросните декларации и тяхното съдържание потвърди и Десислава Христова, като допълни, че са предоставяни и списъци с каква техника и какъв персонал има компанията. Но отбеляза, че е било много трудно да се провери с какво разполага тя според декларациите договор по договор. Христова обясни още, че по закон „Автомагистрали“ има право да наема техника от външни фирми, но в случаите, когато не разполага с такава, но има собствени служители, които могат да работят с нея. Също така може и да превъзлага определени дейности на други фирми, но само в случаите, когато става дума за по-специфични, като например взривове. „В такива случаи по конкретен договори дружеството може да излезе от ограничението да превъзлага до 20% от дейностите“, каза тя. Но от думите й стана ясно, че реално нещата изобщо не стоят така. Доказват го и договорите за изплащане на аванси към частните фирми, в които често има случаи на предварително платени 30-40-50% от стойността на договора. Дори има конкретен, по който са платени многократно повече от общата му стойност. Според проекта дейностите е трябвало да струват 300 хил. лв., а при предишното си ръководство „Автомагистрали“ са платили авансово 2 млн. лв. Христова допълни, че общо 1.2 млрд. лв. са били раздадени като аванси. 

Изпълнителният директор на компанията Иван Станчев даде и конкретни примери. За укрепване на станалите известни 84 свлачищата от АПИ са превели на „Автомагистрали“ 221 млн. лв., от които над 218.5 млн. са били платени авансово. В същото време само за едно от свлачищата дейностите са почти приключили, а при други 3 са започнали преди 1-2 месеца. В същото време за строителството на първите 6 участъка на магистрала „Хемус“ „Автомагистрали“ са получили от АПИ 782.6 млн. лв., от които 667.59 млн. са платени авансово. За лотове 7, 8 и 9 от АПИ са получени 478.2 млн. лв., а 425,2 са раздадени аванси. За участък от пътя Видин-Ботевград, от получени 377 млн. лв., платените авансово са 344.8 млн. Според думите му при отделните договори, не само при посочените, авансовите плащания са представлявали между 15 и 60% от цялата им стойност.